Откриха изложба за генерал-майор Никола Петров – Балканеца

НАДЕЖДА ТИХОВА

 

 Това е първото събитие в Габрово от програмата за националното честване на 137-годишнината от Шипченската епопея. Изложбата представя документи и снимки от фонда на генерала – един изключителен габровец, с големи заслуги за освобождението на българския народ, за утвърждаването на българската армия и българската държава, един от участниците в събитията на Шипка. „Като институции на паметта сме длъжни да запознаваме младите хора с нашата история, за да знаят те цената на нашата свобода, за да обичат и да останат да работят за България“ - каза в словото си Стефка Василева.

За изложбата и фактите от живота и делото на генерал-майор Никола Петров – Балканеца говори Иван Постомпиров – старши експерт в Държавен архив в Габрово.

Той подчерта, че генералът е незаслужено забравен деец, който има голем принос за изграждане на българската армия и за българската държава от Освобождението до началото на XX век. Никола Петров е роден в габровското селце Тодоровци, учи в Априловската гимназия, а по време на Априлското въстание е арестуван по подозрение, че пренася оръжие и иска да се присъедини към четата на Цанко Дюстабанов. Затворен е няколко месеца в Търновския затвор. По една случайност се спасява от масовите екзекуции. На следващата година е опълченец в Пета опълченска дружина, прави впечатление на командирите и е повишен в чин ефрейтор. Участва в боевете при Шипка, при Зелено дърво, при укрепения лагер в Шейново. В края на войната той е вече подофицер и остава на служба във войската и след приключването на войната. Никола Петров получава Георгиевски кръст по предложение на своите другари, които посочват него като най-заслужил пред ген. Скобелев. През 1878 година постъпва в първия випуск на Военното училище в София, което завършва като подпоручик. Неговият випуск е наречен „генералски“, тъй като от близо 160 юнкери, около 40 след това стават генерали. След това Никола Петров е разпределен в Габрово  и служи в Габровската дружина. През 1883 г. е командирован в Русия на практика в боен полк, а след това отива в Петербургската стрелкова школа, която завършва през следващата година. През 1885 година е произведен в чин капитан и е сред тези, които „изнасят на плещите си“ Сръбско-българската война и побеждават сръбските генерали. След войната той командва Дванайсти балкански полк, после е командир на Трета балканска дивизия, откъдето идва и прозвището му Балкански или както е известен сред народа Балканеца. За съжаление той умира твърде млад – ненавършил 50 години и това може би е причината, според Иван Постомпиров, той да е малко по-известен в сравнение с другите генерали от неговото поколение.

Почти всички документи в изложбата са предоставени на Архива от наследниците на племенницата му Марийка – дъщеря на брат му Стоян.

За генерала говори накратко и бизнесменът Кольо Йорджев, чиято съпруга е родственица на Никола Петров. Той припомни, че в Габрово, в квартал Бичкиня има улица, кръстена на генерал Никола Балканеца. Кольо Йорджев познавал Дечо Стаев – най-малкият чичо на генерала. А прадядото на Йорджев – Никола Дабев, е участвал в битката при Сливница под командването на Никола Балканеца.

Изложбата за генерал-майор Никола Петров ще остане в градинката до МОЛ- Габрово още няколко дни, а в края на седмицата ще бъде качена на Шипка, където също ще бъде подредена на открито за тържествата.