Николай Цветанов - между скулптурата и живописта

Nikolai-TSvetanov-s-s-s-prugata-si
Николай Цветанов със съпругата си
Николай Цветанов е роден в Габрово. Завършил е Великотърновския университет, специалност „Скулптура“.
Бил е учител по рисуване в СУ „Васил Левски“- Севлиево, и в Художествената гимназия по приложно изкуство „Тревненска школа” в Трявна по скулптура, като е ръководил и дипломни работи.
Той е художник на свободна практика с многобройни участия в наши, чуждестранни и представителни изложби на България в чужбина. Първите му награди са за скулптура включително и три от биеналето на Музея на хумора и сатирата.
За първи път е имал номинация за живопис на Алианц, България. Участвал е и в шест международни симпозиуми за скулптура в камък /голям формат/, три от тях са в Германия, три в България.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия – София, регионалните галерии в София, Пловдив, Плевен, Добрич, Монтана, Габрово; държавни институции в България, както и частни галерии в България и чужбина.
Работи скулптура и живопис.

- Г-н Цветанов, участието Ви в тази представителна годишна изложба на габровските художници в галерия „Христо Цокев“?
- Представям две живописни работи „След залеза на слънцето” и „Отложено време”, акрилна техника. В тях намесвам и графични прийоми. Получава се комбинация между живопис и графика. Цветовата гама е сложно подбрана. В картината „След залеза на слънцето”, която получи награда за 2020 г.,са отразени размисли за времето привечер, което е характерно със своята загадъчност. В нея има и различни кодирани текстове. Едни съдържат част от заглавието, други са с текстове от Библията и са вързани с природата, живота,времето и човека. Намирам, че написаната дума, независимо дали някой може да я прочете, на подсъзнателно ниво тя въздейства.
- Времето на пандемията заради коронавируса отрази ли се на рисуването?
- Не, не. Имам ритъм, който спазвам. Живея почти извън града. Ателието е мястото, където събитията не ми нарушават творческия процес. Те влияят, но е важно да не го нарушават.
- А динамиката на съвременния живот ?
- Слънцето изгрява и залязва независимо от нас…
- Сложният сюжет зависи ли от сложното мислене?
- Размислите ги има още от ранна възраст. За твореца е важно, според мен, самовъзпитанието. То включва четене, гледане на много творби от изложби у нас и в чужбина, в последните години и арт сайтове и др.
- Работите скулптура и живопис?
- Да, паралелно. В различно време показвам различни неща. С живопис започнах да се занимавам преди 20 години. По това време правех едни цветни каменни скулптури и ми дойде идеята „Защо да не се пробвам и в живописта”. Експериментирам различни похвати, различна форма, но важна е основната идея.
- Кое Ви зарежда с идеи?
- Най-вече природата, наши и известни световни изложби, които съм посещавал в Европа.
- Как минава един ден на твореца?
- Сутрин отварям компютъра. Проверявам арт сайтове, в които участвам, за пристигнали писма. От тях научавам последните новини от различни галерии. Единият сайт е „Saatchi art“ - може би най-големият, от Лос Анжелис, САЩ.
- Как се развива съвременното изкуство?
- То не е само абстрактно. Обикновено художници в млада творческа възраст подхождат повече към натурата. А творците в по-зряла възраст, преминали през натурата, какъвто съм аз в скулптурата, отиват в нови търсения. Човек започва да търси други форми, друг начин на изразяване.
- Като скулптор какъв материал предпочитате?
- Предимно камък. Най-различен включително и най-твърдия - базалт, гранит, андезит. Някой път и мрамор. Разбира се, работя и с метал - хромникел. По-твърдият камък оказва по-голямо съпротивление и е по-голямо удоволствие за работа както за мен, така и за някои скулптори.
- Кое Ви вълнува сега?
- Като човек - грижата за природата. Ето, аз отглеждам пчели за удоволствие - до пет кошера. Вече малко хора се занимават с пчеларство. Особено младите хора, които би трябвало да са загрижени за природата, само съзерцават, а трябва да й помагат.
Колкото повече хората са адекватни към природата, толкова по-добре за нея, но и за нас.
Самотата не я усещам в ателието. Може би тя е по-характерна за поетите.
- Задавате ли си въпроси за живота и намирате ли отговори?
- Постоянно. Нали за да правиш нещо, трябва да си задаваш въпроси.
Всяко едно творчество, още повече когато е абстрактно, минава през философски размисли, които пораждат различни въпроси. Част от отговора се намира в природата, но част от него е в самите нас.
Най-важно, поне за мене, е човек да не се отпуска и да работи.
Около нас в обществото за много неща няма никаква реакция.
Днес много трудно е за свободните творци, които се борят за оцеляване. Няма какво да се лъжем - семействата им са крепителят на творците на свободна практика…
- Беше направен жест от Министерството на културата за тях.
- Самият аз кандидатствах за подкрепа пред Министерството. Имаше много завишени критерии - участия в изложби, активност… Кандидатствах и бях одобрен за еднократната помощ - необходима глътка въздух. На местно ниво не съм чул Общината да се е погрижила за творци, а е необходимо такова нещо да се случи особено за младите. Едно прекъсване от пет месеца за един млад творец може да бъде фатално и повече той да не продължи работата си в сферата на изкуството.
- На какво Ви научи пътят в изкуството?
- Да отстоявам себе си като човек и творец. За художника няма почивен ден. Дори когато не е с длетото или с четката, работи умствено. Много често той с дни трупа, трупа мислено идеи, решения. И изведнъж сякаш се открехва някаква врата и пред него се открива нова художествена реалност…

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Арт

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня