Николай Сираков: "Улисан в решаваме проблемите, ГЕРБ пропусна да поддържа по-тесен контакт с младото поколение"

- Какво е мнението ви за парламентарните избори, ГЕРБ отново е първа политическа сила?
- За мен това бяха стандартни избори, като всички останали. Това, което се случи наподобява ситуацията през 2013 година, когато ГЕРБ отново бе първа политическа сила, но не успя да състави правителство. Тогава дойде правителството на Орешарски. Всички знаем какво се случи.
Очевидно е, че има различни политически нагласи и очаквания, които не са били удовлетворени до момента. Тези нови нагласи бяха проявени чрез гласуване за нови политически формации, които да влязат в парламента.
Общият ми прочит е, че ние като водеща партия през последното десетилетие бяхме фокусирани в подобряване условията за бизнес, в решаване на ключови проблеми в страната. Не сме се фокусирали върху потребностите на цяло едно поколение, защото когато ГЕРБ се появи на политическата сцена то за пръв път гласува, а сега е на около 30 години. В техния съзидателен живот е съществувала само една партия - ГЕРБ. Улисани, да решаваме проблеми и да стимулираме развитието на България, сме пропуснали да поддържаме по-тесен контакт с него.
- Най-висок резултат има ГЕРБ и в Габрово, над 32 % и двама депутати? Но все пак имате с близо 10 на сто по-малко гласове от 2017 година? Защо според вас?
- Сравнение с парламентарните избори през 2017 година имаме по-малко гласове, но сравнение с местните избори - повече. За мен най-вероятно предпочитанията са се насочили към новите формации.
- Достатъчно добра кампания ли направихте, тя бе по-различна от останалите. Какво казваха хората, доволни ли са от вас, какво още искат?
- Кампанията ни беше като други път. Моето лично мнение е, че не направихме кампания в онлайн пространството, не използвахме възможностите на различните платформи, за да направим виртуални срещи, дискутирайки теми с различни браншови отрасли и прослойки в обществото. Защото условията на пандемията не позволяваха големи срещи и второ, защото голяма част от българите в страната и в чужбина ползват вече виртуалното пространство основно.
Иначе се срещнахме с хората, макар и не масово, проблемите в региона са ясни. На местно ниво връзката ни с хората е тясна, ние обяснявахме кое от техните искания е възможно и кое не е възможно да се случи на този етап. Затова може би резултатът в Габрово запазихме двата мандата.
- И все пак мнозина предпочетоха да дадат гласа си за "Има такъв народ", защо?
- Ако се обърнем назад във времето виждаме, че при всеки парламентарни избори има един нов субект в политическото пространство, който обира вота на хората и след това те остават излъгани. Това се случи с "Воля", с Бареков и други. Очакванията на хората за някаква промяна този път бяха за "Има такъв народ". Според мен обществото трябваше да окаже по-силен натиск върху партиите на статуквото и да получи промяната от тях, защото те са движещата сила. Но нека да видим какво ще се случи в бъдеще. Аз с интерес очаквам как ще се развият събитията, дали ще има създадено правителство от втората партия, защото по закон на нея и се полага да го направи.
Отчитам, че ораторството е прекрасно в една предизборна кампания, но в режим на управление вече се изискват съвсем други умения и съвсем други личности като експертиза и като политики.
- В кампанията се казаха много негативни неща за 44-то Народно събрание. Вие бяхте народен представител 4 години в него.Толкова лошо ли работехте?
- Аз се фокусирам върху силните неща, защото те са двигателят на промените и осъществяват движението напред. А дотолкова обръщат внимание на слабостите, доколкото те сочат какво трябва да се подобри. Винаги съм казвал, че Народното събрание е такова, какъвто е народа. Тези, които бяхме в парламента произтичаме от народа, не идваме от други държави. Народното събрание е олицетворение на настроенията на народа.
За нашите опоненти и критици естествено е, че сме работили лошо и това произтича от неразбирането на ролята на опозицията. За съжаление тази роля не се разбира от повечето партии, които са в опозиция. Те смятат, че щом си опозиция трябва да критикуващ управляващите. Една опозиция трябва да може да показва различните гледни точки и различните възможности, които могат да подобрят вземането на едно решение и сътворяването на един закон.
- ГЕРБ - отсега нататък накъде?
- Вече е ясно - ГЕРБ като първа политическа сила отговорно ще предложи правителство и въпросът оттук нататък е дали то ще бъде подкрепено. Анализирайки предизборните кампании, че всички стъпиха на гърба на ГЕРБ, за да се оттласнат, да се разграничат, че те са нещо различно от ГЕРБ, логично е никой да не иска да го подкрепи.
- Тъй наречените протестни партии дали ще успеят да съставят правителство?
- Идея нямам какво ще направят, защото там са събрани хора с различни виждания, това което ги обедини бе да махнат ГЕРБ от политическата сцена. Когато основният мотив е да премахнеш някой, не виждам как такива партии ще могат да направят нещо за народа. Защото тяхната мотивация е не да направят нещо градивно, а да разрушат нещо или да махнат някой. Затова ще ми бъде интересно да наблюдавам този процес, който обаче за съжаление ще бъде труден и ще бъде за сметка на народа.
Все пак се надявам те са имат достатъчно експерти, които да разбират и да се справят с икономическата и здравната криза. В крайна сметка няма незаменими хора.
От ГЕРБ си даваме сметка, че и ние когато се появихме бяхме нови, непознати, но се справихме, оставяме държавата в изключително добро състояние, сигурно има и други такива можещи хора. Въпросът е дали има политическа формация, която да ги обедини в една цел. А тя трябва да бъде - благото на народа.
- Вие вече споменахте, но да коментираме пак - как си обяснявате тази българска черта да разчита на месия, да подкрепя "звезди", които бързо изгряват на политическия хоризонт и още по-бързо залязват - Царя, Бареков, Волен Сидеров, сега и Слави. Според мен и той бързо ще залезе, но сега е на върха?
- Това се поражда от две неща. Първото е - известна леност, нали сме на границата на Ориента. Това ни кара да чакаме някой друг да ни свърши работата, друг да ни оправи, вместо да запретнем ръкави и да си свършим сами работата. Второто е неразбирането, че отговорността за собствения ни живот е на нас самите, не е нито на политиците, нито на държавата, нито на някакви външни сили. Отговорността за моя живот е в моите ръце. Затова не очаквам да дойде подходящ министър-председател, подходяща политическа сила или някакъв нов месия, за да почна да живея по-добре. Единственото, което мога да направя е да започна да работя върху себе си, да давам на другите това, което искам да се случи в моя живот.
Заради леността, която имаме като нация и неразбирането, че всичко зависи от нас, се случва да очакваме някой да дойде и с магическа пръчка да ни подобри живота, а ние ако можем, нищо да не правим. Всъщност тогава още повече започваме да критикуваме.
Много е лесно да имаш едно шоу, да стоиш отстрани и да критикуваш какво правят другите. След това обаче, трябва реално да работиш за подобряване на онова, което си критикувал. Това ще бъде моят индикатор - да разбера дали тази нова формация истински милее за нацията и иска да направи нещо за държавата. Ако тя разбира, знае как да направи правителство и да реализира своите политики. Ако се откаже обаче, всичко остава на ниво шоу. И ако обществото има нужда от шоу на следващите избори ще си избере пак шоумени.
- Вече няма да сте депутат, ще ви липсва ли парламентарната дейност?
- Всяко нещо, което започне ще свърши някога. Винаги съм знаел, че работата ми в Народното събрание има край. Осъзнаването на това ми дава възможност да не се привързвам към която и да е работа. Старал съм се да си изпълнявам задълженията по най-добрия начин. И от този момент нататък влизам в следващия етап от моето житейско пребиваване на земята и отново ще се опитам да дам най-доброто на другите. Сега влизам в ролята търсач на нови предизвикателства, на нова работа, на нов бизнес, за да бъда полезен на хората.
- Чувствате ли се вече напълно свободен човек, без политически ангажименти, без съобразяване със ситуациите?
- Аз съм се стремял винаги да се чувствам добре, независимо от обстоятелствата, но си признавам, че в политиката средата е доста по-токсична и изпълнена с много повече смущаващи чувства, като гордост, гняв, алчност, страх, с които човек трябва да се справи. Сега ми е доста по-лесно, защото ги няма тези предизвикателства. Остава ми повече време да обърна внимание върху себе си и да съм по-готов за следващото предизвикателство, защото не знам какво ще носи то.