Минчо Г. Минчев: „В пандемията е на път да се роди история на Кряковци”

Препоръчана!
Georgi-CHubrikov-pred-k-schata-si-v-s.-Kryakovtsi
Георги Чубриков пред къщата си в с. Кряковци

Минчо Г. Минчев е роден на 20 март 1938 г. в село Кряковци (сега квартал на Габрово). Завършва Механотехникума „Д-р Никола Василиади“ и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, българска филология (1967).

 

В Габрово е редактор в ДСП „Реклама“ и заводски вестник на ВТК „Георги Генев“, методист в Окръжен съвет за изкуство и култура, драматург в ДТ „Рачо Стоянов“ (1973-1975), строител - майстор на каменната зидария (1984-1998). Собственик на издателска къща „Луна“ (1993). Бил е председател на Дружеството на писателите - Габрово, главен редактор на алманах „Зорница“, водещ арт-страниците на вестник „100 вести“, носител на награди от литературни конкурси, на три Априловски награди. Съставител на три всепризнати антологии: „Стряха над Янтра“ - том I, II, и „Славейкови гнезда“, първи превод на съвременен български език на „История во кратце о болгарском народе словенском“ от йеросхимонах Спиридон (1792 г.), автор на 16 книги. Член на Съюза на българските писатели (2001).
Поет по душа, прозаик, публицист, издател, готов винаги да подаде ръка. Поет сред строителите, строител сред поетите. Ревностен изследовател на миналото. Какво прави творецът в тишината на извънредното положение, разказва самият той.


- Г-н Минчев, извънредните мерки срещу зараза от коронавируса са на вниманието на всички. Тема, от която и ние няма как да избягаме.

- Да. Следя информациите най-вече по радиото. Хубаво е, че има карантина с по-строги мерки. Ограничаване движението на хора, затваряне на някои културни институции като библиотека, архив се усеща осезателно. Проблем си е, че не мога да отивам по моите изследователски работи, срещите с хора за историята на родното ми село Кряковци. Няма как, ще трябва да изчакаме, да бъдем дисциплинирани. Вече месец и половина хората търпеливо се редят навън пред магазините, аптеките, банките на необходимата дистанция един от друг.

- Как минават дните на изследователя в тази ситуация?

- Допреди два месеца работех основно върху третия том на „Стряха над Янтра”, който ще е антология на съвременни габровски автори.

Тъй като от 1963 година събирам материали за моето родно село Кряковци и вече имам родословни дървета, сведения за много хора, интересни случки, реших да се върна към нещо отдавна започнато. А и нали тези записки само аз мога да ги подредя и оформя, което добре ми запълва времето.

Нарекъл съм книгата „Съдби, нрави, събития, дела. Опит за написване история на село Кряковци”.

- Кога е възникнало селището?

- Възникнало е към средата на XVIII век. Отначало Кряковци административно е към кметство Генчевци, после към Балани, Бичкиня и накрая е квартал на Габрово.

Да се напише история на едно селище има определени правила: географско положение, пътища, местности, документи, важни забележителности, родове, езикови особености и т. н.

Избрах подхода да разкажа, както на мен го разказваха през годините мои близки, познати и приятели.

- Кога се появи интересът към миналото на селището и рода?

- Бих казал от най-ранно детство. Баба Гана, майката на баща ми, още три-четиригодишен ми казваше: „Запомни, ти се казваш Минчо Георгиев (Гьоргюв) Минчев Петков Кънев Иванов”. Аз бях шесто поколение в редицата на рода. А баща ми допълваше: „Всички къщи от Долния край до нашата къща са на пет братя - Иван, Пейо, Нено, Петко, Стоян, Илия и дъщеря Кера. Баща им е дядо Къньо Иванов. Селото носи името на първия заселник - дядо Иван Кряката, но не се знае откъде е дошъл той. Усещам, че нашето село има връзка с рода Априлови, които се изселват в село Новата махала. Знае се, че десет семейства водят начало от двете села. Чичо на Васил Априлов е Никола Станев Ненов, а дядо му Киряк Станев Ненов или негов наследник е потомък на дядо Иван Кряката. Общото между двете села - Новата махала и Кряковци, е това, че те са с развито ножарство, търговия, а населението им е с бунтовен дух.

Първата къща е направена в Иванчовата бахчия. Под нея е кладенчето в местността Дренту, под „Вилата” на братя Георгиеви. Нали село без вода не може да има”.

Следващият подтик получих във Велико Търново, където през 1963 година станах студент по българска филология. Обикаляйки града, стигнах до Паметника на обесените през 1876 г. Зачетох надписите. Тогава не познавах никое име. И каква беше изненадата ми, когато на гърба на паметника прочетох имената на седем души, четирима от тях от село Кряковци, въстаници от Източната въстаническа зона. Щом се върнах в село, попитах по-възрастни хора знаят ли за това. Бачо Матьо, бачо Георги Чубриката, бачо Петко Цвятков, бати Рачо Христов се удивиха: „Не си ли чувал за убийството на Узун Али?”. А бати Рачо допълва: „Там са обесени моите чичовци Петър и Станьо Тодорови. И Гаврил Велкьов, дядото на братя Петко и Гавраил Георгиеви (собственици на трикотажната фабрика „Братя Георгиеви”)”. „И Рачо Генчов от рода Лупаните” - добавя дядо Петко Цвятков.

Ами за механизма на габровския часовник, който е бил закачен на един бук в „Миочковото”, където са горели жижните за дървени въглища?... В Габрово турците като видели, че Часовниковата кула става много висока, рекли: „Сакън! Не може по-нагоре”. И спрели строежа. Донесли механизма в нашите гори, дето турчин не минава…

Към 1871 г. Кряковци е от 25 къщи с повече занаятчии - ножари и двама-трима търговци. Търговец на ножарска стока, от рода на индустриалците братя Георгиеви, е карал от Анадола с камили и риба - паламуд. Така че селото е посрещало с любопитство пристигането им.

Историографите на Габрово - братя Гъбенски и д-р Петър Цончев, пишат, че по време на Априлското въстание баща и син - Узун Али и Селим, които обикалят да събират данъци, виждат преди село Ганчевци заспал младеж с пищов в пояса. В завързалата се схватка момчето загива. Отрязаната му глава я търкулват в една ливада. По-късно четирима души от Кряковци тръгват по следите им и при село Бичкиня бащата е убит. Една възрастна жена ми разказа, че момчето се казвало Лазар и че там, където била търкулната главата му, мястото се нарича Лазаровото.

Селяни от Кряковци са в четата на Станьо Гъдев и участват в сражение срещу настъпващите турски части на Фазлъ паша при село Новата махала.

Сведенията сочат, че хора от Кряковци участват както в пожара на Априлското въстание, така и в Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война.

Проучвайки историческите факти, ми беше много интересно, защото много неща не ги знаех.

Със започване индустриализацията на България по време на бурното стопанско развитие на Габрово - Българският Манчестър, трикотажните фабрики на кряковчаните „Братя Георгиеви” (срещу машинния завод) и „Бъдъщност” (кв. Любово) на Илю Илев са водещите в бранша. По-късно, след национализацията, фабриките дават начало на завод „Буря”.

- Продължавате да издирвате документални материали?

- Разбира се. Трябва да поработя в Държавен архив. Един мой учител - Христо Пеев, зная, че е написал история на Бичкинята. Той пое създадената от Александър Керков фанфарна музика на училище „Христо Ботев” в кв. Палаузово (Бичкинята). Тогава и аз участвах в нея. Бях един от четиримата барабанчици. За манифестациите с музиката петте километра от Бичкинята до Габрово ги вървяхме с маршова стъпка…

- Завършил сте първия випуск на Великотърновския университет. Как вървеше усъвършенстването на писането?

- В моята група бяха поетите Христо Бекриев, Николай Колев, Велин Казепов от Бургас и др. Янислав Янков беше в друга група. Бях под тяхно влияние. Още не бях се усетил. Във втори курс се ожених. Като се роди Гошо, започнах да пиша стихове за себе си. Завърнал се в Габрово, Борис Данков беше направил литературната група „Илия Иванов - Черен”. С журналиста Стефан Димитров се засякохме в СП „Реклама”. Бил съм учител, библиотекар. Когато Кръстю Вихренски напусна вестник „Работническо знаме”, на Вълненотекстилния комбинат „Георги Генев” бях вестникар година и половина. Направих литературна страница с габровски поети за празника на поезията - 1 октомври. А като работех в отдел „Култура” на Общината, имах възможност да се запозная с дейността на литературните кръжоци в окръга.

Постепенно повдигнах собствения си критерий за писане. Бях започнал да пиша много стихотворения. Голяма част от радостта и огорченията превърнах в стихове – така радостта се удвояваше, а огорченията избледняваха.

Бях два сезона драматург на ДТ „Рачо Стоянов” – Габрово (1983-1985).

Директор беше Катя Зехирева. Спектакълът трябва да те хване. Трябва да те завладее, да те откъсне от ежедневието, да те издига и спуска, да те разнищва и събира отново… Катя Зехирева беше невероятната Сара Бернар от пиесата на Джон Мърел. Успех имаше постановката на „Цената” от Артър Милър и с участието на актьора Емил Греков и др. Пишех статии за постановките на театъра, давах предложения за репертоар. Бях си направил тетрадка с 60 пиеси в резюме, участие на актьори.

- От кого сте се учил на проучвателска и събирателска работа?

- Смятам се за ученик и приятел на известния краевед Илия Габровски. Осем години работих като музеен уредник на сбирката във Вълненотекстилния комбинат „Георги Генев”. За 100-годишнината от основаването на първата фабрика (1882-1982) бе открита музейната сбирка. Издадохме и две книги - „Сто години вълненотекстилна индустрия в Габрово”, на която съм съавтор, а по- късно съм съставител на книгата „Георги Генев в Габрово”.

Бяха осем щастливи години в моя живот. Жалко, не беше запазено направеното - вълненотекстилната промишленост в Българския Манчестър... Оттам тръгна моят интерес към историята. Болката, че я забравяме, ме предизвика да я търся и откривам.

Щастлив съм, че преведох и издадох Спиридоновата история.

Миналото не е отлагане на настоящето. Настоящето трябва да се учи от миналото и да не го забравя.

- Антологиите Ви връщат в исторически план спомена за достойни личности на литературното поприще. Петко Тотев - литературният историк и публицист, казва за „уютно събраните” от Вас „под стряхата на Янтра” хора, пишещи с повече или по-малко изразена индивидуалност, забелязани и незабелязани, оценени и неоценени.

- Пет зими вече бях работил върху първи том на „Стряха над Янтра. Книжовници и писатели от Габрово”. Той включва 65 габровски автори от средата на XVIII век. Обхваща книжовници от 1786 г., когато Роман Габровски преписал житието на Дамаскин Габровски. Голяма част от авторите са от епохата на Възраждането.

Първият том завършва с нашия известен краевед Илия Габровски и хумориста Радослав Бумов, които тогава бяха още живи.

Задачата ми беше да покажа на днешния габровец, че родният му град е дал не само предприемчиви занаятчии и индустриалци, видни исторически личности, зевзеци и шегобийци, но и хора на перото, на художествената култура.

За издаване на антологията на 6 януари 1993 г. регистрирах издателска къща „Луна”, чиито книги днес са повече от 170. Разчу се за „Стряха над Янтра”. Писа се много за нея.

Точно след 25 години излезе вторият том „Стряха над Янтра. Автори - габровци родени през XX век” (2018 г.). Той обхваща 90 автори, родени през първата половина на XX век до 1946 г., родени или живели по-дълго време в Габрово, както и такива, които активно са участвали в литературния живот на града, най-вече след 1989 г

Жанрово произведенията на включените автори са многообразни: от история и философия до публицистика; от съкровени мемоари до художествена белетристика; поезията (добрата поезия) съчетава тези многообразия. Чрез проекта на Регионална библиотека „Априлов - Палаузов”, ръкописът „Стряха над Янтра” - том II, бе одобрен по програма „Култура” на Община Габрово. Бяха осигурени средства за издаването му.

Третият том ще обхваща поколението след 1946 г. Това са по-нови, но стойностни автори от Габрово, които познавам добре. Имам и книгите им - поетесата Росица Кънева (председател на Дружество на писателите - Габрово), младите поети Теменуга Цонева, Иван Христов, Петя Цонева, белетристът Ангел Иванов и др. В този том реших да включа и някои автори от другите градове в областта - Севлиево (белетристът Йовчо Симеонов, поетът Димитър Васин), Дряново (поетите Цонка Христова, Павлин Ботев) и Трявна (белетристът Стоян Цонев, Вера Христова - поет и журналист), които бяха членове на старото Дружество на писателите - Габрово до 1990 г.

- В личен план - трудно ли е да си издател?

- Труден, но приятен. Днес всеки може да издаде книга, без да търси издателство. Но издателят отговаря не по-малко от автора.

Имам издадени 16 книги - поезия, миниатюри, есета, разкази. Мечтая да издам в три тома всички неща. Първият том излезе - „Стихотворения 1957 - 2017 г.”. Вторият том - поеми, миниатюри и др., е даден за печат. Третият том е публицистика, която ще включи „Моето литературно Габрово” и нови неща.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Арт

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня