Михаил Вешим: „Все още изходът за много българи е Терминал 2”

<p>Писателят хуморист и главен редактор на вестник „Стършел“ Михаил Вешим
Михаил Вешим: „Все още изходът

Писателят хуморист и главен редактор на вестник „Стършел“ Михаил Вешим отново беше част от Смешен филм фест в Габрово. Той спази обещанието си и тази година да представи в рамките на феста една нова смешна своя книга. Този път той препълни

В нея авторът, който никога не е бил морски капитан, но обича да разказва за това, описва смешно-тъжни преживелици от времето на „желязната завеса“, когато гражданите на социалистическа България рядко можеха да излязат зад граница, а Западът беше само мечтана дестинация.

 

- Г-н Вешим, защо избрахте да пишете точно за тези пътувания – до Русия, до Китай и Пхенян, до Македония и Албания...?
- Исках да разкажа на по-младите как се пътуваше едно време. По-точно как не можеше да се пътува едно време и как много исках да пътувам, светът ми беше интересен, а не можех да ходя в чужбина. И да отправя някакво послание към младите хора да си дават сметка колко много възможности имат сега да пътуват, да работят и учат, да остават и се връщат. Да се връщат най-вече. Защото едно време пред мен също стоеше въпросът дали да не тръгна нанякъде, но нямаше връщане. Ако човек решеше да замине, да избяга, трябваше да си остане цял живот невъзвращенец. Сега светът е отворен и дава големи възможности, които всеки трябва да използва.
- За къде си мечтаете да пътувате сега, при тези отворени граници?
- Предпочитам като че ли вече да пътувам навътре, към микросвета. Защото макросветът е толкова голям и непознаваем. Разбира се, че писателят като пътува, трупа впечатления и те му помагат за писането. Но като познава и микросвета – около него и вътре в него, това също е важно, това „пътуване“ също е интересно и най-вече крие изненади.
- Вие не се задоволявате да разказвате само за тогавашните си пътувания, а правите съпоставки с днешното време.
- С днешното, с миналото. Ами – асоциации. Хрумват ми. То това е хуморът и в тия сравнения търся хумор. Книгата ми е смешна и за разлика от други книги тук има три мръсни думи. Те са в пряката реч на сърби - не може да цитирам сърби и да няма мръсни думи. Всъщност става дума за двама сърби и един македонец.
- Има и две китайски думи, около които се вие червената нишка на случващото се в пътуването Ви до Китай. Едната например е ер питьо...
- Запомнете този израз, той означава „две бири“. Ако ходите в Китай, ще Ви е от полза.
- На какво се смяхте в последните дни по време на изборите?
- Не ме разпитвайте за политика. Аз съм вестникар и тя е част от занаята. С това си изкарвам хляба и понеже сега съм тук по литературни въпроси, не ми се говори за политика. Каквото имам да казвам, аз си го пиша в „Стършел“. Не ми е ясно какво става в момента в България и аз наблюдавам нещата с интерес. Дали ще се получи сюжет за разказ, за фейлетон... Не искам животът ми да зависи от политиката. Понякога мечтая да съм буржоазен швейцарски писател и да пиша само смешки за мъжа в гардероба и невярната съпруга. Вече почва да ми омръзва тази наша политическа ангажираност 25 години. Прекалено много се ангажирах и си давам сметка, че съм бъркал на места доста.
- Сам казвате, че когато един писател представя своя книга, вече мисли за следващата. Какво ново Ви се иска или се готвите вече да напишете? Пък и сте обещал на филм феста в Габрово да представяте всяка година нова своя смешна книга.
- Понеже следващата книга, която правя, е със сериозни и малко тъжни разкази, тя не е за филм феста. Ще трябва да напиша някоя хумористична, но ми се иска да сменя малко блендата. Да погледна света откъм по-тъжната му страна.
- Един от въпросите, който Ви зададоха при представянето на книгата Ви, беше за участието Ви в киното. След филма по книгата Ви „Английският съсед“ дали няма някакъв шанс да се превърне в кино и книгата Ви „Нашингтон“?
- Може да бъде филмиран и „Руският съсед“, ама ако бяхме в Полша или в Латвия. Защото там си обичат руския съсед, а ние сме много зависими от него заради „южни потоци“ и всякакви такива. А в историята на „Нашингтон“ има потенциал и някой ден сигурно ще стане и филм по него. Въпросът е да попадне на точното място. Вижте, филмопроизводството в България е много безумна работа. Един филм примерно струва 1 милион. А където има 1 милион, има още хиляда души, дето искат да го вземат този милион. Няма да се боря с още 1000 човека. Няма на каква основа да мерим сили. Така че аз отстъпвам, а ако някой хареса историята...
- Твърдите, че ще пишете продължение на „Нашингтон“. Още ли имате такива намерения?
- Искам да пиша. Измислил съм го, но да съм жив и здрав. Всъщност това не е мое хрумване. Изходът за много българи продължава да е Терминал 2. Докато това е изход, ще има и сюжети за продължението на „Нашингтон“.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Светът е оцелял...

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня