Маймунската шарка - въпроси и отговори

Êàêâè ñà ñèìïòîìèòå

Симптомите на маймунската шарка обикновено включват треска, силно главоболие, мускулни болки, болки в гърба, слабост, подути лимфни възли и кожни обриви или лезии. Обривът обикновено се появява един до три дни след треската. Кожните лезии могат да бъдат плоски или под формата на малки, прозрачни или жълтеникави мехури, пълни с течност, които се покриват, изсъхват и падат след известно време. Броят на кожните лезии по човешкото тяло варира от единични лезии до няколко хиляди. Обривът е концентриран главно върху лицето, дланите и стъпалата. Те могат да бъдат открити и по устната лигавица, гениталиите и очната ябълка.

Симптомите обикновено продължават две до четири седмици и изчезват спонтанно без лечение. Ако получите подозрителни симптоми, подобни на маймунската шарка, потърсете медицински съвет. При това, моля, посочете дали сте били в контакт с някой, за когото се подозира или е потвърдено, че има маймунска шарка.

Ìîæå ëè ÷îâåê äà óìðå îò ìàéìóíñêà øàðêà

В повечето случаи симптомите на маймунската шарка изчезват спонтанно без лечение в рамките на няколко седмици, но при някои хора могат да причинят медицински усложнения и дори смърт. Новородените, децата и тези със скрит имунен дефицит са изложени на риск от по-тежки симптоми на маймунска шарка и смърт.

Усложненията при тежка форма на маймунска шарка включват кожни инфекции, пневмония, объркване и очни инфекции, които могат да доведат до загуба на зрението. Напоследък в страни, ендемични за вируса, приблизително 3–6% от регистрираните случаи на инфекция са завършили със смърт, често сред деца и хора с основни патологии. Важно е да се има предвид, че тези цифри може да са надценени, тъй като капацитетът за наблюдение е ограничен в страни, ендемични за вируса.

êàê ñå ïðåäàâà

Пациентите с маймунска шарка могат да предадат вируса по време на симптоматичния му курс (обикновено в рамките на две до четири седмици). С маймунска шарка може да се заразите при близък физически контакт с човек, който има симптоми на заболяването. Особено заразни са обривите и телесните течности (течност, гной и кръв от кожни лезии) и свободните корички. Източници на инфекция на други могат да бъдат спално бельо, кърпи или домакински предмети, по-специално прибори за хранене и съдове на заразен човек, които се заразяват с вирусни частици по време на употреба.

Язвите, абсцесите и лезиите на устната лигавица също са заразни, в резултат на което вирусът може да се предаде със слюнката на пациента. Следователно повишеният риск от инфекция заплашва хората, които пряко взаимодействат с инфекциозни пациенти, включително здравни работници, домакинства на пациенти и техните сексуални партньори.

Вирусът може да се предаде на плода по време на бременност през плацентата и на бебето по време или след раждането чрез контакт кожа до кожа.

Възможността за предаване на вируса от асимптоматични носители е неясна.

êàê ñå ïðåäàâà îò æèâîòíî íà ÷îâåê

Маймунската шарка може да се предаде на хората чрез физически контакт със заразено животно. Домакините на вируса сред животните са гризачи и примати. Рискът от предаване на маймунска шарка от животни може да бъде намален чрез избягване на директен контакт с диви животни, особено болни и мъртви индивиди (включително тяхното месо и кръв). В страни, ендемични за вируса, в чиято фауна се срещат носители на маймунска шарка, всяка храна, съдържаща животинско месо или карантии, трябва да бъде подложена на щателна топлинна обработка преди употреба.

Êîé å èçëîæåí íà ðèñê îò çàðàçÿâàíå

Индивидите, които влизат в близък физически контакт с пациенти със симптоматична маймунска шарка или заразени животни, са изложени на най-голям риск от инфекция. Ваксинираните срещу едра шарка може да имат известна степен на защита срещу инфекция с маймунска шарка. Въпреки това, по-младите популации обикновено не са били ваксинирани срещу едра шарка, тъй като практиката е преустановена в световен мащаб, след като едрата шарка е обявена за първото човешко заболяване, което е напълно изкоренено през 1980 г. Тази практика е преустановена в световен мащаб. Въпреки че ваксинираните срещу едра шарка могат да бъдат защитени до известна степен от маймунската шарка, те също трябва да следват правилата, за да защитят себе си и другите.

Новородените, децата и хората със скрит имунен дефицит са изложени на риск от по-тежки симптоми на маймунска шарка и смърт. Здравните работници също са изложени на повишен риск поради по-продължителното излагане на потенциални източници на вируса.

Êàê ìîæåòå äà çàùèòèòå ñåáå ñè è äðóãèòå îò ìàéìóíñêàòà øàðêà?

Рискът от инфекция може да бъде намален чрез ограничаване на контакта с хора, за които се подозира или е потвърдено, че имат маймунска шарка.

Ако физическият контакт с човек, заразен с маймунска шарка, е неизбежен (например, вие сте здравен работник или живеете с болен човек), помолете го да спазва правилата за самоизолация и ако е възможно, да не излага кожни лезии (например покриване на обрива с дрехи). Мийте редовно ръцете си със сапун и вода или използвайте дезинфектант за ръце на алкохолна основа, особено след взаимодействие със заразен човек, докосване на неговите дрехи, спално бельо, кърпи и други предмети или повърхности (прибори за хранене, съдове и др.), които те биха могли да замърсят чрез допир или чрез секрети от кожни лезии или дихателни пътища. Изперете дрехи, кърпи и спално бельо и измийте съдове и прибори с топла вода и препарат. Санирайте и дезинфекцирайте всички повърхности, където може да присъства вирусът, и изхвърлете правилно замърсените отпадъци (като използвани превръзки).

Êàêâî òðÿáâà äà íàïðàâÿ, àêî ïîäîçèðàì ìàéìóíñêà øàðêà?

Ако развиете подозрителни симптоми или сте били в близък контакт със случай на маймунска шарка, свържете се с медицинско заведение за съвет, диагноза и медицинска помощ. По възможност спазвайте режима на самоизолация и изключете близък контакт с други хора. За да предпазите другите от инфекция, извършвайте редовна хигиена на ръцете и следвайте съветите по-горе. За да Ви бъде оказана необходимата медицинска помощ, ще Ви бъде направено изследване за диагностициране на инфекцията.

Èìà ëè âàêñèíà ñðåùó ìàéìóíñêàòà øàðêà?

Има няколко налични ваксини срещу едра шарка, които също осигуряват известна защита срещу маймунската шарка. Една от по-новите ваксини срещу едра шарка (MVA-BN, известна също като Imvamune, Imvanex или Jynneos) беше одобрена през 2019 г. за профилактика на маймунската шарка, но все още не е широко разпространена. В момента СЗО работи с производителите за подобряване на наличността на ваксини. Хората, ваксинирани преди това срещу едра шарка, имат известна степен на защита срещу маймунската шарка. Защото през 1980 г., когато е обявена шарката, първата напълно унищожена болест, ваксинацията срещу нея е преустановена, първоначално използваните ваксини срещу едра шарка вече не са достъпни за общото население и хората под 40-50 години в по-голямата си част не са ваксинирани срещу нея. По-нови ваксини срещу едра шарка понякога се дават на работници в някои лаборатории и здравни заведения.

Èìà ëè ëåê çà ìàéìóíñêàòà øàðêà?

Симптомите на маймунската шарка обикновено изчезват сами, без да е необходимо лечение. Важно е да се погрижите за обривите, като ги оставите да изсъхнат, ако е възможно, и ако е необходимо, нанесете влажна превръзка, за да предпазите засегнатата област. Избягвайте да докосвате рани в устата или около очите. Можете да използвате вода за уста или капки за очи, които не съдържат кортизон. В тежки случаи може да бъде показан имуноглобулин срещу едра шарка. През януари 2022 г. антивирусното лекарство tecovirimat (търговско наименование TPOXX), разработено за лечение на едра шарка, беше одобрено за маймунска шарка.

Ìîãàò ëè äåöàòà äà ñå ðàçáîëåÿò îò ìàéìóíñêà øàðêà?

Децата, за разлика от юношите и възрастните, са изложени на повишен риск от развитие на по-тежки симптоми на заболяването. Вирусът може да се предаде и на плода или новороденото по време на раждането или при първия физически контакт с майката.