Мария Атанасова, преподавател по математика: „Човек върви успешно в живота тогава и само тогава, когато вярва в себе си“

Повече от три десетилетия преподава математика в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ (1972-2004). Учител с първа квалификационна степен, носител на две почетни отличия „Неофит Рилски“ (1997, 1999) и за дългогодишна високо професионална трудова дейност в системата на народната просвета, „Най-добър учител на годината“ (1998), награда на Международната фондация „Кирил и Методий“ за принос в откриване на млади таланти в областта на математиката (2000). Има седем научни публикации, „Сборник от задачи по математика за XI клас на СОУ, III курс на СПТУ и техникумите, част първа, алгебра“ в съавторство с Мария Христова (1994). Ръководител на отбора по математика, който три поредни години заема трето място в страната, а през 1997 - 1998 г. печели първо място.

- Г-жо Атанасова, защо избрахте пътя на учител?

- Детска мечта. Баща ми беше локомотивен машинист. Родителите ми държаха с брат ми да бъдем образовани. В семейството учителят беше почитана и уважавана личност.

В ранното ми детство особено място заема преподавателят ми по цигулка, изключително благороден човек с богата душевност. Той ми откри вълшебния свят на музиката и вечния стремеж към знанието.

Моята учителка по математика от Икономическия техникум във Велико Търново Иванка Живкова ми даде сили и увереност да работя в тази област. В пети курс, когато моите съученици бяха на бригада да берат ягоди и малини в Лясковец и Самоводене, моята учителка ме помоли да остана да работя заедно с нея с учениците, които са на поправителен изпит. Скритото й желание беше да се усъвършенствам. Великолепен педагог, изключителен математик и преподавател. Тайно си пожелах да бъда като нея.

- Пътят на сбъднатата мечта?

- Завърших математика в Пловдив, бях назначена учителка в Техникума по жп транспорт в Дряново. След една година, вече омъжена, преподавах в СПТУ „Донка Панайотова“. Синът ми бе на годинка и половина, когато Вергил Димитров, директор на Математическа гимназия, ме покани през ноември 1972 г. (годината на откриването є), да замествам. Наследих ерудираната математичка Здравка Павкова, великолепен колега и математик.

Занятията се водиха в Априловска гимназия. Учихме на смени. В учителската стая литераторът и зам.-директор Иван Петков ни събираше около едно огромно кюмбе, в което бумтеше огън. Беше чудесна атмосфера на колегиалност и разбирателство. Вергил Димитров беше подбрал млади и способни преподаватели, които имаха за цел да се развиват като учители.

Подкрепяна от колегите, намерих пътя на преподавател. Един от утвърдените преподаватели, който ми е подал ръка, беше Димитър Коев, майстор на анализа и синтеза в обучението по математика. От него научих какво означава да преподам аналитично на ученика, как накрая да обобщя, че да го запомни. Когато работихме по сборника, той ми даде всички книги и източници, които мога да ползвам. Той беше и един от критиците ми. Безкрайно съм му благодарна. В математическата колегия бяха и Маргарита Мандева, Илия Балевски, Илко Блъсков, Пламен Христов. По-късно дойде Райна Метева.

Когато се откриха паралелките на малките ученици, младият, отличен учител Радка Петрова ги пое и изведе до XI клас. Тя дойде от МЕИ (ТУ - Габрово), където беше асистент, се грижеше за тях като за малки деца. Както Корнелия Пашова беше добра в областта на комбинаториката, така с Радка си сверявахме часовника. Тя пое моя XI клас, когато се пенсионирах през 2004 г. Нямаше ден, в който да не ми се обади: „да не сбъркам“, „да не би да объркам дипломите“ на абитуриентите. Тя бе един преподавател, който намери своето място в колегията.

От младото попълнение и сполучлив избор на настоящ директор е Цветана Кюмюрджиева, също математик. Тя имаше силата, волята и амбицията да направи гимназията творец на науката, а преподавателите да останат и развиват себе си.

- Как се развиха математическите паралелки?

- В историята на училището четири бяха първите математически паралелки. От тях две с математически профил се вляха от Априловска гимназия. Между техните ученици бяха и Радка Петрова, Илко Блъсков, Пламен Христов, които по-късно станаха преподаватели. Първият випуск на МГ, на който сме преподавали, излезе през 1976 година.

Вергил Димитров поддържаше непрекъсната връзка със Софийската математическа гимназия. И успя да подчини работата ни на тяхното ниво - Бургаска, Варненска и други в големите областни градове. Той правеше срещи на колективите с цел да се обучим и развием. Това е ценното, което той направи за училището. „От извора трябва да се взема“, казваше той. Става дума за програми, извънкласни форми, участие в различни конкурси. Водя отбор ученици, но съм заедно с Националната математическа гимназия.

Освен това грижата за учителя как да се оформи като добър специалист - с курсове, методически материали, по това време беше на изключително ниво. Сверявахме си часовника с високите…

С встъпването ми с ученици от VIII клас всяка година имаше баланс, макар и труден, между тези, които са с изпреварващо развитие, и останалите.

- Как откривахте талантливите ученици?

- Те сами се показваха. Към БАН имаше изграден Център за математически таланти. Оттам периодично получавахме печатни материали по различните теми, които се засягат в олимпиади и състезания. Нашата задача беше като хванем талантите да ги движим по-напред от всички останали с допълнителна извънкласна работа в школи, кръжоци. Това бяха 3 - 4 изявени математици.

Първият пълен випуск - 11 "В" клас на бал в Младежкия дом. Бъдещият проф. Николай Пенков е прав -  третият отляво надясно

Димитър Жечев беше много мотивиран. Още първата година в гимназията се включи в национални състезания. Участва в три олимпиади, на последната, в Сеул, беше капитан на представителния ни тим. Успехите на международните състезания му отвориха широко вратата за „Харвард“ и влезе със стипендия. Професор е в Политехнически федерален институт в Лозана, Швейцария, ръководи собствена изследователска група. Доктор е по математика от Университета на Калифорния в Бъркли, бакалавър по математика от „Харвард“.

Атанас Павлов, випуск 2000 г., също беше добър математик с участие в Национална олимпиада по математика, класиран в разширения отбор за Международна олимпиада. В X клас реши да се преориентира към физика, наука, която стъпва на математиката. Неговият преподавател Донка Стефанова го изведе до национално състезание по физика и сребърен медал на Международна олимпиада в Италия (1999). Също завърши „Харвард“. Той се върна в родното си място и в Габрово работи за международна компания.

Други изявени мои възпитаници са проф. Николай Пенков - хирург в ИСУЛ – София, Митко Христов с фирма „Работа с изявени ученици“ в София и др., медици, информатици, юристи, стоматолози и др.

- Каква е подготовката за олимпиада?

- Тя изисква солидна, специализирана подготовка. Тя не е само върху прекия учебен материал, базата, върху която ученикът започва развитието си. И участие в различни състезания, влизане в конкуренция за формиране на състезателен дух.

Днес като че няма такава грижа за изявените ученици, както преди години. Като цяло учителите не се подготвят да работят с изявени ученици. Не, че те нямат желание, а опира до средства…

- А работата с другите ученици?

- Те бяха нешлифовани диаманти, изключително будни деца, които трябваше да бъдат подкрепени и водени. Давала съм задачи извън програмата на целия клас. И всички правеха курсови работи. Състезаваха се помежду си. Моята цел бе не да издигна един-двама, които бяха фаворити, а да мога да издигна и другите, за да мога да им вдъхна увереност. И ако съм преосмислила работата си в гимназията, това е било точно с този ученик, който обикновено се нарича средна ръка. Но любознателният ученик, този, който иска, който те гледа безпомощно в даден момент или прави напук, защото не може да се справи и ти трябва да балансираш. Тогава го приютяваш, приканваш го, мотивираш го. Наистина от мотивацията на учителя зависи и тази на ученика.

Педагогическата колегия на Математическата гимназия. 23 май 2001 година

Бях мотивирана да бъда добър преподавател. Например с колежката Марияна Митева 15 години сме извеждали ученици. Тя беше класна на „б“ клас - информатика, а аз на клас „а“ - информатика. Тя като има проблем, тича при мен: „Г-жо Мария, ти си по-търпелива, моля те, укроти моите немирници“. Друг път: „Мариянче, моля, помогни! Не мога да намеря подход към Маргарита…“. Работили сме винаги като екип и като преподаватели. Успехите, които сега се виждат, те не са само мои. Те са заслуга на цялата колегия. А последната е подбрана много добре.

Важно е човек да повярва в себе си. Останалото е въпрос на постоянство, упоритост. Така че може да се изведе: „Човек върви успешно в живота тогава и само тогава, когато вярва в себе си“.

Понякога ученик цитира мои думи: „Отдалеко, та да ти е леко. Започвам упорита работа. Сега ще говоря аз, а утре ще говорите вие, а аз ще ви слушам… Звънецът би ли? Време е да се разделим. За домашно да си разпишете всичко мотамо от „а“ до „я“. Какво си мислите, че Мария Атанасова не може да купонясва? Друг път. След упорития труд винаги остава време за забавление. За ползотворна работа“. И продължавам с техните думи: „Благодаря, госпожо, не само за стабилната математическа основа, която поставихте, но и за уважението, всеотдайността и вярата в нас…“.

Марияна Митева ми е написала: „Извеждахме заедно випуските си. Работили сме винаги в екип и като класни ръководители, и като преподаватели. Подарявам ти една мисъл на 70-годишен старец, развял бяла брада и роба, който кара сърф по вълните на Хавайския плаж: „Не можеш да спреш вълните, но може да се научиш да сърфираш“.

- Работите с деца, широко скроени личности?

- Удоволствие е да се работи с тях. Целият ми клас (1999) бяха много добри ученици. Сигурна бях, че не всички от тях ще станат сериозни учени. Математиката ще им помогне да се реализират успешно в живота. Ето, Димитър (Митко) Жечев, нашият талантлив ученик, лауреат от световни олимпиади по математика, сега професор в Лозана, Швейцария, е и един великолепен цигулар с награди от престижни музикални фестивали. Още едно момче от класа ни - Балабанов, свири на цигулка. И двамата са великолепен дует. И съм ги стимулирала в часа на класа, навсякъде. Други се занимават много сериозно с компютърни системи и технологии. Важно е, че всички те са много освободени, с многостранни интереси и адекватни на времето, в което живеят. Те умеят великолепно да се веселят, а понякога, разбира се, правят безобидни щуротии…

- От опита Ви на учител кое е най-важното за развитие на математическата грамотност и интерес?

- Грамотност се формира от I до XII клас. Важни фактори са както природният интелект, така и ролята на учителя, на семейството, което подкрепя усилията им. Развитието трябва да е многостранно. Тогава има успех и по моя предмет, и по останалите. Основната цел на математическото образование е математическото мислене. Детето да се научи да разсъждава. Не да възпроизвежда запаметени знания, а да може да мисли, да достига до тях. Често обичам да казвам на учениците: „Като го забравиш, я си го изведи“. Това ги мотивира сами да търсят, а не да запаметяват.

В чест на 25-годишнината на ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ заедно с моя клас направихме открит урок. Проучихме академичното наследство на патрона на гимназията. Тогава учениците видяха първия учебник по алгебра и геометрия на Иван Гюзелев. Откритият урок беше на тема „Сферичен триъгълник“, която тогава се е преподавала. Беше изключително любопитно на учениците в Националния музей на образованието. На чиновете във възстановката на взаимното училище зад целия клас беше седнало ръководството на училището с директора Вергил Димитров. Направих опит да съчетая съвременния урок с акценти от миналото. Урокът започна с молитва на църковнославянски, казана от Ани Боева. Обявихме избраната тема. Заедно чертахме. Проведохме емоционален урок, който записахме на видео.

Кое е най-важното в обучението по математика? Това е свободата на мисълта.