Маргарита Доровска: „Стремим се да сме по-отворени и да експериментираме с различни формати на забав

НАДЕЖДА ТИХОВА
В поредица от интервюта представихме на страниците на вестника чрез директорите на по-големите културни институции в града постиженията им през изминалата 2017 година, както и най-значимото, планирано за 2018 година. Каква беше отишлата си година за музея „Дом на хумора и сатирата“? Коя от направените крачки напред, ще бъде продължена във времето? Какви нови замисли ще чакат своята реализация през тази година? По тези теми разговаряхме с Маргарита Доровска - директор на емблематичната Весела къща, заради която Габрово се смята за столица на хумора и сатирата.
- Кои бяха най-важните събития, организирани от Дома на хумора през миналата година?
- Бих искала да мислим за изминалата година през призмата на програми от събития, а не за отделни събития. 2017 година беше година на много и героичен труд за нашия екип. Ако преброим събитията, които сме организирали, те са 103 през цялата година.
Имахме няколко емблематични програми и изложби. Ще започна с 1 април – Денят на шегата, когато отбелязахме 45 години от създаването на Дома на хумора и сатирата. Това е датата, на която е подписан трудовият договор на първия директор - Стефан Фъртунов. Програмата на Дома за този ден беше щедър подарък за нас и гостите ни от различни партньорски организации. На този ден представихме и една необичайна като подход изложба - „Фабрика за хумор“. Тя беше опит да видим историята на Дома през историята на сградата му. Да видим как материалният облик на една институция в лицето на нейната сграда и пространства изразява програмата, живота, амбицията и намеренията на тази институция. Изложбата включваше както исторически преглед на отделни елементи от проекта Дом на хумора и сатирата, така и част, която показваше амбициозното техническо оборудване. Някои от апаратите бяха просто експонати, други като диапроектори и видео проектор съживихме и с тях показвахме кадри от стари изложби, карнавали и постановки във вариетето. Изложбата разказваше историята на сградата и трансормациите й от кожарската фабрика на Калпазанови до ден днешен. Това са етапи и периоди, които бързо се забравят. Малко от хората, които дойдоха да видят изложбата, включително и габровци с добра памет, бяха наясно с амбициозността на плановете, с различните елементи и периоди в развитието на Дома на хумора. За нас беше интересно като равносметка, след като преминахме през изключително много документи в нашия архив, но и с изображения и документи от Държавен архив в Габрово и Регионалния исторически музей. В опит за анализ на всичко, случило се в тази сграда, разчитайки документация, писма, проекти и сметки, инициативи и т. н. остава един извод – Домът на хумора се е развивал много експанзивно и това са силните години на Дома, когато той е кипял от енергия, от идеи и планове и те са били подкрепени с ресурс. Това са годините, в които той е оставил своя най-силен отпечатък. Домът е плод на динамика. Ако внимателно четем историята му, ще видим, че има и много неосъществени планове, но бързите обороти, грандиозните планове, въобще - експанзията са тези, които са направили Дома институция от световна величина.
Аз се радвам, че ние получихме и номинацията на архитектурната група „WhAT Association“. Частично тя беше свързана с тази изложба и с дискусията, която направихме след това с историци и архитекти с идеята да погледнем с външен поглед сградата на Дома на хумора. В Габрово често може да се чуе коментар, че сградата е скучна, че не се отличава с нищо. Но всъщност тя има ценна архитектура и интериорът и екстериорът имат чудесни архитектурни елементи. Целта на тази дискусия беше да чуем все пак и външно мнение и може би малко по-свеж поглед и да се опитаме да си отговорим дали можем да възлагаме на сградата да бъде смешна, кои са нещата, които си заслужава да ценим и те да не бъдат премахвани с лека ръка при бъдещи промени в залите.
- С изложбата „Фабрика за хумор“ вие направихте и първите по-забележими промени в залите като нов директор. Изложбата беше подредена в едно по-различно пространство, което изненада някои от посетителите.
- Това можем да го очертаем като една тенденция, за която ние работихме в рамките на миналата година – всяка една изложба наистина да изглежда различно и с нея да се преобразява и пространството. Това постигнахме с усилията на целия екип, но изрично ще спомена изложбената дизайнерка, която беше с нас през 2017 – Мартина Денева. Тази зала изглеждаше различно за изложбата „Фабрика за хумор”, после пространството беше преобразено напълно за биеналето. Третата й голяма трансформация беше за изложбите за Кристо и Жан-Клод. Това е изключително голямо усилие от страна на екипа, но целта на тези трасформации беше всяка изложба да намери своята най-добра среда. Физическото пространство да бъде част от езика на изложбата, да е в помощ на разказа й и Домът да се преобразява за хората, които го познават. Надявам се посетителите на „Фабрика за хумор” да са научили нещо ново и да са си тръгнали с по-ясна картина за институционалното и архитектурно развитие на Дома. Той е гордост на Габрово и е плод на огромен ресурс и инвестиции.
- През миналата година се проведе и поредното Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата. То също предложи новости, към които вероятно ще се върви и в бъдеще?
- Двадесет и третото биенале беше реорганизирано като подход и секции. Обединихме всички видове визуални изкуства, различни от карикатурата, в един общ раздел. Имахме много силно международно жури с водещи имена в сферата на изкуството и карикатурата. Радвам се, че с подкрепата на Община Габрово и Министерството на културата успяхме да отделим доста адекватен и достоен награден фонд. Успоредно с Биеналето се проведе и 17-то издание на срещата-наддумване „Благолаж“.
- Това биенале изненада не само с нов статут, а и с връчената голяма награда „Златен Езоп“ на необичаен творец – анонимни художници, които творят в градската среда като например върху Паметника на Съветската армия.
- Когато се вземат решения за награди от едно жури, е изключително важно те да се вземат с пълно съгласие. В случая решението на журито беше абсолютно категорично. Давам си сметка, че в България темата за паметниците от близкото минало е много гореща и нееднозначно приемана и това е нормално. Надявам се посетителите да са гледали произведението на „Дистръктив Криейшън“ именно като нееднозначен коментар по тази тема. Да, то може да бъде разчетено в различни посоки и мисля, че беше смело решение от страна на журито. Благодарение на програма „Култура“ можахме да си позволим освен конкурсна секция да имаме и кураторска изложба и да направим една доста мащабна образователна програма в рамките на Биеналето. Именно в Детската образователна програма с допълнителна сила се прояви произведението, получило голямата награда. То даде повод за много качествени и смислени дискусии с най-младата ни публика – с децата. За тях то е разпознаваемо от комиксите, от телевизията. Така успяхме да говорим с децата за много важни неща – какво са паметниците, какво означава изкуство в публично пространство, какво е вандализъм, кой заслужава да има паметник в днешно време, кои са качествата, които създават един герой днес. На фона на плоското черно-бяло говорене и постоянно заклеймяване, музеите са длъжни да водят сложни разговори с децата. Това мисля, че беше един от големите успехи на усилията в детските ни програми. Опитваме се със средствата на хумора, на необичайното, включително и в образователните програми за Кристо и Жан-Клод, да работим с най-малките ни посетители по много сериозни теми. Колегите изключително много ме впечатляват със своята креативност и подход в работата с деца. Програмите, които правят, са на световно ниво като музеен образователен продукт.
- От няколко години в Дома на хумора се провежда мащабното събитие Карикатурен десант, в който се случва истинско нашествие от именити творци и техните творби в областта на карикатурата.
- За Карикатурния десант успяхме да съберем горещи теми, горещи имена и исторически събития. Апропо, десантът може да се види в Дома до края на февруари. Актуална тема несъмнено е изложбата „Тръмп – девет месеца по-късно“ с произведения на водещи имена в карикатурата. Успяхме да погледнем назад във времето с изложбата, посветена на Октомврийската революция, с проучването на Антон Стайков върху вестник „Папагал“ за ролята на карикатурните метафори в пропагандата и утвърждаването на идеологии. Разбира се трябва да спомена историческата изложба на вестник „Стършел“. В десанта включихме и авторите от „Прас-Прес“, които представиха изданията на вестника дотук, както и изложбата на лауреата на Дома на хумора и сатирата от Националната изложба „Карикатура“ на СБХ – Маргарита Янчева, една ярка, млада авторка с характерен стил, много находчива и остро критична. Мисля, че създадохме един много богат десант, който даде повод и за дискусия. Събрахме в един и същ момент в Дома водещи имена в карикатурата. Проведохме много любопитни и неформални разговори, имаше и сблъсък на професионални позиции. Това беше много живо и ценно събитие както в професионален план за карикатуристите, така и за публиката.
- Друго мащабно събитие за Дома, за града ни, а и за България са двете изложби в едно „Кристо и Жан-Клод - проекти. Роден в Габрово“.
- През цялата година екипът ни работи в тясно сътрудничество с множество партньори, получихме огромна програмна подкрепа от всички тях. Изложбата за Кристо и Жан-Клад беше апотеоз на тази съвместна работа. Като инициатива тя дойде извън Дома. Това е гражданска инициатива на сдружение „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“, която има много дълга история. Тя дойде с подкрепата на Община Габрово и на Общинския съвет, на културни и образователни институции в града, които се включиха в събирането на материали. Съмишленици ни бяха и журналистката Евгения Атанасова-Тенева ,и доц. Георги Лозанов. Помагаха ни и семействата на братята на Кристо. Няколко срещи направихме със Стефан Явашев и съпругата му Елка като получихме допълнително материали от семейния архив, някои от които са предоставени и от другия брат – Анани Явашев, и съпругата му Даниела. Тази изложба беше пример за отлично сътрудничеството с различни личности, институции и дори с фирмите, които работиха по продукцията. Мисля, че тя направи много силно впечатление в професионалните среди. Безпокоя се, че нямаше необходимия медиен отзвук на национално ниво. Но въпреки това има добра посещаемост и за мен е много интересна синергията, която тя създава. В Дома идват хора, които искат да видят тази изложба, но разглеждат и другите изложби и обратно – идват хора без никакво специално отношение към Кристо и дори не знаят, че той е роден в Габрово. Те разглеждат Дома, но любопитстват и за изложбите за него.
Разбира се, имаше и въпроси какво ще прави Кристо в Дома на хумора и сатирата, но мисля, че освен прекрасната зала и изключителния ни екип, които бяха предпоставката да се ангажираме с тази инициатива, това се оказа една работеща комбинация, която както утвърждава славата на Габрово като столица на хумора, така представя на българската аудитория и един недостатъчно познат за нея автор, който започва житейския си път в Габрово и е най-яркото българско присъствие в световното съвременно изкуство
Интересът към изложбите продължава. Продължаваме да показваме и филмите на Евгения Атанасова, които ни предостави БНТ, както и филма, който ни предостави Тома Томов. Всяка събота имаме прожекции. Започнахме и програмата с творчески ателиета с деца, която си поставя доста амбициозна цел. Колкото изкуството на Кристо и Жан-Клод да е спиращо дъха с амбицията, с размерите си, със сложността си, с естетическата си стойност, то е свързано с преживяване. Едва когато направихме изложбата и проектите на Кристо грейнаха в залата, успяхме да измислим и подхода за работата с деца. Това е много сериозно и качествено усилие на колегата Силвия Черкезова, която работи по детските ателиета. В тях се опитваме да запознаем децата с това, което правят Кристо и Жан-Клод, както и да ги провокираме да опитат да създадат нещо с ръцете си. Като например ателието „Пейзаж-колаж”, в което децата трябва да вмъкнат в познат габровски пейзаж някакъв несъществуващ обект, плод на тяхното въображение. Те създават свой проект, променящ средата, пейзажа от познати образи от града. Ателиетата продължават до края на изложбата, а специални издания ще имаме по време на междусрочната ваканция, която ще се радваме габровските деца да прекарат в Дома на хумора.
Не ми се иска да пропускам и едно събитие като Лятното кино на открито в Парка на смеха. То се оказа доста популярно и тази година ще го продължим. Някои от посетителите на Лятното кино, станаха посетители и на прожекционните ни програми вътре в Дома.
Другото събитие от миналата година, което със сигурност ще продължим и тази, е „Gabrovo Game Jam” хакатона за правене на игри. През миналата година Габрово за пръв път участва в глобалната мрежа на „Game Jam”. Сега правим второ издание в края на тази седмица с много подкрепа от миналогодишните участници. Това е събитие, което среща програмисти, разработчици на игри, дизайнери на игри и артисти – художници. Тук на място се сформират екипи от хора с различни компетентности и в рамките на 48 часа те създават нова игра по зададена тема. Това е една чудесна възможност за повече видимост и повече тяга в програмистката и креативната общност в Габрово и околността. През миналата година ние правихме и няколко събития за настолни игри и това са едни от най-популярните ни съботи в музея. Хуморът, радостта и забавлението имат изключително много измерения и играта е чудесен формат. Не бива да подценяваме потребността ни да играем не само като деца, а и като възрастни. Да се забавляваме като влизаме в конкретни роли, изпълняваме някакви задачи, които нямат друга цел и резултат освен в света на играта. Тази форма на забавление е изключително потребна днес, защото в повечето случаи е свързана със съпреживяване, с работа в отбори, със състезание. Стремим се да сме по-отворени и да експериментираме с различни формати на забавление и хумор.
- В един отзив за Дома на хумора прочетох израза, че той е излязъл от сферата на обикновеното вицаджийство. Това ли е целта Ви? Това ли направихте през миналата година – скъсахте с обикновеното вицаджийство?
- Хуморът ни дава толкова много възможности. Вицаджийството е чудесно нещо. Но вицът има две предизвикателства. Първото е рискът на стария виц. Т. е. - вероятността голяма част от аудиторията вече да го знае. Другият риск е този на обещанието за добър виц, което ако няма резултат, създава доста нелепа ситуация. Така че вицаджийството е чудесно, но не се случва много лесно. То предполага човешко присъствие, сюжет, разиграване. А Домът на хумора е пространство с изложбени зали, което работи основно с визуалното. Визуалното предполага един друг вид хумор – който предизвиква усмивка, по-трудно – смях, а основно може да предизвика размисъл като покаже нещо необичайно, изненадващо, хрумка. В този смисъл може би сме скъсали с вицаджийството или поне се опитваме да оставим място за него там, където то работи добре – в стендъп комедията, в срещите-наддумвания.
- Да погледнем и към 2018 година. Кои ще са акцентите в работата ви през тази година?
- През 2018-та, както казах, искаме събитието „Gabrovo Game Jam” да продължи да се развива. То предстои тази събота и неделя. Надяваме се да има същия успех и отборите отново да излязат със завършени направени игри. Това беше уникалното за габровския „Game Jam” през миналата година на фона на останалите градове – и четирите отбора създадоха завършени игри. Макар събитието да е забавно, то имаше и сериозен състезателен характер. С много голямо любопитство очакваме отново това преживяване - 48 часа за създаване на игра.
Темата за игрите ще продължим в програмата на музея с изложба на „Молеиндустрия“ - това са „радикални” компютърни игри, които са форма на критика към съвременното общество. Те са своеобразно произведение на изкуството, което обаче не се спира на визуалното, на текста или на филма, а функционира под формата на компютърна игра. Това ще е една необичайна изложба, която ще покажем през март.
Също през март планираме и изложба на проф. Иван Газдов, който през миналата година направи едно прекрасно дарение на Дома на хумора от свои карикатури. Изложбата, която ще открием, е „Графикатури“ - създаден и утвърден от проф. Газдов стил.
Очакваме и пътуващата детска изложба на „Музейко” да гостува в Дома на хумора и сатирата от края на март до месец октомври.
Подготвяме мащабна изложба на художника Тодор Цонев. Имаме много голямо дарение на негови карикатури, получено със съдействието на Мария Овчарова. В България Тодор Цонев е разпознаваем като карикатурист. Това се дължи на вниманието към карикатурите, които той създава през 70-80-те години и историята на така наречените „арестувани карикатури“ - прибрани от Държавна сигурност. През 1989 година са освободени и се създава с тях най-популярната в историята на България изложба. Малко хора обаче знаят, че Тодор Цонев започва своята кариера от Габрово с изложба на малка сатирична пластика. Втората му изложба в Габрово е спряна и след това той все по-трудно показва нещата си, а и те стават все по-критични. Изкуството му остава затворено между стените на неговото ателие. В изложбата в Габрово ще се срещнем с много популярни образи, както с шаржове на познати личности, така и с откровено критични образи на партийците с медалите, на орденоносците. Ще покажем сериозно по обем количество малки пластики, които до този момент са виждали само малкото посетители на ателието му. Ще покажем също графика, акварели, малко живопис. Работим с наследниците на художника, с дъщеря му Десислава. Тази изложба ще покаже на публиката произведения, които не са виждани дори от специалисти и ще ни представи художника в Тодор Цонев.
- През тази година няма биенале...
- Да, но това означава, че ние ще работим за подготовката на следващото. На него ще посветим вто