Любомир Михайлов: „Похвално е това, което се прави в Габрово за изкуството”

<p>Председателят на секция „Карикатура“ на Съюза на българските художници Любомир
Любомир Михайлов: „Похвално е

Председателят на секция „Карикатура“ на Съюза на българските художници Любомир Михайлов е носител и на специалната награда на Дома на хумора от Националната изложба на карикатурата за 2014 година в столицата. Призът му даде правото да откри

Бяха открити четири изложби с карикатури, сред които и избрана колекция от Националната изложба в София. Карикатурата е голяма любов на художника, но тя не му пречи той да твори в много други области – да се занимава с илюстрации, оформление на книги, рекламни материали и т. н. Любомир Михайлов е носител на различни награди от наши и международни конкурси, сред които и награда от първото Международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика в Габрово, последвана от още четири отличия от Биеналето. Общо 50 свои творби показва в изложбата си „Брутална нежност“ изявеният творец в Габрово. 

 

НАДЕЖДА ТИХОВА

- Г-н Михайлов, защо нарекохте изложбата си с тези взаимно изключващи се понятия - „Брутална нежност“?
- Това е една малко семейна история. Една моя позната - Светла Аврамова, определи моя стил на рисуване като много нежен и много брутален и оттук ми дойде идеята. Е, аз не съм толкова брутален. Както се вижда от творбите ми, те са малко аполитични и доста встрани от болката на деня, но в тях има малко парадокс, малко алегория, но няма никакъв езоповски език.
- От какъв период са творбите, които показвате сега?
- Нещата са от последните 1-2 г. В Дома на хумора има моя колекция от предишни години – още от първото биенале, и би ми било интересно да ги видя отново. Те са в по-друг стил и по-други теми са разработвани, защото навремето, знаете, не можеше да се казва всичко така директно и дори брутално, както сега. Моите карикатури сега не са направени, за да живеят във вестника. Някои са рисувани специално за Националната изложба на карикатурата, други са участвали в изложби в чужбина. В света почти всеки ден някъде има международна изложба и аз участвам в част от тях. В творбите ми липсва злобата на деня. Те са направени по такъв начин, че да преосмислят нашето битие от някаква дистанция. Аз съм рисувал карикатури за вестници, работил съм в „Стършел“ и знам какво е да рисуваш по повод определени събития. Тук нещата са по- други - търсена е някаква метафора, някакъв абсурд, някакви размисли по конкретни поводи, но поводът не личи. Има, разбира се, и вечни теми и много от рисунките ще бъдат актуални и след години.
- Казват, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник. Това сигурно важи и за карикатурата във вестника. Нарочно ли бягате от злобата на деня?
- Не рисувам злободневни карикатури, защото условията са такива. Навремето всеки вестник имаше хумористична страница, където всяко хрумване на моите колеги можеше да намери място. Сега във вестниците има щатни художници, които си вършат добре работата. Това е много трудна работа – всеки ден да си готов да измислиш, да направиш оценка на случващото се, защото една карикатура може да се сравни с едно написано есе, тя е един друг поглед, един политически коментар. Трябва да си в една невероятна форма да реагираш веднага на бързо променящите се условия на обществено-политическия живот в страната. Това е много трудно и имаме 4-5 колеги, които се справят блестящо.
- Карикатурата често е бодлива социална сатира и карикатуристите са като хора с мисия, призвани да се борят с кривиците на обществото. Вие чувствате ли се човек с мисия?
- Не бих казал, че имам мисия. Това е една реакция на случващото се, а в същото време и удоволствие от рисуването, от това, че можеш да покажеш нещата по някакъв друг начин, да покажеш някакво лично отношение. Дали сме месии, не знам. То самият труд за мене е едно свещенодействие и ако има човек какво да каже на хората, самите те могат да го определят като месия. Но не бива човек да си поставя цели, които някой път надхвърлят неговите очаквания.
- Сега в Габрово се обсъжда идеята през годината, когато няма Биенале на хумора и сатирата в изкуствата, да се провежда Биенале на комикса. Как мислите, прилича ли му на Габрово да стане и столица на комикса?
- Разбира се. Аз се учудвам, че габровци толкова бързо реагираха на едно старо изкуство в България, но сега със съвсем нови проявления. Поначало всяка изложба е страхотно завоевание и за младите хора, и за хората, които обичат тишината на залата. Похвално е това, което се прави в Габрово.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Арт

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня