лична позиция: Приемственост - тази еретична за българските условия дума

В случая между българските и швейцарски реалности. Изобщо не стана дума за пари, всъщност, макар у нас най-често да се изтъква финансовия фактор като водещ мотив за едно или друго. За вековното надграждане говореше медикът. Идеята, на която е отдадено цялото общество - да създаде още нещо, да има свой принос към това, което са оставили предците. И доброволчеството като начин да надградиш.
В България през няколко десетилетия все някой започва нещо „начисто“. Разбира се, докато се громи „лошото старо“, има групи, които се облагодетелстват. А като се досетят представителите на мнозинството, че са били преметнати, за какво доброволчество да говорим? Реализирано при това с желание!
Идеята за наследственост, признавам, че ме привлича много. Дори ми минаха през съзнанието малко еретичните за привърженик на либералния икономически модел, какъвто съм, мисли.
„Комунистите може да са взели фабриките от техните собственици през 40-те години, но поне не са ги унищожили.“ Ето тази идея се заби в главата ми, докато слушах интервюто на лекаря, който говореше как швейцарците надграждат. Не казвам, че създаденото от комунистическата власт е добро, не казвам и че е лошо. Всеки медал има своите две страни. Констатирам простия факт, че едни икономически единици са останали да съществуват и са били вписани в някакви нови за онова време условия и реалности.
Сравнението ми е с унищожаването през 90-те години на икономически единици под формата на създаване на „пазарна икономика“. Неслучайно я слагам в кавички, както доста хора могат да се досетят. У нас бяха поразчистени едни пространства, за да може на тяхно място да се наместят други - по-прогресивни уж. Което би трябвало да означава обществено по-полезни. Според мен, обаче, идеята, залегнала в тъй наречената българска приватизация, не е била съобразена с обществения интерес. А само с интересите на тесни кръгове. Затова не можем да търсим каквато и да било наследственост. Нито надграждане. В една система всичко е свързано. Промяната на собствеността рефлектира върху социалните взаимоотношения.
Докато слушах интервюто, си помислих дали по време на предстоящите кампании за местни органи на властта, които ще бъдат факт през есента на тази година, ще бъдем свидетели на някой кандидат за съветник или кандидат за кмет, които да говорят за приемственост. Независимо от политическата си ангажираност, независимо от личните си пристрастия, независимо от конкуренцията. Помислих си, че бих дал гласа си за това. За приемственост. Струва ми се, че си заслужава. Но дали ще има такъв кандидат?