Кристо събра света в шепа

Топ новина! Hilyadi-hodyat-po-vodata-na-italianskoto-ezero-Izeo
Хиляди ходят по водата на италианското езеро Изео

Христо Явашев - Кристо успя да събере целия свят в една шепа - в шепата на малкото, но изумително красиво италианско езеро Изео чрез своята нова - отново спираща дъха творба - "Плаващите кейове"

Всъщност, не това мислех да е заглавието - всеки суперлатив би могъл да бъде основа на друг вариант.
Но когато вървях под поддаващата под босите ми крака златиста материя, когато отвсякъде чувах „сеньоре Кристо“ на всички известни ми езици, когато се разминавах със стотици хиляди усмихнати, добри, възторжени лица, носещи оттенъка на слънцето от всяка точка на Земята, разбрах – целият свят е тук, събран в златиста шепа, обгърнала малкото островче Сан Паоло в Изео - този, другият свят. Светът, какъвто би могъл да бъде, светът, за който мечтаем...
Този по-друг свят бе сътворен от един българин, от един габровец – Христо Явашев.
За пореден път той ни изуми със смелостта на своята фантазия, в реализацията на която се преплитат уникално изкуство и граничещо с фантастиката инженерно изпълнение.
220 000 кубове, скрепени специално изработени щифтове оформят трикилометров плаващ кей, който тръгва от Сулцано, заобикаля частното островче Сан Паоло, а след това опира до Монте Изола.
Още три километра зластисти тротоари свързват плаващите кейове. За тях са използвани 70 000 кв. метра кече, за да се пази оригиналната настилка, и 100 000 кв. м златист пропиленов импрегниран плат.
Кейовете се държат от 200 котви-буйове, всяка от която тежи по 5.5 тона, а за връзката към тях са отишли 37 000 м въжета.
2.7 милиона литра вода пък създават лек наклон в двата края на плаващите кейове, чиято ширина от 16 метра създава чувство за сигурност и 9-метровата дълбочина не плаши.
Реализацията на най-големия проект на Кристо след „Портите“ през 2005 г. в Ню Йорк струва 15 милиона евро, а творецът го посвещава на съпругата си Жан-Клод, починала през 2009 г.
Той би могъл да се приема и като някаква алтернатива на идеята за покриване на река Арканзас в Колорадо, която трябваше да се реализира преди две години, но безкрайни обжалвания на екоорганизации вкараха проекта в глуха линия.
Както всички останали, „Плаващите кейове“ се финансира изцяло от Кристо – чрез продажба на оригинали и елементи от негови вече случили се проекти. Така той пази своята творческа свобода – а печалбата му – да види мечтите си сбъднати.
Измерената в евро печалба пък е за местните общности. Бегло проучване чрез booking.com показа, че месец преди откриването всички хотели, мотели, къмпинги и прочие места за настаняване в радиус от 50 км бяха резервирани, първо - най-скъпите - по 5000 евро нощувката.
Най-отдалечените специално организирани за събитието паркинги са на 30 км, най-близките – на 5.
До Сулцано желаещите да се равнят с Бог, ходейки по вода, се извозват с безброй автобуси на цена 2.5 – 10 евро.
Всички ресторанти, кръчми, барове, закусвални и импровизирани „капанчета“ работят до откат.
За разлика от българските си колеги, италианските търговци не се изкушават да вдигат цените - кафето е 1.5 евро, бирата - 5, както навсякъде другаде.
Официално „Плаващите кейове“ бе открит от кметовете на Сулцано, Монте Изола и от собственичката на Сан Паоло Умберта Берета в 5 часа на 18 юни 2016 г.
Неофициално това стана ден по-рано, когато Кристо показа своето творение на братята си Анани и Стефан, на уважилия събитието брат на Жан-Клод, на своите племеници и на най-близките си приятели.
„Плаващите кейове“ ще могат да бъдат съпреживени само в продължение на 16 дни - до 3 юли. След това всичко ще бъде демонтирано и рециклирано.
По предварителни прогнози за този период около 500 000 – 1 000 000 посетители ще изпитат чувството на уникалност – че са част от нещо, което никога няма да се повтори. Не е изключено обаче долната граница да бе достигната още първия ден.
От птичи поглед 6-километровата златиста пътека приличаше на черен мравуняк. В 17 часа туристи продължаваха да прииждат в безкрайна колона като след футболен мач, а охраната бе принудена да ограничи достъпа и на входа се извиха внушителни опашки. Това обаче не помрачи настроението. Стъпването си на златистите пътекихората придружаваха с възгласи на възхита. Повечето се събуваха боси, за да усетят по-ясно тръпката от леко полюляващите се от вълните кейове. Бебета, деца, инвалиди в колички, възрастни хора, старци с бастуни и патерици и много, много, много млади хора бяха част от чудото, което ни караше нас, българите, да се чувстваме някак по-особено.
Искаше ни се да спрем всеки и да му кажем „Хей, аз съм от Габрово – родния град на Кристо“. Разбира се, това нямаше да е в тон с разбиранията на космополита Христо Явашев, за който най-важната ценност е свободата – във всичките й измерения, но на нас ни се искаше. Особено, когато той заедно с близките си, с Владо Явашев, син на Анани и изпълнителен директор на проекта, с мениджъра Волфганг Волц и куратора Йози Крафт преминаха с корабче край кейовете, а хората аплодираха: „Кристо! Браво!“ Искаше ни се, но се въздържахме. Но викахме, заедно с другите – на български „Браво, Кристо!“
Още едно браво получи друга българка. Зорница Кръчмарова представи книгата си „Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод“. На семплото тържество в ролята на неин рецензент се прояви самата Умберта Берета, без чието съгласие и съдействие „Плаващите кейове“, идеята за които е родена в далечната 1970 г., можеха все още да не са факт.
„Трансформации“ не е за Кристо, а за хора, чиято съдба е променена от срещата им с уникалния творец. Състои се от 10 интервюта, всяко от които е свързано с големите проекти на Явашев – от първия през 1968 г. в Сидни, Австралия до „Плаващи кейове“. Част от хората са посочени от Кристо, други - Зорница, дъщеря на великия в миналото български волейболист Кръчмаров, е издирила сама. Сред тях са личният фотограф на Христо и Жан-Клод, фермер на земите, където е осъществен един от проектите, обикновен работник, колекционер. Книгата е посветена на Ела и Стефан Явашеви, кръстници на Зорница, които в известна степен са и съавтори на идеята за подобна творба.
Но да се върнем към началото. Ако някой иска да обогати речника си със суперлативи, би могъл да разгърне вчерашните италиански вестници. Най-бледият е „вълшебство“. Аз обаче бих предложил друго - „Не чети! Ела и съприживей!“ Остават само 14 дни.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Cristo

Към началото