Изео – година по-късно

Иван Господинов

„Христо Явашев – Кристо успя да събере целия свят в една шепа – в шепата на малкото, но изумително красиво италианско езеро Изео чрез своята нова – отново спираща дъха творба - „Плаващите кейове““ - писа „100 вести“ на 18 юни 2016 г. Година по-късно Сулцано – едно от безбройните изрисувани като пощенска картичка крайбрежни селца, което роденият на 13 юни 1935 г. Творец превърна в световно име, ни посреща с дъжд. Вали, не като по Елин Пелин – тихо и кротко, вали като из ведро. Езерото се движи между къщите вляво от нас и там някъде – далеч навътре в него е Монте Изола, островът, до който преди година стигнахме пешком по водата. Не като Исус, защото ни носеше не божията сила, а ослепително оранжевите понтони на Кристо.

Централният паркинг е пълен. Всъщност, това няма значение, защото дъждът се мъчи да пробие стъклото. Решаваме, че точно сега му е времето да направим едно опознавателно кръгче около Изео. След половин час криволичене сред съперничещи си по красота и подреденост селца Изео ни е все още отляво, а „краят“ му е скрит някъде безкрайно далече в проломите на надвисналите над него планини. Очевидно, характеризирайки го преди година като „малко“, сме се подвели по италианските стандарти. Изео си е почти безбрежно. Е, вместо хоризонт, някъде отсреща, като глави на карфици, виждаме червеникави покриви, островърхи камбанарии...

Дъждът намалява и обръщаме към Сулцано. Сега Изео е отдясно, а отляво – нанизани като влакова композиция колона коли, пълни с жадни за приказни гледки италианци. Паргингът е все така пълен, на стотина метра над него намираме друг, в който някакси успяваме да натъпчем и нашето МПС и да добавим едно BG сред безбройните табели. И бързаме надолу под окапващия се дъжд към Изео – на което преди година един гениален българин ни подари най-вълнуващото преживяване в живота ни.

Не е същото... Няма ги царствените, криволичещи по тесните улички надолу към водата златисти пътеки. Няма го усещането, че си част от огромно множество, очакващо да се превърне в нещо уникално, акумулиращо това очакване в положителна енергия, която някакси виси във въздуха, но я усещаш и в себе си. На вратата на уютното кафене, което преди година стратегически бе застанало до началото на златистия килим, сега е виси катинар. Вървим по мокрия паваж, който би могъл да бъде във всяко италианско село... Така е според нас – тези, които на 18 юни 2016-та ходихме по водата заедно с още 100 000... Италианците мислят друго. Кметът на Сулцано Паола Пецоти, която през 2016-та спечели облог по темата със съгражданите си, казва, че няма община около езерото, „която през миналата и през тази година да не е получила сериозни облаги“. Повишеният интерес към дестинацията до няколко седмици ще роди нова туристическа аткракция – VisitLake, в която ще са ангажирани всички 16 общини около езерото.

„Точно една година след инсталацията „Плаващите кейове“ на американския художник от български произход Кристо туристическият поток в Бреша, Бергамо и по бреговете на Изео бурно нараства – пише „Ла Стампа“. - Сезонът тепърва започва, но цифрите вече са потвърдени. В края на април навигацията по езерото бележи ръст с 30 процента, туристите в Монте Изола са с 38% повече. В Сулцано са изградени 45 нови апартамента, което за град от 2000 жители е нещо много сериозно.“

Италианците помнят, че от 18 юни до 3 юли 2016 г. 1 300 000 туристи са вървели по златистите пътеки на Кристо почти три пъти повече от прогнозата на кмета на Монте Изола Фиорело Турла. Сега той гарантира, че повишеният човешки поток няма да „промени идиличната обстановка“ на острова и признава, че чрез Кристо се е развил т. Нар. Културен туризъм. Много известни творци са избрали Монте Изола като най-подходящото място за свои експозиции, култовото име в дългия списък е на Микеланджело Пистолето. През септември пък чакат личния фотограф на Кристо Волфганг Волц с нова изложба. За последната му – в Сулцано, напомня само празната екзотична галерия, чиято стена спира вниманието с фрагмент от снимка на Кристо и Жан Клод в ОАЕ през 1982-ра, дело, естествено, на Волц. И надписът: „Кристо и Жан Клод както ги видя Волфганг Волц“.



Над 250 милиона души по един или друг начин са проследили случващото се край Изео през юни 2016-та. На това се дължи перманентният туристически интерес – твърди „Ла Стампа“. Преди Кристо туристическият сезон бил 6 месеца, сега – 11. „До октомври всички места са заети“ - твърди Антонела Пасторе от хотел „Rivalago“ в Сулцано. - Туристите са много повече, но не е само това - променя се техният профил. Сега много повече са чужденците – американци, канадци, японци.“

Ръстът в на чуждестранният туристопоток е 78% - далеч по-голям от всяка друга точка на Италия – твърди Мартина Албани, регионален мениджър за Северна Италия на световнния гигант за наемане на частни квартири Airbnb. Затова годишната среща на управителите на онлайн-платформата ще се проведе през юли в Монте Изола, миналата година – в Сан Франциско.

Водите на Изео сега пак са девствени. От триколометровия плаващ кей, изработен от 220 000 кубове, не е останал и помен. Надеждата, че ще видим някъде късче от 100 000 кв. Метра зластист пропиленов плат, покриващ преди година улиците на Сулцано и Монте Изола, също е напразна. Както и тази, че някъде ще е изложена поне една от 200-те котви-буйове, тежащи по 5.5 тона, или парче от 37 00 метра свързващи ги въжета...

Преди година пешком прекосихме Изео между Сулцано и Монте Изола, викайки възторжено „Браво, Кристо!“ и слушайки радващото ухото „Браво, Кристо, браво булгаро!“ на хилядите други. Сега еднокилометровото разстояние срещу 5 евро (за двете посоки) се взема с корабче за 7-8 минути, а 9-метровата дълбочина под кила изглежда плашеща. Може би защото липсва и илюзията за световен мир и всеобща доброта, която Кристо бе създал на „Плаващите кейове“. Сега пристанът в Сулцано ни изпраща с плакати, напомнящи за инсталацията, с такива ни посреща и Изола. Корабчето е пълно с туристи, на островчето се присламчваме към тях, за да чуем нещо интересно от екскурзовода, но ограничения ни до „Бонжорно“ и „ариведерчи“ италиански ни дава възможност да извлечем от неговото красноречие само думичката „Кристо“.

Крайбрежната алея е почти пуста. Това ни дава възможност да оценим романтично-идиличната красота на острова. И да се опитаме да потвърдим написаното от „Ла Стампа“, че мрежите на тукашните рибари са оражеви. В привързаните към кея лодки няма нищо. Затова пък малки корабчета постоянно кръжат около миниатюрното Сан Паоло, собственост на прочутата оръжейна фамилия Берета, която пак си е изолирано частно. Е, ние миналата година го обиколихме пеш, казваме мислено към туристите, които сега могат да доближат изяществото му само чрез дългофокусните си обективи.

Разделяме се с Изео с усещането, че ще се върнем. Защото Изео е някакси наше. Някакси българско. Някакси ...