Италианските и световни медии за проекта “Плаващите кейове” на Кристо и Жан-Клод

Това е малка извадка от заглавия в световни и италиански издания, за които три дни след откриването „Плаващите кейове“ на Изео си остава основна тема

    Защо „Плаващите кейове“ на Кристо са водеща новина в италианските и световни медии?
    Защо заглавията във всички издания звучат твърде еднакво и прилагателните са само в превъзходна степен?
    Това всеобщо звучене е твърде приятно за нашето ухо, защото нито една световна медия не пропуска да отбележи кой е геният, сътворил чудото на Изео - „Българинът Христо Явашев, известен на света като Кристо“.
    Да, няма друго събитие, още повече от областта на изкуството и културата, което може да събере за един ден 55 000 души публика, а други 11 000 да чакат на опашка, за да се докоснат до него. И за да не звучим пристрастно-патриотично, защото Кристо не е просто българин, той е габровец, продължаваме нашия репортаж от Изео с едно друго мнение - на немската информационна агенция dpa - на стр. 8











„Плаващите кейове“ - Кристо омагьоса езерото Изео
dpa, Сулцано
    Когато Кристо изведнъж се появява в езерото Изео на едно корабче, на златистите платформи избухват аплодисменти. Хиляди хора, които се разхождат по „Плаващите кейове“, спират. Те ръкопляскат тихо, почти благоговейно, чувство, породено от пленителния шедьовър, който 81-годишният творец, майстор в опаковането, е инсталирал върху водата след многомесечна усърдна, пунктуална работа. „То е като да се превърнеш в слънчев лъч“ - говори ентусиазирано Петра от Берлин. Понякога в жълто на Салвадор Дали, понякога в охра, след това отново в тъмно оранжево блести платът, опънат върху 220 000 плаващи кубове. „Толкова меко!“, „Гениално!“, „Магическо!“ - гласовете, които се чуват по платформите, са пълни с еуфория.
    „Представях си го по-стабилно, а то всичко се движи и наистина чувстваш вълните, когато вървиш“ - казва Феликс, който е дошъл от Хим. Тим от английския Оксфорд отива още по-нататък и говори за едно „библейско множество, което върви по водата“. Инсталацията не е просто изпипана така, че да чувстваш движенията на вълните с цялото си тяло, тя „визуално е великолепна“ - оптически приказна, допълва неговата приятелка Араминта.
    Както и повечето на кейовете, британците също са големи фенове на Кристо. Но не само дългогодишните привърженици на българина са привлечени тук от неговото ново творение. Може би именно тази смес, това многообразие прави този проект толкова уникален - тук можеш да намериш италианската идилия от картините - малки улични кафенета, пъстри къщички, бели платна над синята вода, диви, обрасли с гори планини - върху модерното изкуство, което като слънчеви лъчи прониква на три километра по езерото.
    55 000 души странстваха по кейовете, следобед дойде разпореждането - „Повече не - всичко е пълно“. Влакове и фериботи временно бяха спрени. Същевременно за 11 000 души достъпът до плаващите кубове бе ограничен - защото „Плаващите кейове“ бързо можеха да попаднат в екстрена ситуация.
    „Ще се чувствате, все едно се разхождате на гърба на кит“ - така Кристо описа своята идея, дълго преди кубовете да бъдат закрепени един за друг и чрез 190 котви - за дъното на езерото. Наистина - чувството не е сравнимо с друго, което човек може да преживее на или във водата. „Искам хората да се насладят на кейовете с всички свои сетива“ - каза Кристо малко преди откриването. Най-добре - боси, препоръча той. И много последваха съвета на Маестрото.
    Кейовете водят от градчето Сулцано първо до Монте Изола - най-големият остров в южноевропейските езера, оттам до и около малкото островче Сан Паоло, което е частна собственост на оръжейната династия Берета.
    „За първи път можем да достигнем континента по мост“ - казва синьора Лучиана, която на Монте Изола има майсторско ателие за произведения, вдъхновени от рибарски мрежи. „Жалко, че кейовете скоро няма да ги има, можехме да свикнем с тях“ - смее се тя и поглежда радостно препълнения й с клиенти магазин.
    „Много от местните в началото бяха скептично настроени - казва кметът на острова Фиорело Турла. - Но сега се удивляват на изкуството с отворени уста.“
    За много хора от региона проектът на Кристо се превърна в златна мина - той изведнъж обърна интереса на обществеността към Изео. Дълго време то бе в сянката на северноиталианските езера Комер и Гарда. Туризмът със сигурност ще носи  огромни приходи на Сулцано и на другите градчета по крайбрежието още много време след 3 юли, когато „Плаващите кейове“ ще бъдат демонтирани. Кристо, който в по-голямата част от живота си работеше заедно със съпругата си Жан-Клод, починала през 2009 г., отново сам осигури 15-те милиона евро, нужни за плаващите кейове - както и всички останали негови незабравими проекти, като опаковането на Райхстага в Берлин през 1995 г. или на моста „Пон Ньоф“ в Париж през 1985-та. Своите инсталации - всички с много кратък живот, той финансира чрез продажба на скици и картини - върху които през миналите месеци той неуморно работи в Ню Йорк, както и чрез рециклиране на използваните материали. „Плаващите мостове“ са първият голям проект на Кристо след смъртта на Жан-Клод. „Очевидно най-накрая той е преодолял шока и се е събудил от това вцепенение“ - е мнението на един от посетителите.
    Входът за „Плаващите кейове“ е безплатен, те са достъпни 24 часа в денонощието. В понеделник имаше пълнолуние, което осигури на нощните посетители една особена атмосфера и незабравимо преживяване.
    На кейовете сътрудници на Кристо раздават малки парченца от жълтата материя - като сувенир и за спомен от това особено събитие в изкуството. Сред тях е и Матиас Остхауз, който от една седмица помага на проекта. „Както и на всички останали хора от екипа, и на мен ми се плаща - това е нещо обичайно при Кристо - казва берлинският фен на изкуството. - За мен тук се сбъдва една мечта, такова нещо може да се преживее един път - разказва той развълнувано. - След 16 дни Кристо ще демонтира кейовете, но в мен те ще продължат да живеят.“