Художествена комисия към Общината, която да пази Габрово от необмислени неща, предлагат Иван Денчев и Николай Цветанов

НАДЕЖДА ТИХОВА
„Такива професионалисти безспорно в Габрово има много - смята Николай Цветанов – и техният потенциал трябва да се използва, защото иначе се получават много недомислици в градската среда. Говоря главно за неща, свързани с изкуството, които се излагат в екстериора, както и от архитектурата. Защото не само при нас, художниците, но и в архитектурата на обществените сгради се допускат много необмислени неща като краен резултат.“
Без да звучи като носталгия по миналото, Иван Денчев припомня, че преди години имаше контрол, който се упражняваше и от Общината, и от Художествен съвет. На щат в Общината имаше главен художник и хора специалисти преценяваха дали даден проект издържа на дадени естетически критерии, за да бъде изпълнен. „Сега постоянно виждаме направени неща „на парче“ и необмислено - е мнението на Иван Денчев. - Затова вместо да въздействат естетически, те имат обратен ефект. Примери могат да се дадат много. Те оформят обществената среда и създават вече критерии, които имат обратен възпитателен ефект. За да не се допускат такива дисбаланси и дисхармонии, е необходимо вече да има контролиращ орган. Общината трябва да си реши този проблем. Защото като говорим за недостатъците на младото поколение, трябва да знаем, че то е наш продукт и възприема и грозното в средата като естествено и нормално.“
Според Николай Цветанов вероятно и сега има някакви комисии, които одобряват нещата, но вероятно в тях не участват подходящите професионалисти, защото крайните резултати не са добри. В една художествена комисия, според Цветанов, трябва да участват само професионалисти, които могат дори да дават идеи на автора как да направи творбата си още по-добра като му върнат проекта за доработване. Комисията може да бъде изградена на квотен принцип, касаещ отделните професии като художници, архитекти и други. А хората, заети в нея, могат да участват мандатно и да се сменят през годините. Въпрос на организация е дали комисията ще има председател или само членове. „Ролята на главния художник на града е точно такава – да казва кой от проектите трябва да минава задължително през Художествена комисия от професионалисти, за да може да отговаря на някакви критерии и изисквания“ – категоричен е Николай Цветанов. Според него и колегата му Иван Денчев паметникът на Пенчо Семов не е поставен на подходящото място, а към него няма подход. „Авторът не трябва да допуска поставянето на неговия паметник по този начин“ - казва Николай Цветанов, който смята, че паметникът е одобрен от общински служители и общински съветници, а не от професионалисти. А за такъв паметник в комисията трябва да е поканен човек и от Съюза на художниците.
Според Иван Денчев поводите за искане на компетентна Художествена комисия започват още от обличането на паметника на Рачо Ковача по време на Майските празници. Това според него не е признак на почит и уважение, а е подигравка с основоположника на града ни и не е удачно той да се облича с всевъзможни парцали. Ако имаше такава комисия, нямаше да бъде сложен на това място и паметникът на Пенчо Семов. „Той е сложен на случайно място, не хармонира с фасадата на банката и въздейства по-скоро като гробищен паметник, а не като монумент на една голяма личност“ – е мнението на Иван Денчев. Според него и най-новата творба – пейките за четящи хора пред сградата на библиотеката, не е удачна, защото не може да се използва книгата като строителен материал. „Книгата е символ на култура, хуманност и всичко, което издига човечеството на по-горно ниво“ - обосновава се Иван Денчев. Според него като отрицателен пример може да се посочи и фасадата на Дома на хумора. Цялата прилежаща структура около сградата на Дома на хумора и сатирата трябва да бъде облагородена изцяло като в един цялостен комплекс, а не да се слагат на парче разни неща по фасадата. Денчев припомня и как с лека ръка беше позволено да се събори сградата на „Майчина грижа“, за да се направи мол. Сградата можеше да си остане като архитектурен паметник. Николай Цветанов дава примери и с най-новите модерни решения в архитектурата като обновяването на сградата на Дома на техниката и направата за първи път в България на фасади от слънчеви панели.
„Като функция новата конструкция може да е перфектна, но като визия не отговаря на изискванията за красиво, хармонично и естетично - казва Николай Цветанов. - Защото цветовете - почти черно и бяло, „режат“ сградата, тя остава „във въздуха“, а последният обем не е довършен с тъмна ивица. Ето нещо недогледано и недонаправено, което трябва да търпим с години. Така се допусна боядисването на стъпалата за Летния театър с боя, която се лющи от гранитните стъпала и те станаха като крастави. Същото се отнася и за оцветените камъни в реката. Авторите не са виновни. Те предлагат идея, но трябва да има комисия, която да ги приема и да казва как да се реализират. Боядисването на стъпалата например можеше да стане временно и след това боята да се измие и изчисти. Сега ще ги чакаме 20 години да се самопочистят...“
Примерите, които посочват като неудачни естетически и градоустройствени решения двамата художници, са много. Например новостроящата се сграда до книжарница „Златев“ до двойния мост щяла да бъде с няколко етажа по-висока от околните и така ще наруши баланса в градската среда. Те смятат също за изключително неестетична грешка боядисването с червено и бяло на високите стълбове на лампите на кръстовището до моста „Игото“ и т. н. Проблемът е, че художествените и архитектурни решения в градската среда остават с години и дори с векове. Те предават един цялостен облик на града и както казва Иван Денчев - „По околната среда и архитектурата можем да говорим за културата на един народ“.
Според него, ако се върнем назад в историята и видим прекрасните сгради в центъра на града от миналото, които продължават да носят своята атмосфера, среда и архитектурна стойност, ще видим, че всичко в тях е правено с мисъл, с прагматичност и естетика. „Трябва да има хора и институции, които да носят отговорност за всичко, което се прави в града. Защото може да се направи бисер или шедьовър, но ако той не е съобразен със средата, в която ще се намира, няма да хармонира с нея, а ще пречи“ - смята Иван Денчев.
Дали разсъжденията на двамата художници ще повлияят по някакъв начин за създаването на Художествена комисия, не се знае, но те се надяват поне да поставят началото на една дискусия по тези важни за града ни проблеми.