Християн Стоянов: „Отмяната на Олимпийските игри е тъжна новина“

- Част от подготовката ти за Параолимпиадата ли беше пътуването до Йоханесбург?

- Да, този лагер беше един от основните в подготовката ми за Токио 2020. В Йоханесбург надморската височина е добра – 1720 метра и също така е доста по-топло отколкото в България по това време на годината. Плановете бяха тук да направя обема и силата за предстоящия сезон.

- Как вървят тренировките?

- До днес (б.а. сряда) тренировките вървяха изцяло по план, всичко е както трябва. От днес нататък ЮАР обявяват извънредно положение, подобно на много други държави, и подготовката ни малко ще се промени. Ще можем да тренираме единствено в комплекса, където е къщата, което пак не е малко. Ще се нагодим и ще опитаме да извлечем максимума от престоя си тук.

- Къде сте настанени и колко още ще останете там?

- Настанени сме в къща на наш добър приятел и тренираме в близкия парк. Първоначално плановете ни бяха да останем един месец - от 05-ти март до 5-ти април. После се наложи да търсим билети за по-ранно прибиране и си намерихме, но ден преди да тръгнем отмениха всички полети и останахме тук. За сега не знаем колко дълго ще останем. Възможно е да бъдем тук и до началото на май месец.

- Успяхте ли да разгледате Йоханесбург преди да въведат извънредното положение?

- Обиколихме, но малко. Много недостатъчно и затова най-много ни е яд от случващото се.

- Имал си неочакван здравословен проблем наскоро. Как се случи?

- Случи се в рамките на няколко часа всичко - заболя ме корем, вдигнах температура и на следващия ден ме оперираха от апандисит. Стоях пет дни в болницата, а на 11-тия пътувах за Йоханесбург. На 12-тия ден направих първата си тренировка, макар и с доза страх и малко дискомфорт. Десет дни по-късно вече тренирах съвсем спокойно.

- Възстановен ли си вече напълно?

- Един месец след операцията вече се чувствам възстановен на 100%. Въпреки това гледам да се пазя и внимавам с по-специфичните упражнения, които товарят коремните мускули.

- Как прие новината за отлагането на Олимпиадата?

- Отмяната на Олимпийските и Параолимпийските игри е наистина тъжна новина, но предвид случващото се, това е най-добрият вариант за всички.

- Доколко се объркаха плановете ви след отмяната на игрите това лято?

- Плановете остават същите, единствено ще бъдем по-внимателни и ще обърнем по специално отношение на всеки един детайл от подготовката. Сега ще имаме достатъчно време.

- Още една година за подготовка – добре ли е или ще натежи?

- Една година повече подготовка със сигурност няма да натежи. Един спортист, особено в моята възраст, трябва винаги да е готов за още и още тренировки. Това за мен е още по-голям шанс.

- Коментирали ли сте вече с треньора ти Евгени Игнатов как ще протече сезонът ти оттук нататък?

- През тази година ще опитаме да направим също добри резултати. Ще се готвим за края на лятото и началото на есента, но все още всичко зависи и кога точно ще бъдат най-силните и отговорни стартове.

- Ще гоните ли някаква конкретна времева граница през тази година?

- Ако бъда здрав и всичко върви както трябва, се надявам тази година да постигна резултат под 3.50 минути на 1500 метра.

- Няма ли да те демотивира липсата на състезания за определен период от време?

- Мотивацията без състезания е по-малка, но въпреки това си е един вид почивка, което ще подейства добре не само на мен.

- Притеснява ли те световната пандемия от COVID-19?

- Разбира се, че ме притеснява тази пандемия, която се развива през последния месец с огромна сила. За първи път в живота си се сблъскваме с подобно нещо и е важно да бъдем отговорни.

- Какво смяташ за предприетите драстични мерки за справяне с вируса?

- Намирам ги за правилни и смятам, че това е начинът. Според мен, резултатът от това ще е видим още след 2-3 седмици, а повярвайте най-голямата награда ще бъде ако избегнем това, което се случва в останалите европейски страни.

- Какво би казал на хората, които се поддават на паниката?

- Паника и притеснение винаги ще има и са нужни, защото е много трудно да държиш голяма група от хора под такъв тежък режим. Важно е обаче да останем хора в този момент, да се насладим на възможностите, които ни се отварят и да успеем да се самоусъвършенстваме дори и в такъв тежък период. Все пак не трябва да се страхуваме прекалено, а просто да продължим да живеем живота си по нашия начин, с тази разлика, че в момента режимът ни е друг, а средата ни е дори по-благоприятна. Вярвам, че след като отмине това, ще се наслаждаваме на всичко около нас много повече и ще оценяваме средата, която ни заобикаля в ежедневието.