Христина Петкова: “Плаках, че няма да мога пак да съм шампионка с НАГ”

Препоръчана! SHampionkite-ot-NaG-s-tren-or-Veselin-Goranov
Шампионките от НАГ с треньор Веселин Горанов

Първият човек, който вдигна шампионската титла от ученическото първенство по баскетбол при девойките 11-12 клас, беше капитанът на НАГ – Христина Петкова. Хриси беше  една от състезателките с най-голям принос за спечелването на трофея. Истински лидер! Безапелационна в борбата под кошовете и с по 15-20 точки средно на мач. Както се казва на баскетболен език в стил НВА, във всяка една среща Христина беше с дабъл-дабъл (с повече от 10  борби и 10 точки). Страничен наблюдател, който не е запознат със спортния живот в Габрово, много трудно би повярвал, че баскетболът не е основният спорт на Христина. Тя го практикува по-сериозно от две години насам - с възраждането на БК” Чардафон–Орловец”. Водещ за нея е хандбалът, с който се занимава от дете. Свикнала е да печели титли. Извоювала е куп трофеи с гарнитурите на ХК ”Бъки”. Този път обаче беше различно и след финалната сирена в мача за златните медали срещу НГХНИ „Константин Преславски” (Варна) Хриси каза през сълзи: „Никога не съм била по-щастлива”. Ето какви бяха първите думи на капитанката, която записа името си в златната книга на НАГ и габровския баскетбол.

- Хриси, осъзнаваш ли, че направихте нещо историческо за Габрово?

- Да, всички го осъзнаваме. Още преди турнира нашите преподаватели ни казаха, че такова нещо – класиране на габровски отбор по баскетбол на финали, не се е случвало от доста отдавна. Така че нашето участие във финалите само по себе си вече беше голям успех. А победата настина е един исторически момент за града ни и за гимназията.

- Борихте се доста да победата. Финалният мач беше оспорван и много по-различен от този, който изиграхте срещу Варна в групата?

- Бяхме сигурни, че финалният мач ще бъде доста по-труден и по-напрегнат. Видяхме, че отборът на Варна е един сериозен съперник, с опитни състезателки. Знаехме, че ще бъде трудно, но излязохме и дадохме всичко от себе си. Беше изключително напрегнато вътре на терена, но най-важното е, че се справихме и победихме.

- Имаше и един труден психологически момент, в който изоставахте с 6 точки, но успяхте да го преодолеете?

- Радвам се много, че го направихме, защото до този момент нашият отбор не беше изпадал в такава ситуация. Бяхме свикнали като че ли да си печелим лесно мачовете, с по-голяма разлика. Сега беше доста по-трудно, но съм щастлива, че се справихме и успяхме да преодолеем този труден момент.

- Може би най-неприятното беше това, че вашите съученици от НАГ не можаха да видят триумфа ви. Залата беше почти празна?

- Причината е, че мачът беше преди обед. Повечето ученици са на училище и нямаше как да дойдат, но и тези, които бяха в залата, създадоха достатъчно настроение и ни дадоха необходимата мотивация да победим.

- Какво направи този отбор на НАГ толкова силен, че да бъде номер 1 в България?

- Според мен това, че съумяхме да се сработим за много кратко време. Нямаше напрежение между нас. Просто излизахме и си играехме нашата игра.

- На кого посвещаваш тази шампионска купа?

- Посвещавам я на гимназията. През изминалите 5 години тя ми е дала много, а този момент е просто неповторим.

- Ти си уникален спортист. С какъвто и спорт да се захванеш – хандбал, футбол, баскетбол и т. н., все ти се отдава. Как се получава това?

- Спортът ми е в кръвта. От малка се занимавам с хандбал. Просто обичам да спортувам. Всичко ми идва отвътре и не мога да живея без него. Иначе всичко се постига с много желание, много труд и постоянство.

- В този щастлив момент има ли и нотка тъга в теб от това, че оставяш съотборничките си. Завършваш и през  следващата година няма да можеш да им помогнеш?

- Честно казано, не знам дали сълзите ми след края на финалния мач бяха от радост, че спечелихме, или от тъга, че няма да мога да повторя това нещо с отбора на НАГ. Това наистина беше един уникален момент за мен.

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Между двата коша

Към началото