Евгения Атанасова: Кристо не принадлежи нито на Габрово, нито на България, а на целия свят

Евгения Атанасова: Кристо не принадлежи нито на Габрово, нито на България, а на целия свят

ЖЕНИНА ДЕНЧЕВА

Евгения Атанасова-Тенева е едно от популярните лица на Българската национална телевизия. Има близо 30-

годишен телевизионен опит от новините до публицистиката. От „По света и у нас“, през „Панорама“, „Екип 4“,

„Вижте кой“, „Светът е 7“. Автор е и на седем филма за световноизвестния български художник Христо Явашев-

Кристо. Последният филм от тази поредица е „Плаващите кейове“. Тя участва активно в създаването на

изложбата "Роден в Габрово. Кристо и Жан-Клод. Проекти" и в откриването й. Специално за в. 100 вести тя

даде кратко интервю:

- Харесва ли ви това, което прави Габрово за знаменития си съгражданин?

- Много ми харесва, разбира се. Това е нещо абсолютно задължително и необходимо. Винаги съм мислила, че

точно тук трябва да бъде представен Кристо. В Габрово той се е формирал, макар че рано е излязъл от града,

знаем колко са важни първите 7 години. Тук той е учил, получил е и тъжни уроци - проблемите, които е имало

неговото семейство. Това също е част от формиране на характера, води до този порив за независимост, който

крещи у него. В срещите ни той с огромна любов ми е разказвал за учителя си Попов, за махалата Качорите над

Габрово, където е играл. Всички спомени оттогава са се запечатали у него. С всяка крачка той се е движел

напред с цената на огромни жертви. Знаете, че той е избягал от България без нищо в джоба. Движел се

целенасочено все напред. Независимо, че дълги години не се е връщал в Габрово, мисля, че габровци го

чувстват по-скоро близък, отколкото далечен.

- Вие сте били част от работния екип при създаване на Плаващите кейове? Какви са впечатленията

ви?

- Беше невероятно! Мога да сравня преживяванията там само с раждане на детето ми. Аз съм завършила

капитански курс, затова там ми бе поверена една малка червена лодчица, една от 30-те, които обслужваха

проекта. Карах работниците, които бяха на смяна и след това патрулирах край кейовете. Работих по 8 часа на

ден, от 6 след обяд до 1 през нощта.

Кристо присъстваше през цялото време. Той беше в изключително приповдигнато настроение. Не гледаше

отстрани как се реализира проектът

му, а активно участваше в това. Беше навсякъде, и в базата, откъдето тръгвахме на работа, и на самата

площадка. Движеше се с една барджа, която минаваше покрай кейовете. Всички италианци там го познаваха,

ръкопляскаха му, посетителите също, викаха "Браво, браво". Беше много емоционално.

- Вие тогава ли правихте филма „Плаващите кейове“?

- Да, тогава. Съвместявах работата с филма. Не отидох с намерение да правя филм, но реших, че съм длъжна

да споделя с хората това, което виждам. Той е част от моето лично преживяване от „Плаващите кейове“. Всеки

може да види филма, предоставила съм го на Дома на хумора.

- Вие сте правили интервюта с него, документални филми, как се държи той, отзивчив ли е към

журналистите?

- Да виждала съм се с него няколко пъти. И на "Портите" в Ню Йорк, и след това. От "Портите" насам съм била

съм на всичките му проекти. Той знае, че работя за биографията му. Отделял ми е достатъчно време,

разговаряли сме. Отзивчив е не само към журналисти, но и към всички, ако се интересуват от неговата работа,

ако усети у тях истински афинитет към нея.

Той е човек, който отдавна е минал отвъд националните мащаби, отвъд мащабите на обикновените човешки

неща. Кристо не принадлежи нито на Габрово, нито на България, а на целия свят.

- Вие пишете книга „Плаващите кейове“, кога ще излезе?

- Очаквам това да се случи до края на годината. Започвам книга за биографията му.