Доц. Марин Русев: „Туризмът е стратегически отрасъл, защото е свързан с новата цел на обществото - повече свободно време”

<p>Доц. Марин Русев – ръководител на катедра „Регионална и политическа
Доц. Марин Русев: „Туризмът е

Доц. Марин Русев – ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет и председател на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти в България, беше в Габрово

Доц. Марин Русев – ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет и председател на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти в България, беше в Габрово за обучението на преподавателите по география във връзка с организирането на учебните екскурзии. Доц. Русев разви пред колегите си и интересната си теза, с която отговаря на въпроса: Защо туризмът се нарича стратегически отрасъл. Според него, ако Маркс е казал, че главната цел на обществото, на икономиката е стоката, той подозира, че главната цел на обществото става свободното време. Производството е подчинен процес на свободното време, то трябва да осигурява на хората блага, за да осмислят свободното си време. Ако преди е имало работен ден от 16, 12, 8 часа, човечеството най-вероятно ще се стреми към 6, към 4 часа с повече годишни отпуски, а това означава, че туризмът ще става още по-стратегически отрасъл и хората ще имат нужда някой да им планира свободното време. Затова туризмът е стратегически отрасъл. За географията, туризма и тяхното бъдеще разговаряхме с доц. Русев. - Разбрах, че Асоциацията на професионалните географи има определени искания към Министерството на образованието. Какви са те? - Ние смятаме, че в трети и четвърти клас, когато започва за първи път за се говори за родината, за родния край, в пети клас, когато се поглежда на света като цялост – това са много важни моменти за формиране на мирогледа на обществото и ние сме леко подразнени от факта, че обществото ни е доста неграмотно географски. То си представя, че географията е тази наука, която трябва да каже колко е дълга реката и колко е висока планината. Ние смятаме, че географията е нещо много повече. Географията е в състояние да обяснява защо хората в равнината гласуват по-наляво в политическото пространство, а в планината – по-надясно в политическото пространство. Тя има огромни възможности и ще Ви дам един пример от времето когато съм бил студент трета година и разбрах за първи път, че географията не е само реки и планини. Това стана вследствие на въпрос на мой професор защо в Толбухин (сега Добрич) се произвеждат обувки. Аз не знаех. Отговорът на този професор – Игнат Ненков, беше прекрасен и той ме запали по това, че географията е нещо много повече. Той каза така: „В Толбухин се произвеждат обувки, защото наоколо има черноземни почви. Черноземи, зърно, говедовъдство, свиневъдство. Какво да правим с кожите? Да ги закараме чак до Видин да ги обработваме ли?“. По същата странна логика в географията може да се формулира изречение като „Нидерландия потъва, защото индусите гладуват“. Това не е фантастика – индусите гладуват, секат гори, нарушават въглеродния баланс, това води до глобално затопляне, разтапят се ледените шапки, вдига се нивото на Световния океан... Географията е връзки, географията е зависимости, географията е всичко в света, в който живеем, но това не отрича изречения като това, че всичко е биология, всичко е физика, всичко е химия и т. н. Географията иска просто достойно място. Искаме поне като румънците да можем да напишем в закона, че за да се сглоби една община, в нейния щаб трябва да има географ. Така пише в румънския закон. В нашия не го пише и виждаме последиците от това – неграмотни в пространствено отношение хора правят планове и стратегии за пространствено развитие без географи. А що се отнася до училището, то за нас е първостепенно и оттам трябва да почне географското възпитание и образование. - Не казахте точно какво искате? - Ние искаме в Закона за предучилищното и училищно образование да има думата „родина“ в единайсетте цели, които са поставени. Не може да има държава, в която в закона й за образованието и единайсетте най-важни цели да няма думите „род“ и „родина“, „роден край“, „родинознание“. За първи път в приетия закон няма думата „родолюбие“ в поставените цели. Ние не можем да променяме закона. Искаме да бъдем чути заедно с историци, философи, които разбират значимостта на това искане. В противен случай няма защо да се учудваме на анкета от преди два месеца, от която се разбира, че само 40% от българите са готови да воюват за родината си. Смятаме, че нещата тръгват оттам. Но си спомняме много добре от българската история, че българи, които току-що са се устроили в Чикаго и Ню Йорк, са се връщали в България да воюват за нея. Но те са имали закон. Освен това през 1939 година има Статистически годишник на царство България, в който се виждат заплатите на държавните чиновници. Генерал от армията взема колкото директор на гимназия, а учител от гимназията взема колкото полковник в армията. И в онова време, което доста дълго оплювахме, се оказа, че сме искали да имаме не просто силна армия, а армия, която да защитава умни хора. - Не стана ли прекалено сложно да се извеждат децата от училище на екскурзия? - Стана. Времето, в което живеем, не е времето, в което ние сме били деца. Тогава нямаше опасности по улиците. Екскурзиите си ги правехме сами. Сега децата имат

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня