Дай Боже, всекиму такива внучета, не само за един ден

Препоръчана! Uchastnitsi-v--Priemi-me-na-selo-
Участници в "Приеми ме на село"
Автор: Тодорка Мирчева – кметски наместник на Кметство Зелено дърво

„Някога сестра и брат от равната , плодна Мизия, на име Груда и Байо се преселили в село Баевци, бягайки от турските посегателства.
„Заселили се край буйния планински поток. Направили колиба и Байо си вземал невяста от Недевци, а Груда – момък от Зелено дърво и станали основатели на две селища: колиби Баевци и колиби Грудци.
Ако знаеха нашите властници тая малка история, не биха преименували названието Гърци в Гръдци през 1934 година и Гръдци в Малуша през 1950 година - по едноименния връх.
Това направиха, защото мислеха, че името произхожда от грък, а не от Груда, Гръда – едно чисто българско име. От старобългарски ГРЪДЬ, което в по-нов превод значи ГОРД.
Тежък бил животът на БАЙЯ и неговите потомци. Копали и коренища на девствените гори, копаци за ниви и пасища да правят. Чоплили с дядово Адамовото орало земята, тор на гръб изнасяли и с въжа се връзвали за дърветата да косят орниците по баирите.
С много труд и пот изкарвали хляба си, защото земята била свидлива и бедна. Затова и те станали като нея свидливи и скъперници. Пестели всяко зрънце, всяка сламка и шумка от дърветата, че иначе гладни ще измрат…
И когато се срещнали Баевските колибари – кърджии и трампаджии с щедрите полянци веднага разликата бляснала и последните ги нарекли скъперници, цинцари, пинтии, бодкаджии и прочие. И така им излезли на габровци прочутите анекдоти, че те цепят косъма, стрижат яйцето, режат опашките на котките и прочие. И прочие…
Но полянците не знаят, че габровецът е взел кон с кирия, стока на вересия, за да кара търговия. Може ли при тия условия да не е пинтия.
Разправят, че баевчани се раждали със свити юмручета, а не с разперени пръсти.
Нуждата накарала потомците на дяда Бая да търсят странично препитание. И те го намерили. Вместо през големите зимни нощи да спят, открили кузнички (ковачници) и още в ранни зори, петли не пропели, звънливият чук възвестявал новия ден на труда. Майсторили прочутите баевски костури (суйки, ножчета с рогови черени), а дойде ли пролетта всички са по точилата на река Козещица, за да ги източват като бръснач.
На златокоса есен никой от мъжете не остава в село. С коне, биволи, потеглят на цели кервани пълни със суйки, дървен материал, ябълки, габровски шоколад (пестил)/, сушени сливи и друго за Мизия, Добруджа, Тракия – та чак до Анадола. Отиват на менка (трампа) или с пари продават, за да се върнат с пълни коли със зърнени храни, вълна, восък,маслини и други….
Баевци били и добри кираджии.
В миналото селото имало 24 чифта биволи и с тях откарвали гайтани, аби и шаеци, изработени кожи, ножове, и какво ли не от габровската индустрия. Докарвали на връщане от Свищов сол, газ, желязо колониал, чамов материал, вино и прочие. Няма край из Българско да не е стъпвал баевски бивол.
Момите и момците през май прехвърлят Балкана , за да отидат в Розовата долина на розобер, а през юли по жътва из Тракия, за да спечелят по някой наполеон. А по време на жътва цели чети нарамвали косилки, преплещили кебета се спущат по полето чак до Дунава хляб да печелят, челяд да хранят.
Селото стана историческо през време на Освободителната война през 1877 – 1878 година. Тук са лагерували руските войски и 5-та опълченска дружина от Петровден до Коледа. И до днес като живи свидетели стоят землянките и табиите (окопите) из околните баири.
Когато русите пристигнали в селото и били посрещнати с хляб и сол като освободители, това въодушевило младежите Димитър Цвятков Димитров, Иван Милчев Иванов, Рачо Иванов Пенчев, Димитър Христов Кашаваря, които се записали опълченци. На последния майка му се хвалила, че синът й бил големец - на сто души каша дава, откъдето излязъл и прякора му.
Малко е селото, но дало много кметове и е било център на бившата Зеленодръвска община.
Забележителна е Стaрата чешма от 1867 година с надпис:
СИЕ ЧЕШМА НАПРАВИ ПОП ВЕЛЧО ГРУДИЧЬ КТИТОР 1867 МЕСИЦА …/не се чете/ МАВСТАРОСА УСТА ДЕЧО МИХАЛ СТО“. Не му стигнало мястото на Михал да си донапише фамилията Стоянов.
Поп Велчо Грудичь бил потомък на Груда, но се изселил от Баевци, и като негово родно място построил тая чешма. Той бил свещеник в църквата „Света Богородица“ в Габрово. Неговият син Иван Грудов (1827-1895 г.) е познатият революционер и другар на Раковски и Ботйов.“ Така накратко чрез разказа на краеведа
ИЛИЯ ГАБРОВСКИ, разбираме какви са били хората някога на Баевци.
Днес техните потомци са сърцати, а не стиснати. Щедро посрещат и с любов изпращат всеки дошъл с добри намерения в селото.
Така беше и при скорошното гостуване на млади хора по програмата „Приеми ме на село“, разработена от Община Габрово.
Житейският и професионален опит на по-старите беше предаден на по-младите и приет с охота от тях. Успяха да получат частична представа - от разказите за Руско-турската освободителна война - за случващото се през далечната 1877 година в селата Баевци, Стоманеците, Зелено дърво, Топлеш, Тодорчета. Тук, където среща са си давали руски войски и български опълченци, начело с имена като Столетов, Скобелев, Радецки, княз Имеритински, Непокойчицки, Кренке, и още много други.
В дневника на полковник Феодор Михайлович де Прерадович, командир на 1-ва бригада на Българското опълчение, четем дати по дати за случващото се по време на 1877 година - от пристигането им в България, пребиваването им в селата от днешното Кметство Зелено дърво, до битката при връх Шипка.
От военната история, имахме време да се пренесем в бита на някогашните баевчани: Младите хора получиха първите си уроци по косене на трева с едновремешна коса – косиха и клепаха косите с мерак, а дамското представителство не допускаше да има разделение на труда. Научиха тънкостите при цепене на дърва. И който работи, разбира се, че трябва и да яде – приготвиха си най-вкусната и богата скара на жив огън, пукаха пуканки, веселиха се на хорото, играха на чилик.
В години на непрекъснати избори на държавници ще признаем за успешни тези, които върнат болшинството млади хора в българските села. Защото това ще бъде за хората в напреднала възраст най-смислено протеклият живот. Живот, пълноценен за всички – и млади, и стари.
И ако някой критикува младостта, нека помисли първо какво е направил за нея – защото истината е, че тя е жадна за знания, които не са отживелица, а са приложими и днес, когато говорим за природосъобразен живот.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

1 коментар

  1. Още от Пътувания

Към началото