По върховете и страните на „Златния триъгълник” - XI част

Мануш беше абсолютно прав, като ни предупреди за номерата на тези търговци.

Докато чакаме, те са непрекъснато около нас. Сноват нагоре-надолу край чакащите и отново се връщат. Десетки са, а може би и много повече! Опашката от хора търпеливо чака своя ред, за да достигне до заветните стълби, които водят към висока площадка, откъдето ще се качат на слонските гърбове, за да поемат нагоре към крепостта. Там диспечер управлява процеса.

Слоновете си имат номера. Следи се за броя на изкачванията, които прави всеки слон. Те не са повече от четири за ден. След това се прибират да почиват. Ако се изморят, ставали раздразнителни. Нашите курсове нагоре са платени, но Мануш ни казва, че е прието при слизането от слоновете да се дава бакшиш на водачите им.

Колко да е бакшишът? Петдесет рупии от пасажер било нормално. Местни фотографи са застанали поне на две места по пътя на слоновете, за да правят, а после да предлагат снимки на туристите на отначало силно завишени цени, които накрая смъкват пред угрозата снимките да останат вечно техни. Аз лично не попаднах под атаките на тези ловци на екзотични моменти.

И така, редът ни вече дойде. Аз и един от спътниците ми се качваме в желязната преграда, поставена на гърба на слона. Тя е за двама души. Разбираме се той да даде сто рупии на водача в края на пътуването, а аз после ще му възстановя петдесет. Потеглихме. Като гледах задницата на нашия слон, всъщност нищо друго не можех да видя от него, си спомних за нещо като гатанка от младежките ми години: „Защо слонът има хобот и опашка?” Отговорът беше: „За да не започва изведнъж и за да не свършва току-така”. А сега какво виждах аз?

Ни хобот, ни опашка! А какво е чувството, когато си върху него? Че не си се движил върху нищо по-неудобно. Спътникът ми даже ми довери тихо: „Абе нашият слон май е куц, много друса!” Друса или не, вече сме на върха и влизаме в двора на крепостта през портата Singh Pol.

Оттук слоновете се отправят към друга площадка, където слизаме от гърбовете на огромните животни. Спътникът ми подава 100 рупии на водача, а той се обръща с въпросителен жест и към мен. Давам му да разбере, че това е за двама ни. Той нямаше претенции и пое по обратния път. Когато дадох на спътника ми 50 рупии на дребно, той възкликна: „Ама и такива ли има?”
Дворът, където завършва пътешествието ни, е огромен. Амбър форт е една от най-красивите крепости не само в Раджастан, но и в цяла Индия. Разположен е до бреговете на езерото Маота, в чиито води може да се види величественото му отражение. Като всички дворци-крепости от този период и той в архитектурно отношение е съчетание на моголски с индуистки стил.
Строежът на Амбър форт е започнал през 1592 г. и е продължил на етапи до 1727 г. Това е и последната година, в която махараджата е упражнявал своята власт оттук, защото през същата година столицата е преместена в Джайпур.
Влизаме в дворцовата част и пред нас се ширва нов двор или площад, заобиколен от впечатляващи сгради. Насочваме се към Diwan-i-Am. Както навсякъде, това е залата за публични аудиенции. Конструкцията се поддържа от голям брой елегантни колони в мюсюлмански и индуистки стил, изразени съответно в долната и горната им част, а сводестият таван в централната част на залата е изключително красив.
Погледите ни обаче са грабнати от друга сграда, голяма истинска триетажна сграда, с колони, арки, прозорци, фасада и всичко това е във възхитителна хармония, с прекрасни форми и цветове, които не подлежат на описание.
Това е дворецът, който отвън наистина е великолепен, зашеметяващ. А в него се влиза през красива порта – портата на Ганеша (Ganesh Pol). Точно над нея е изображението на бога със слонска глава Ганеша. Споменавайки бог Ганеша, може би трябва да отбележа, че в индуистката религия има много богове и те имат различни превъплъщения (инкарнации) и имена. Затова ще си позволя да ви представя съвсем накратко най-главните от тях.
Върховният индуистки бог е Брахма, богът на сътворението, създателят на Вселената. Той, заедно с бог Вишну и бог Шива, е част от божествената троица Тримурти.
Вторият по важност бог е Вишну - пазителят на цялата вселена. Едно от другите му имена е Нараяна. Смята се, че той се е превъплъщавал девет пъти и последното от тях било като Буда (това е в разрез с религиозно-философската система на будистите, за които Буда е съвсем независим образ). Друга негова инкарнация е като бог Кришна, което означава тъмен, защото се е родил с много тъмна кожа. Определян е и като най-съвършеното превъплъщение на Вишну, а някои последователи на индуизма го почитат като върховен бог. Приема се като закрилник и избавител, но не всичко в него е положително (според будистите и джайнистите Кришна дори е отрицателен образ).
Още една инкарнация на Вишну е бог Рама, което означава прекрасен. И той е издигнат от някои свои последователи в самостоятелен религиозен култ. Божествена съпруга на бог Вишну е Лакшми - богиня на красотата, богатството и щастието.
Някои течения в индуизма почитат Вишну като върховен бог. Религиозната система, поддържаща това вярване, се нарича Вайшнавизъм.
Третият от тази божествена троица е бог Шива. Докато Брахма е богът творец, а Вишну – богът пазител, Шива е почитан като бог разрушител, но за да се изгради новото. В този смисъл той се почита и като бог съзидател. Вселената се развива на периоди и в началото на всеки нов период танцът на Шива я събужда за живот, а в края на периода неговият танц на разрушението я унищожава. Шива е закрилник на съзерцателите, на аскетите. На челото си той има трето око, което му позволява да вижда извън видимото. Религиозната система, според която Шива е върховният бог в индуизма, се нарича Шиваизъм. Съпруга на Шива е богинята Парвати, а едно от нейните превъплъщения е като Кали.
Ганеша, който се почита като бог на мъдростта, е син на Шива и Парвати. Отдаден на медитация, бог Шива отсъствал задълго от дома си. Когато се завърнал, видял пред къщата им младеж, който бил порасналият Ганеша. Той пазел входа и не пускал никого, защото вътре се къпела Парвати. И двамата нямали представа кой кой е и разяреният Шива откъснал с тризъбеца си главата на Ганеша. Когато Парвати излязла, разкрила на Шива каква грешка е направил и поискала той да съживи Ганеша. Но не успели да намерят главата му. В отчаянието си Шива се обърнал за помощ към Брахма. Съветът на Брахма бил да вземе главата на първото животно, което види. Това се оказало слон, чиято глава Шива отрязал и сложил върху тялото на Ганеша, който се съживил и така се сдобил със слонската си глава. Това не е единствената легенда, разкриваща как Ганеша е получил слонската си глава, но тази е най-разказваната.
Минаваме през Ganesh Pol и влизаме в двореца. Преминаваме през няколко стаи. Излизаме от него и пред нас се открива красива зелена площ – градината Сафрон (Saffron).
Насочваме се към Diwan-i-Khas - другата зала, която присъства във всички моголски дворци. Както вече няколко пъти бе споменато, това е залата за частни аудиенции. Тук тя е нещо уникално. По стените и таваните й са вградени огромен брой малки, но и по-големи огледала, които й придават неповторим вид. Заради тях тя има и друго име – Огледалния дворец (Sheesh Mahal). Без преувеличение, немея пред тази красота, прекланям се пред фантазията и умението на хората, замислили и реализирали този шедьовър.
Великолепните зали и дворци, които видях тук, извикаха в съзнанието ми асоциации с други образци на ислямската архитектура – двореца крепост Аламбра в Гранада и джамията Мескита в Кордоба. Не заради подобието на стиловете (не смятам, че то е много голямо), а защото те предизвикаха в мен същите вълнения и възхищения, както и споменатите шедьоври в Андалусия.
Продължаваме обиколката. Тя обхваща горните етажи на двореца и още един двор, заобиколен от сгради, предназначени за жените. В средата на двора е залата за първата дама. Накрая виждаме постройки, обитавани от войската и хората, заети с обслужването на крепостта. Минаваме край огромни казани, в които се е готвела храната за войниците.
Време е да напуснем крепостта. Предлагат ни два варианта: с джипове или пеша. Вариантът с джипове ми изглежда абсолютно безсмислен, освен ако не цели да подпомогне бизнеса на шофьорите на тези возила. От крепостта надолу са няколкостотин метра по стъпала и още кратко разстояние до автобуса. Дори и пътят нагоре, който ние преодоляхме със слонове, не представлява особена трудност и много хора го изминаха пеша. Така че повечето, между които и аз, избрахме да се върнем пеша, но имаше и такива, които предпочетоха джиповете. Слизането по стъпалата беше приятно, а и интересно – там отново срещаме търговци, просяци, както и кози, които спокойно се разхождат между хората.
Пристигаме на паркинга. От пасажерите с джипове – нито следа. Не само това, но ги чакахме поне половин час. Какво беше станало, къде се бяха запилели, така и не разбрах. Влизаме в автобуса и потегляме обратно към Джайпур. По пътя настигаме бавно поклащащите се слонове, чието работно време беше свършило и се прибираха за почивка по своите места. (продължава)