Борис Контохов: “Познавам Кристо от дете, израснали сме в един квартал в Габрово и винаги съм знаел, че от него ще стане нещо съвсем специално”

    Уважаема редакция,
    Реших днес да ви изпратя статия заедно с 9 чудесни снимки, взети от авторитетна немска медия, във връзка с новия проект на Кристо в Италия. Като габровец публикувах текст за събитието във Фейсбук и получих голям отзвук и много хубави коментари.
    Не е изключено да решите в редакцията да посветите статия в „100 вести“ за Кристо по този случай – специално тази негова инсталация предизвиква огромен интерес в целия свят, чак в Америка.
    Разбрах, че „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“ е било поканено за откриването. Моля предайте на сдружението моята статия, както и коментарите, които ще ти пратя допълнително  - може да реши да я изпрати и на Кристо да види какъв отзвук има работата му сред нас – габровци и моите приятели във Фейсбук.
    Освен това знам, че се готви негов музей в Габрово, нека има вече материал и за там!

Борис Контохов,
Зеехайм, Германия

    След като на 18 юни в Италия стана официалното откриване на последния проект на Кристо „Плаващите кейове“ (Floating Pears), което привлече вниманието на световната общественост и на медиите, днес реших да напиша нещо повече за Кристо и неговия последен проект.
    Не е необходимо да започна с това, че Кристо е най-известният българин зад граница – това е неоспоримо, независимо от редица противоречиви мнения сред различните хора и в средата на онези, които се занимават професионално с изобразително изкуство.
    За мен той е универсален и уникален творец с визия за настоящето и бъдещето.
    Познавам го от дете, израснали сме в един квартал в Габрово и винаги съм знаел, че от него ще стане нещо съвсем специално.
    Винаги съм се възхищавал през последните десетилетия не толкова на оригиналните му идеи, колкото на пословичната му последователност, упоритост и вътрешна сила на духа, която не го спира пред никакви пречки при осъществяване на проектите му, които често са свързани с неимоверни трудности, проблеми и неприятности от най-различен характер.
    Спомням си като пример многогодишната му борба за опаковането на Райхстага в Берлин. Кристо чака търпеливо години наред, докато проф. Рита Зюсмут стана председател на немския Бундестаг и до голяма степен чрез нейното въздействие той получи разрешение за този си проект.
    Именно това упорство на характера му, но не грубо и натрапващо се, ми допада особено.
    Той вярва в ценността и смисъла на проектите си, финансира ги сам, има хиляди привърженици и приятели по целия свят, които му помагат в реализацията им, не натежава бюджетите на различни организации или управления, т. е. напълно с личен риск се заема с тези големи проблеми.

    На това място не мога да не цитирам мнението на галериста Жан-Габриел Митеран от Франция, който казва:
    „Ако Кристо си спечели голяма известност в САЩ, то е заради мащаба на неговите проекти, които преминаха от предмета към архитектурата, а след това към самата природа. Той успя да възвиси чрез проектите си усещането за величие на американските пространства, като Сентрал парк. Икономическият, политическият, общественият и техническият аспект на всяко голямо изпълнение е вътрешното условие за успеха на една творба, замислена от двама, като в предприятие. Това уникално предизвикателство завладя Америка. Естетическият резултат е екзалтиращ. Така че той остава съвременен. Защото обнови изкуството си, използвайки медиите, широката публика. Неминуемо Кристо е идеалист, за когото обаче финансовите средства са мярката на мечтата. Както за мнозина артисти, парите са доказателство за любов, така, както признанието на музеите и на колекционерите”.
    Ето сега при последния си проект в Италия той помага по косвен път за интензивиране на туристическите потоци към региона на живописното езеро Изео в централната част на Северна Италия. Според очакванията около 500 000 души ще посетят тази околност, което ще допринесе за местните бюджети, инфраструктурата и стопанството на региона.
    Вижте какво се казва в международните медии по този повод: „Плаващите кейове“ вече бяха обявени от туристическия справочник „Лонли планет“ за една от атракциите на 2016 година, които не трябва да се пропускат. За тях писа пространно и вестник „Ню Йорк таймс“.
    Твърди се, че се очаква в района да пристигнат 500 000 души, за да разгледат инсталацията на Кристо, която ще бъде отворена за посещение 24 часа в денонощието между 18 юни и 3 юли 2016 г.“.
    Искам да цитирам една статия, която е била публикувана във френска медия и преведена на български език за портала „Гласове“, който аз редовно следя. Цитирам:
    
    Кристо, последният утопист
    Автор: „Фигаро“, 9.06.2016 г.
    „Кристо преоткри нещо много важно: магичната функция на покриването, което приложи спрямо капиталистическата практика на обмен на стоки. Да опакова грижливо всичко, което можем и дори не можем да си представим, беше начин да върне на предметите тяхната тайнствена природа, която илюзията за всеобща достъпност ни накара да забравим”.
Фабрис Ержот, директор на Националния музей за модерно изкуство в Париж
    Той дава пресконференция прав, като балкански Сократ, който се храни с няколко маслини и скилидка чесън. Бяла риза над изгладените дънки, черен кожен колан около тънката талия, в стил 70-те години, Кристо говори безразборно. С разпалеността на вулкан, която акцентът му, ту грапав, ту гукащ, превръща в музика.
    Роден е като Христо Владимиров Явашев през 1935 г. в град Габрово, в България, по онова време в съветското менгеме, от което той се измъква с влак през 1957 г. през Прага, а след това Виена. На Запад той става Кристо - име, предопределено за невъзможни мисии и мащабни жестове. Освен косите, които са побелели и разрошени, той е останал същият.
    До него 86-годишният Адриан Мает го слуша с усмивката на благ патриарх. Оливие Кепелен, директор на фондация „Мает”, от време на време вдига летвата като историк на изкуството заради публиката - млада, очарована, която следи разказа за един живот.
    Сух, загорял, със съсухрена кожа, но с енергията на маратонец, Кристо навърши 81 години на 13 юни 2016 г. Тази митична фигура на изкуството на околната среда, който опакова Пон Ньоф през 1985 г. и Райхстага през 1995 г., е парадокс на отминаващото време. Един вечен учен, чиято вяра, нито лудост са непроменени от годините на борба, за да изпълни големите си проекти като Скалистите планини. Проектът му „Завеса над долината”, 1972 г., разпростря 14 хил. кв. м оранжева тъкан между два склона, отнесени след 28 часа от вятър със скорост 100 км/ч.
    Младостта на този стоик, който живее от 1964 г. на 5-ия етаж в сграда без асансьор в Сохо, изглежда неизчерпаема. Твърди, че „стои прав в продължение на 12, 13, 14 часа дневно” в ателието си в Манхатън, също като пастор на трибуната си. Адам, неговият млад американски асистент, потвърждава: „Той изтощава и бие всички млади хора по издръжливост!”.
    За този пламенен артист настоящето на разказа е рефлекс, житейски девиз, който го кара да цитира във всяко изречение името на Жан-Клод. Негова жена, муза, приятелка, съюзник, с огненочервена коса, тя е родена в Мароко в същия ден като него, 13 юни 1935 г., и почина внезапно на 18 ноември 2009 г. на 74-годишна възраст.
    Той непрекъснато казва: „Жан-Клод”. „Грешка в произношението, която американците правеха, запъвайки се с това прекалено френско име, вбесяваше Жан-Клод, свободен и критичен дух, свободна жена, сигурна в правотата си, забавна и роден парламентьор”, нежно подчертава Ани Коен-Солал, биограф на Лео Кастели и на Ротко.
    За „Мастаба”, построен най-накрая в Сен Пол дьо Ванс, историчката на изкуството е написала: „Проучване за Мастаба” (Enquête sur le Mastaba), гигантски проект, замислен през 1979 г. за Абу Даби и останал в кашоните на двойката: „Височина 150 м, дълбочина 225 м отвесно на стените под наклон 60 градуса и 300 м отвесно на вертикалните стени”.
    Мечтата на един живот с мащаба на голяма пирамида все още е неясна, преговорите с принцове и династичните кавги задължават. Във фондация „Мает” е отделена цяла зала с рисунки, карти и макети на „Мастаба”, доказателство за упоритост, която траурът не е отслабил. Друга зала прилича на фотороман в черно и бяло. Тя показва Кристо и Жан-Клод да завладяват дюните на току-що създадените Арабски емирства пред обектива на техния официален фотограф Волфганг Фолц.
    „За Кристо и Жан-Клод „Мастаба” е геометрична форма, която идва от месопотамската цивилизация. Още в началото на 60-те години те замислят да я построят в Тексас, после в Холандия и накрая, през 1967 г., във фондация „Мает”, припомня Оливие Кепелен. Професорът, който е обучил кохорти от куратори и други фигури на съвременната сцена, обича артистите и „приветства Кристо идеалиста, действащият утопист”.
    „Създадохме 22 проекта, но 37 пропаднаха заради липсата на разрешителни. Райхстагът беше отказван на два пъти, преди да бъде завършен. Както и Пон Ньоф”, подчертава Кристо високо и твърдо, с упоритостта на победител на „Ролан Гарос”. Той, „който обича да преживява пространството, въздуха, вятъра, дъжда”, твърдо е спечилил титлата си на артист. А в първите си критики „Ню Йорк Таймс” определя неговите творения като „архитектури”.
    Проектът „Мастаба” от 1967 г. е променен, за да се адаптира към пейзажа от 2016 г., наводнен от съвременно изкуство и монументални проекти. „Размерът му се промени. Цветовете се измениха по диагоналните планове с една постоянна синьо-червена ритмика, „отнасяйки” зрителя, сякаш това е отворена стълба към небето”, подчертава Оливие Кепелен.
    „Това, което ми се струва най-интересно при Кристо, е преходът му от изкуството на предмета, със сюрреалистично вдъхновение, което се вписваше в семейството на Новите реалисти, толкова характерно за края на 60-те години, към величествените публични проекти, напълно овладени като среда и като форма”, смята Алфред Пакман, бивш директор на Националния музей за модерно изкуство в Центъра „Помпиду”.
    „Кристо опровергава силно онези мърморковци и носталгици, които обявяват развода на обществото с най-дръзките съвременни творби. Проектите му в Париж с Пон Ньоф или в Берлин с Райхстага имаха невероятен публичен успех.
    Неговата дързост бе в това да премине от един утопичен проект към неговата реализация, преодолявайки всички препятствия, които се изправяха на пътя му, за да ги осъществи”, подчертава Пакман.
    „Кристо има важно място на международната арт сцена. Докато неговите приятели от Новия реализъм поставяха на преден план промишления предмет и го използваха като трофей, като обвинение на консуматорското общество, Кристо започна работа по възвишаване на мистерията на всеки предмет чрез принципа на опаковането”, смята галеристът Жан-Габриел Митеран.
    „Трябва да внимаваме да не съдим за творчеството на Кристо и Жан-Клод само според днешните стандарти”, подчертава Марк Донадийо, куратор в Музея за модерно изкуство в Лил. „Те наистина са автори на големи творби в историята на съвременното изкуство. Издигането на преграда на улица „Висконти” в Париж на 27 юни 1962 г., въпреки забраната на кметството, в отговор на изграждането на стената в Берлин през август 1961 г., си остава нечувана радикалност, още повече, че Кристо беше безотечественик без паспорт, бежанец, мигрант от България, страна, която по онова време бе комунистическа.”
    „Кристо преоткри нещо много важно: магичната функция на покриването, което приложи спрямо капиталистическата практика на обмен на стоки. Да опакова грижливо всичко, което можем и дори не можем да си представим, беше начин да върне на предметите тяхната тайнствена природа, която илюзията за всеобща достъпност ни накара да забравим”, добавя Фабрис Ержот, директор на Националния музей за модерно изкуство в Париж.
    „Нищо не беше по-очарователно и по-красиво от опакования Пон Ньоф. С покриването му се виждаше по-ясно какво дълбоко архаично носи този „най-стар мост в Париж”. В продължение на няколко дни всекидневният Париж бе облян в светлината от началото на времето, един създаващ се град, в който всичко щеше да бъде възможно. Всички други пейзажи и предмети, които е опаковал преди и след това, притежават същата магия, сякаш той ги е омагьосал, застинали в своята идентичност и напуснали времето. В историята на изкуството на ХХ век е имало малко толкова въздействащи изпълнения.”
Превод от френски: Галя Дачкова
    
    И в края на тази статия – извадки от италианския „Стампа“ по последния проект на Кристо - „Плаващите кейове“.
    „За въодушевлението на домакините и очертаващия се икономически ефект от най-новото художествено начинание на българина разказва италианският вестник „Стампа“. Закотвените в дъното еластични мостове, които пресичат лазурните води на Изео, привличат вниманието на света. Хотелиерите пеят за победа: всичко е пълно, а цените са увеличени с 15-20%, сочи изданието. Заведенията за обществено хранене подготвят допълнителни маси на открито, а местните власти са в тихо напрежение заради необходимостта да осигурят спокойствие за всички по време на очаквания туристически десант в периода от 18 юни до 3 юли. Очертани са места за паркиране за около 12 000 автомобила и са доставени 200 химически тоалетни.“
    Кметът на остров Монте Изола Фиорело Турла е много доволен от случващото се, но също така не крие задоволството си от това, че „Плаващите кейове“ ще са магнит за туристите само няколко седмици, защото 1800-те жители на острова му държат да запазят своята изолираност и в бъдеще. Иначе Турла признава, че е силно впечатлен от Кристо, който на 80 години има жизнеността и енергията на 20-годишен. Турла споделя, че за него е било истинско щастие да се запознае с такъв творец.

    * * *
    Нека да пожелаем пълен успех на този последен засега проект на Кристо, а на самия него – добро здраве, сили и упоритост да продължава с успех отдавна започнатото дело. Така ще остане в историята не само като най-известния българин зад граница в нашето време, но и като „най-известния габровец зад граница в нашето време“.