Задължителното гласуване трябва да е стъпка към цялостна промяна на партийния модел

„Предложението за референдум, касаещ задължителното гласуване, и подписката за свикването му трябва да бъдат внесени наново“, каза той. Което може да се тълкува и от гледна точка на формирана вече положителна нагласа от страна на някакво мнозинство в парламента. Дори социалисти, ярки противници на идеята в миналото, днес имат готовност да преразгледат позицията си. Разбира се, българската поговорка, че интересът клати феса, е валидна в случая. Защото изказванията на червени лидери в тази посока не са просто плод на дълбоки разсъждения, довели до осъзнатост. По-скоро са следствие на тежките удари, понесени от социалистите по време на последните няколко кампании и постоянното намаляване на пуснатите за тях бюлетини. Преди време депутатът Кирил Добрев беше казал, че проблемът трябва да се търси много по-дълбоко в самата БСП и човек няма как да не се съгласи с него.
Партиите, разбира се, преценяват позициите си „за“ или „против“ задължителното гласуване, според моментен интерес. А не от гледна точка на обществения. Добре би било да си признаем, че идеята за задължителното явяване на народа пред урните ще стимулира в известна степен политическите процеси у нас. Дали това ще бъде в положителна или отрицателна посока, обаче, ще зависи от самите партии. Отново! Защото нещата ще се случат в досегашните условия. Не ми се вярва задължителното гласуване да спре купуването на гласове. Този процес е малко по-различен. И зависи от двете страни - дали има кой да продава и кой да купува. У нас, знаем, има! Известна разлика може да се очаква в крайния резултат - тоест кой колко места взема в даден орган на управление (парламент, общински съвети), но едва ли ще сме свидетели на нещо коренно различно. Сякаш вече се чуват гласовете на вечните песимисти и критикари. „И защо пък ни беше това задължително гласуване? Старите муцуни са пак по местата си!“, ще констатират с недоволен глас те, а в погледа им ще се чете задоволство от поредната успешна прогноза. Защото те ще са първите, които ще се изкажат срещу задължителното гласуване, естествено.
Струва ми се, че ефектът, който се очакваше през 2009 година, вече няма как да се постигне. Тогава се усещаше, че политическите субекти девалвират. Опитите за срив в доверието се оказаха неуспешни, но в оня период ПП ГЕРБ трансформира тази ситуация в гласове за себе си. Днес такъв субект липсва. Вероятността да не се случи все пак е по-голяма. Ако през 2009 година беше успяла инициативата за въвеждане на задължително гласуване, това нямаше да промени резултата за победителя. Сигурно щеше да вкара партия НДСВ в парламента, ГЕРБ щяха да вземат много повече мандати, а БСП и ДПС - по-малко. За РЗС може би нямаше да се говори изобщо.
Какъв е изводът тогава? Партиите вече не вълнуват хората. Ето това трябва да се промени. Тръпката пък идва от осъзнаването, че някой е готов да работи за твоя интерес. Задължителното гласуване само би стимулирало хората да отидат до урните. Това е единственото нещо, което днес решава въвеждането на задължително гласуване. Нищо друго. То не е нито лошо, нито добро.
Струва ми се, че не можем да вземаме резултатите, които е дало в други страни. В Белгия е въведено през 1892 година, после в Аржентина и Австралия. Най-много страни със задължително гласуване има в Латинска Америка и Европа. В Азия са Тайланд и Сингапур. Счита се, че Австралия е типичен пример за задължително гласуване.
Навсякъде обществата, които са подложени на задължително гласуване, са различни.
Задължителното гласуване трябва да се приема като първата стъпка към една цялостна и много по-дълбока промяна на партийната система в България. Иначе би била лишена от смисъл.