За матрицата и матричаря, за човека и децата

Водеща!

МАТРИЦА , МАТРИЧАР, ЧОВЕК, ДЕТЕ

МАТРИЦА - според речник на българския език, най-широко разпространеното значение на тази дума е калъп за отливане на еднакви предмети.

МАТРИЧАР - според речник на българския език, това е човек, който прави матрици или отлива еднакви предмети, използвайки матрица/калъп.

ЧОВЕК - според речник на българския език, това е живо същество, което е способно да мисли, говори и води обществен живот.

ДЕТЕ - според речник на българския език, това е човек, който не е достигнал зрялост.

А как се нарича човек, който е отлят по матрица? Как се наричат децата, които са поставени в калъп? 

Дълго търсих, рових се, но не намерих конкретна дума... Странно, нали? Сякаш това явление - да се отливат хора по калъп, не съществува. А то съществува. Все повече и повече.  И не само съществува. То е и много опасно. За мен, за вас, за децата ни, за човечеството като цяло... Защо е опасно ли? Защото, както вече уточнихме, човек е живо същество, което е способно да мисли, говори и води обществен живот. Загубата на способността да мислим, говорим и водим обществен живот ни лишава от основните човешки характеристики. А без тях не сме човеци. Без тях сме просто живи същества... Може би като такива сме по-полезни някому? Кому?!? Кому е нужно да превърне човешкия род в биологична маса. В биологична маса без разум и способност за самостоятелни съждения. Без пол, без род, без чувства, без емоции... Кой е матричарят, поставящ децата ни в матрицата? Защо му позволяваме това? Защо се правим, че не го виждаме?  Дали не е, защото вече сме част от конфекцията, преминала през Матрицата? А дали не е, защото самите ние сме се превърнали в неосъзнати съучастници на Матричаря? Да, всички ние - родители, учители, журналисти, спортисти, артисти и всякакви други обществено, културно и социално ангажирани дейци. Всички ние сме съучастници на Матричаря. Волно или неволно. Като осъзнат акт или просто като резултат от пълната незаинтересованост на хора, „пуснали се по течението“... Според някои този процес не е тревожен, защото формата на матрицата се влияе от естеството на съдържанието, което се „налива“ в нея. Достатъчно е да започнем да „наливаме“ правилното съдържание и матрицата ще приеме съответната форма. Това разбиране е илюзия. Утопия. Калъпът оформя съдържанието, а не съдържанието калъпа. Когато членовете на едно общество са лишени от способността да осмислят критично информацията около себе си, то те неминуемо ще я възприемат и възпроизведат в съответствие със собствения си калъп.          

В потвърждение на това се сещам за един виц. За Удо Мача. Сигурно го знаете. Не се сещате? Добре, ще го разкажа.

Малко момченце пита баща си:

- Тате, а кой е Удо Мача?

- Не го знам. Какъв е този? - мнително и обезпокоено попитал бащата, изтегнат на дивана с дистанционно в ръка.

- Това е този, който трака совника - отговорило уверено детенцето.

- Трака совника?? Какъв совник? Какво е това?

- Совник. От песничката. Не я ли знаеш? - учудило се детето.

- От каква песничка? - вече силно притеснен се изправил бащата.

- От тази, която днес учихме в детската градина - с изненада, че баща му не знае, казало то и започнало да пее песничката: „Удо Мача совник трака, с лъскави стрелкички. Тик-так, тики-така, ставайте, дечица“.

Мдааа... Матрицата затова е матрица. За да придава предварително зададената форма на съдържанието, независимо какво е то. Та така е и с детските мозъчета, когато са в калъп. Каквото и да „наливаш” там, то приема формата на калъпа.... А кой е виновен за този матрица, която оформя децата ни? Със сигурност не са самите те и не би трябвало да им се сърдим или да ги укоряваме. Защото, както уточнихме по-горе, детето е човек, който все още не е достигнал зрялост. Човек, който все още не е оформен, демек. А в този процес на оформяне участваме всички. И отговорност за оформянето носим всички.

И родителите, които вечерят с децата си пред телевизора, гледайки поредния сезон на „Биг брадър“, и медиите, чието основно съдържание е безкраен низ от затъпяващи забавления, и обществото, което налага като съвременни еталони за подражание герои, които задължително имат към името си добавка от рода на Мача, Бизона, Бокса, Пора, Маймуната, Моркова, Тиквата...

И учителите, които...     Да, и учителите! И учителите, които сякаш масово и лесно се примириха с вълната от заливащата и всепомитаща простотия, която нахлу в класните стаи.   А не трябва се примиряват. Поне те трябва да устоят. Защото просветата е единственият антибиотик, който може да излекува простака от простотията му.

Просветата е чукът, който може да разбие калъпа на невежеството, лишаващо децата ни от способността да мислят, говорят и водят смислен обществен живот. И този чук е в ръцете на учителите.  Но за да бъдат ръцете им силни, те имат нужда от нашата подкрепа. От подкрепата на цялото ни общество. Време е да счупим Матрицата. 

Заедно. И завинаги.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Коментари

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня