За името на връх Св. Никола

Ангел Ангелов

Оцени тази иформация:

(0 вота)

За името на връх Св. Никола,

Председателят на „Памет габровска“ направи отново от името на комитета предложение до президента на историческия връх, където се извисява паметникът на Свободата, да бъде върнато името Свети Никола

Ангел Ангелов, граждански комитет „Памет габровска“

Преди време Гражданският комитет „Памет българска“ и Краеведското дружество „Илия Габровски“ в материали, публикувани във в. „100 вести“, поставиха настоятелно въпроса на този исторически връх да се върне вековното му име Свети Никола. Тъй като това наше предложение не бе прието от съответните държавни органи, искаме с наближаване на националното честване на 137-годишнината от августовските боеве на Шипка да поставим отново въпроса за името на вр. Свети Никола.

Върхът Св. Никола се намира в Централна Стара планина, в тази част от нея, която носи географското име Шипченско-Тревненска планина (с народното име Шипченски балкан).

Тя се простира на запад от Химитлийския проход до Хаинбоазкия проход на изток. През Шипченския балкан преминава проход, висок 1200 м, и носи същото име - Шипченски проход. Още преди Освобождението през него е построено шосе от Габрово през село Червен бряг (днес кв. Радецки) за Казанлък. На билото на планината това старо шосе минавало западно от вр. Шипка и след голям завой на изток край вр. Св. Никола се спускало на юг към с. Шипка, Казанлъшко.

След кръвопролитните сражения на 19 юли 1877 г. в защита на Стара Загора от настъпващата от юг 40-хилядна армия на Сюлейман паша, руските войски и българските опълченци са принудени да отстъпят. От тях руското командване сформира руско-български отряд, на когото възлага отбраната на Шипченския проход от турската армия. За командир на отряда е назначен генерал Николай Столетов. Със своите 5500 руски войници и опълченци е трябвало да брани прохода, както в древността гръцкият пълководец Леонид със своите 300 спартанци защитавал прохода Термопили от армията на персийския цар Ксеркс.

На 19 и 20 август 1877 г. Сюлейман паша разполага своята армия в Казанлъшкото поле, готова на 21 август да атакува прохода. През нощта генерал Столетов разполага своите 5500 бойци от двете страни на шосето през прохода - на двата върха Св. Никола и Шипка. В епичните тридневни боеве на 21, 22 и 23 август опълченците спират армията на Сюлейман паша и не й позволяват да премине в Северна България на помощ на обсадения в Плевен Осман паша.

С победата на Шипка до голяма степен се решава и победният край на войната за Русия.

В памет на епичните августовски боеве през 1951 г. вр. Св. Никола е преименуван на вр. Столетов, а през 1977 г. от вр. Столетов - на вр. Шипка във връзка със 100-годишнината от боевете на върха. Инициативен комитет от Стара Загора и Казанлък правиха преди време мотивирани предложения до София на историческия връх да се върне легендарното му име Св. Никола, но те били отхвърлени с мотива, че това би означавало да се пренапише Иван Вазов. Сега ние отново настояваме на върха да се върне името Свети Никола. А доводите ни са следните:

Първо. С преименуването през 1977 г. от вр. Столетов на вр. Шипка се стигна до абсурда два върха, отстоящи въздушно на около 1.5 км един от друг, да носят едно и също име, т. е. вр. Шипка.

Второ. Повече от 7 века върхът, на който е построен, Паметникът на свободата е носил чисто българското име Св .Никола. Според запазената в Габровския край легенда името на върха възниква по времето на пренасяне мощите на Св. Петка по нареждане на цар Иван Асен Втори в 1238 г. от Цариград в Търново.

Трето. Не споделяме твърденията на някои автори, че да се върне старото име на върха би означавало да се пренапише Иван Вазов, защото той в своята ода „Опълченците на Шипка“ не възпявал отбраната навръх Шипка. Според мен Вазов възпява отбраната на Шипченския проход. Той възкликва:

... О, Шипка! Три деня младите дружини. как прохода бранят

Бранейки прохода, Първа и Четвърта дружини се сражават на вр. Свети Никола, а Втора, Трета и Пета опълченски дружини - на вр. Шипка. Името Шипка в одата на Вазов се отнася не до единия от върховете (св. Никола и Шипка), а до целия Шипченски балкан. Освен това историческа истина е, че на 23 август 1877 г. към 18 ч. турската армия пробива отбраната на прохода откъм запад и турските войски излизат на шосето в подножието на вр. Шипка, а не на вр. Св. Никола. Когато Вазов пише: „Още миг и ще падне заветният хълм“, това се отнася също за вр. Шипка. В този миг там пристигат 205 руски стрелци и страховитата щикова атака прогонва турците от върха и спасяват Шипченския проход.

Следователно, ако се върне на историческия връх името Свети Никола, няма да означава, че ще пренаписваме Вазов.

Имайки предвид всичко това, господин Иван Ненов - председател на Гражданския комитет „Памет габровска“, направи отново от името на комитета писмено предложение до Президента на Република България - г-н Росен Плевнелиев, на историческия връх, където се извисява паметникът на Свободата, да бъде върнато вековното легендарно име Свети Никола.