За фестивала и нещо, което не знаех

Препоръчана!
<p>Пак е фестивално време и макар че прехвърлих 65-те, продължавам
За фестивала и нещо, което не знаех

Пак е фестивално време и макар че прехвърлих 65-те, продължавам да се потапям в емоциите на това уникално за града ни преживяване. Няма дас крия, че тъгувам по времето, когато фестивалът си беше само „наш“, когато хората и колективите сами

Николай Попов
Пак е фестивално време и макар че прехвърлих 65-те, продължавам да се потапям в емоциите на това уникално за града ни преживяване.
Няма дас крия, че тъгувам по времето, когато фестивалът си беше само „наш“, когато хората и колективите сами творяха и пресъздаваха картини от нашия бит и култура.
Участвал съм във всички фестивали от първия и дай Боже, и в този, който ще се проведе на 20-ти. И колко смях, неподправен хумор и веселие, когато аз самият бях „дегизиран“ като мулетар, ваксаджия, чорбаджия и какво ли още не. След това „израснах“ и преминах в групата на организаторите. Гледах вече „по-отвисоко“ на нещата, но за съжаление и по-встрани, или от трибуната или в ролята на журиращ. Това ми „амплоа“ подхранваше в мен илюзията, че зная всичко или почти всичко, свързано с фестивалната дейност, дори и това, че не Христо Явашев пръв е посегнал към специфичния си стил на „арт“ опаковане. Това начинание си е типично нашенско изобретение и много малко са онези, които помнят, че именно ние, похабявайки хиляди метри бял плат от завод „Васил Коларов“, „опаковахме“ улица „Брянска“ и Дома на хумора, който тогава още не беше завършен, за да не ни гледат гостите съборетините и резила. Тъй че с „опаковането“ сме напред...
Та така и щях да си гъделичкам самочувствието на „всезнаещ“, ако тези дни не се бях зачел в едно тридесетгодишно списание, което читателите, пардон „наборите“, помнят като „Общество и право“. Поради правния характер на списанието се изненадах от поместеното интервю на Георги Тодоров с народния по онова време деятел на изкуството и културата проф. Д-р Атанас Божков. В материала, озаглавен „Изкуството – това е тъга по красивото“, наред с изключителния анализ и аспекти по темата проф. Божков, говорейки за световните галерии и тези в Рим, разказва за свое преживяване, което счита за куриоз. Мисля, че моят преразказ в случая би бил неуместен и затова предпочитам да ви пожелая хубаво и празнично настроение по време на фестивала, към което ще прибавя и куриозното изживяване на проф. д-р Атанас Божков.
Георги Тодоров: Ще споделите ли някои куриози от света на изкуството?
Проф. д-р Атанас Божков: Бих споменал за ситуации, които са куриозни поне за мен. Известният италиански скулптор Джакомо Манцу получи чрез моя милост писмо от организаторите на Габровския фестивал за хумор и сатира с молба да направи фигурката на Езоп, която ще се връчва ежегодно на първенците във фестивала. В писмото някои въпроси не бяха поставени ясно, пък и аз, изглежда, не бях много убедителен. „Всичко добре, но знаят ли вашите хора колко ще струва изработването на тази статуетка? - запита Манцу. - В писмото си те не пишат нищо по този въпрос.“ „Не – отвърнах, - струва ми се, че не знаят.“ „А може би те очакват да им я изработя като подарък?“ „Не съм сигурен“ - казах аз. И наистина това бе така – писмото бе написано малко в хумористичния дух на фестивала, сякаш Манцу е стар приятел на Габрово и дълго е живял с габровските анекдоти. „Е, добре тогава, съгласен съм и да я направя безплатно. Заради смелостта на вашите габровци!“ - каза накрая той.








Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Коментари

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня