За диктатурата на малцинството: справедливо и морално ли е да не спазваме закона, щом защитаваме Закона, Морала и Справедливостта

Демокрацията, казват, е диктатура на мнозинството.

Но дали днес не се опитва да ни ръководи диктатурата на малцинството? - налага ми се да мисля по въпроса. - Дали има подобна обществено-политическа форма на управление и дали е възможно да съществува хармония между мнозинство, обслужващо малцинството, и малцинство, обслужвано от мнозинството?  Има ли отговор на този въпрос от социално-философска гледна точка, което ще рече - през чисто човешка и битова, а не през политическата призма?

И вече ме е яд, че пиша сега своя коментар, защото няма как да бъда в темата без да я гледам през политическата призма. Но без да заемам политическа позиция! Защото съм убеден, че политиката не е път, който води до просперитет и благоденствие за обществото. Политиката е процес, чрез който се постигат съвсем други цели, обикновено човеконенавистни в своята същност. Процес, който използва обществото като инструмент. Като алиби. Като смокинов лист, който да прикрие „срамотиите“.

Та какво са ми направили мнозинството и малцинството, за да ви занимавам с тях, ще попитате вие? Да, беше късният следобед на 11.11.2018 година в София - ще отговоря аз, - протест срещу високите цени на горивата, 27 човека на Орлов мост и не повече от 10-15 човека на кръстовището на Ректората. Това е резюмето. 

А резултатът е блокада на основните транспортни артерии на двумилионен град! И хиляди леки автомобили, останали блокирани или придвижващи се с часове в пиков час, в който столичани се прибират от провинцията. Та тогава се замислих - не е ли това част от диктатурата на малцинството? Може ли 40-50 човека да блокират цял град? Без значение основателността на претенциите им. Да, без значение!  И преди да започнете с упреците си за конформизъм към мен, ще ви отговаря какво мисля за конкретните претенции: 

По отношение цените на горивата. Мисля, че са напълно основателни. Мисля, че отдавна утвърдената практика на политиците да обясняват повишението на цените на горивата с международното положение и повишението на цените на суровия петрол, както и абсолютно същите хора, при срив на световните цени на петрола, да обясняват, че това няма как да доведе до осезаемо намаление на горивата, защото той заема съвсем незначителна част от микса, определящ крайната цена, вече е обидно.  Обидно не само за интелекта на слушателите, но вече и за интелекта на обясняващите. В България цените на горивата не се определят на пазарен принцип. В България съществува картел, който формира цените на горивата. Картел, който бе отречен официално от компетентния в държавата орган - Комисията за защита на конкуренцията. Прочетете решението на комисията! Има уникални мисловни достижения, чрез които се отхвърля наличието на картел. И как иначе! Председател на комисията е - спирам до тук! Става прекалено политическо. 

Мисълта ми бе за друго. Когато си убеден в правотата си - агитирай, прокламирай, манифестирай, стачкувай, митингувай, прави шествия, паради, карнавали и каквото друго се сетиш. Но не нарушавай пространството на другия! Не нарушавай правото му да има различно мнение. Не го поставяй в зависимост от убеждението ти за собствената ти правота...

- Така не става! - отвърна ми мой познат. - Кой ще ти обърне внимание на исканията, ако агитираш от трибуна в парка?

- Да, но това ли е съвременният ни начин за представяне на позиция? - възразих аз. - Изземи пространството на другия, за да те чуят! - не ме разбра.

Май в България най-лесното нещо е да се превърнеш в „националноотговорен протестиращ“, с мисия за спасението на Родината Нужни са 10 човека, две коли, като едната да спреш пряко на най-натоварената пътна артерия, да развееш три байряка и това да е. А, пропуснах! Едната кола задължително трябва да е с яка музикална уредба, че да може да гърми от нея химнът и революционни песни от творчеството на Чинтулов. Или поне от репертоара на Слави Трифонов...

Не може всеки убеден в правотата на тезата си да блокира живота на другите! Това се опитвам да кажа. 

Защото лично аз съм изключително възмутен от цените на млякото и млечните продукти, с оглед на съставките, които се влагат в тях. Млечни продукти, в които мляко почти липсва. И какво трябва да направя? Сульо, Пульо, Атанас и аз взимаме три трибагреника, пускаме „Стани, стани юнак балкански“ и затваряме... летището, да речем. За Орлов мост едва ли ще се вредим. Там вече трябват връзки и предварителни резервации. Не може току-така да се вредиш за Орлов мост...

Тази пролет 12 (дванадесет!) човека затвориха Орлов мост, протестирайки срещу строежа на втори лифт над Банско! Хиляди коли стояха с часове в задръстването с включени двигатели, генериращи значително замърсяване на въздуха. Но това не интересуваше еколозите! Защото интересите им не бяха екологични.  И защо затварят Орлов мост, питах се тогава. Нали протестират срещу втория лифт над Банско? Защо не затворят пътя между Банско и Разлог? Защото желанието да ги наритат до Тодорини порти и обратно, би осигурило безпрецедентно обединение между банскалии и разложани. Опс, това вече няма да е демократично! Мнозинството не може да реагира срещу малцинството. Това вече ще е дискриминация.  Всъщност, съотношението между „демокрация“ и „дискриминация“ е като съотношението между „бой“ и „ситуация“ от вица. Знаете ли го? Сигурно, но пак ще го разкажа:

Отишъл Манго на социализиращи курсове, в които учел нови думички, които да използва в общуването си в новата среда. Прибрал се вкъщи вечерта и казал гордо на Айшето:

- Днес научих какво е „ситуация“. Ако се прибереш вкъщи и ме завариш със съседката, то това е ситуация. Разбра ли, ма? - погледнал я надменно той. - Ми, разбрах, бе, Манго. Ако се прибереш, значи, вкъщи... и ме завариш със съседа... то това е ситуация... - неуверана в уменията си да възприема информация, плахо отговорила Айшето.

- Айше, недей да бърка боя със ситуация! - строго я скастрил Манго.

Та така. А знаете ли как продължи разговорът ми с моя познат? Наивно от моя страна:

- Добре, а защо протестът не се организира в съответствие със Закона за митингите, събранията и манифестациите? - наистина наивно попитах го аз. - Без да се пречи на другите. В подобен протест бих се включил и аз.

- Че ти луд ли си? - искрено отвърна той. - Тръгнеш ли в тази държава да спазваш закона, доникъде няма да стигнеш! Само ще те мотаят...

Това най-добре обяснява дереджето в нашата мила страна. Докато най-пълноценното приложение на законите е в селския нужник, така ще бъде. Докато имаме абсолютно непоклатимо убеждение, че е справедливо и морално да не спазваме закона, щом защитаваме Закона, Морала и Справедливостта.

Разговорът ни продължи с доводите, които винаги се излагат в защита на противозаконно действие, с цел да се придаде морална тежест и съдбовна предопределеност на същото. Как за да направиш омлет трябва да счупиш яйцата, как и Априлското въстание не било разрешено и т.н. Категорично не приемам подобни гастро-исторически опорки за относими към сегашната ни действителност. А желанието ни взаимно да си изпочупим яйцата, вече ни напука главите...

А като епилог на този ми коментар, ще преразкажа края на разговора ми с моя познат. Проведен на 11.11.2018 година.

Казах му, че до седмица протестите срещу цените на горивата ще са се омесили с протести с всевъзможни други искания. И когато това се случи, Валери Симеонов ще подаде оставка... И цените на горивата ще са тръгнали надолу. Но оставката му няма да спре протестите. Нито по-ниските цени...

На 17.11.2018 г. Валери Симеонов подаде оставка. През седмицата цените на горивата тръгнаха надолу. Но протестите не стихват. Протестиращите вече имат всякакви искания - за смяна на системата (каквото и да значи това), за достоен живот (???), за президентска република, за нова конституция, за оставка на правителството, за качеството на ремонтите по пътищата, за... за каквото се сетите. Гледайте интервюта с протестиращи и ще чуете наистина интересни неща.

Оказах се прав. На 100 процента.

Защо?

Замислете се. Моля ви...