Във фабрика „Росица" са майсторите на прочутия и ненадминат „Балканит"

<p>ЛУША КОЛЕВА През 1906 г. Иван Паяков, Никола Халачев, Н.
Във фабрика „Росица

ЛУША КОЛЕВА През 1906 г. Иван Паяков, Никола Халачев, Н. Драганов, Павел Егер, Петко Киров, Юрдан Аврамов и Иван Донков основават предприятие за барутни взривове и химикали. По-късно регистрират Събирателно дружество „Паяков, Халачев и Сие“

 

Твърде много усилия влагат учредителите на тази рискована индустрия, за да спечелят и дадат поминък на балканджиите. В дефилето на река Росица построяват ателиета, отделени помежду си с изкуствени земни валове за предпазване от евентуални взривове. Покрай сградите прекарват теснолинейна железопътна линия за транспортиране на суровините и готовата продукция. Произвеждат барути, фитили и взривове, а поради наличието на богата дървесна маса започват и дървена дестилация. Фабриката и имотите на дружеството се намират в Габровска и Стокенска община. Постепенно събират имот от 230 дка и фабрични постройки, инсталации и машини за милиони.
В навечерието на Балканската война дружеството се преобразува в Анонимно акционерно дружество „Росица“ - Габрово. В преписката със севлиевския Окръжен съд, съхранена в Държавен архив - Габрово, четем: „Капиталът възлиза на 450 000 лв. и ще бъде разделен на 450 акции по
1000 лв.“, на Паяков и Халачев по 65, а на останалите по 64.
В устава на АД „Росица“ от 1911 година е записана целта на дружеството: „изработване на разни барути, минни фитили и химикали и търгуването със същите произведения“. Освен това, по решение на Управителния съвет, могат да се изработват и търгуват и с други изделия и материали, както и дружеството да бъде представителство на фабрики за барути, взривове и химикали. Ръководни органи на дружеството са Общото събрание на акционерите, Управителният съвет, Дирекцията и Проверителният съвет, като най-големи права има Общото събрание. Членовете на Управителния съвет внасят гаранция в пари или ценни книжа и могат да я получат едва след като бъдат освободени от длъжност и от отговорност с решение на Общото събрание.
И навремето далаверата е съблазнявала хитреците. От протокол от 12 октомври 1919 г. от извънредно събрание на акционерите научаваме, че берлинската фирма „Ф. Рудолф и Сие“ и бившият директор на дружеството са проектирали продажба на фабриката срещу „скромната“ комисиона от 1 милион марки в полза на директора. Решението на събранието е докладът на Контролната комисия да се предаде на правосъдието, като 31 акции на директора бъдат задържани. Едва през 1921 г. Русенският апелативен съд се произнася и то в полза на бившия директор.
Тези и други по-дребни спорове задържат, но не спъват делата на дружеството. От протокол на Общото събрание през 1922 г. разбираме, че дружественият капитал се увеличава двойно - на 900 000 лв., като се издават нови 450 акции по 1000 лв. Работата в ателиетата върви трудно, но до 1926 г. аварии не е имало. Експлозията през същата година, сушата и студената зима затрудняват възстановяването на сградите. Дружеството е принудено да разпредели голяма част от печалбата за възстановяване на разрушените ателиета.
По време на стопанската криза АД „Росица“ не спира производството си. Но общата парична стагнация и финансовите затруднения на стопанските предприятия принуждават клиентите да се въздържат от покупка на обичайните за тях количества барути, фитили и химикали. Въпреки всичко дружеството съумява да задържи клиентите си. Мините и кариерите изоставят барута като средство за работа и търсят експлозиви. Производството на експлозив „Балканит“ се затруднява от нередовните доставки на тротил от Германия. Единствено при производството на фитили и дестилацията известно време няма проблеми. През 1929 г. отново се увеличава уставният капитал - на 2 000 000 лв., и се възобновява инсталацията за суха дестилация. Произвежданите химикали - оцетна киселина, метилов спирт, глауберова сол, парижка зеленина и меден ацетат, напълно задоволяват нуждите на текстилната, кожарската, кожухарската и спиртната индустрия в страната.
Четиридесетте години не са от най-добрите за дружеството. Загубите от 1940 и 1942 година се покриват от резервния фонд. През 1943 година дружеството отчита загуба, която произтича основно от несъбираеми вземания. Доставките на суровини и материали се затрудняват от несигурните пътища през Сърбия и замръзването на река Дунав. Но всички наряди, наложени от държавата, са изпълнени.
Въпреки трудностите и споровете АД „Росица“ е едно проспериращо и добре организирано предприятие. След национализацията барутната фабрика „Росица“ преминава към ДИП „Еловица“.
Снимките са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Технологии

Към началото

Следвай ни