Васил Кънев: „Мисля, че съм съумял да управлявам живота си”

Васил Кънев е роден на 11 юли 1947 г. в Севлиево. Завършва висшето си образование в ТУ в София и от 1970 г. постъпва на работа в завод „Стоян Бъчваров“ в Севлиево, чийто директор е от 1990 г. През 1992 г. подписва договора за създаване на първия в страната джойнт венчър с „Американ Стандарт“. Васил Кънев е създател на бизнес сдружението „Севлиево 21 век“ и носител на званието „Почетен гражданин на Севлиево“. През 2001 г. той е обявен от сп. „Икономика“ за „Мистър Икономика 2000“. От 2001 г. е вицепрезидент на „Американ Стандарт“ за Източна Европа, а по-късно и на „Идеал Стандарт Интернешънъл“. През 2002 г. е носител на златна значка на БФС. През 2003 г. е номиниран отново за приз „Мистър Икономика”. На 11 юли 2012 г. навършва 65-годишна възраст и 40 години трудов стаж. На 30 юли Васил Кънев ще напусне поста си като председател на Борда на директорите и изпълнителен директор на „Идеал Стандарт-Видима“ в Севлиево.

- Г-н Кънев, да започнем от началото на пътя - трудно ли беше за току-що завършилия млад специалист да стигне до водеща позиция в транснационална корпорация?

- Не си спомням дали ми е било трудно в началото, но беше интересно. Имах предложения за работа от няколко завода в Севлиево. Самият аз бях стипендиант на завод „Стоян Бъчваров“ и не проявих колебание къде да започна. Другият ми шанс беше изключително доброто отношение към младите специалисти и работници в завода. Без тогава да се говори за „инвестиране в младите хора“, без да има програми за кариерно развитие и т. н., тогавашните стопански ръководители на всички нива просто се грижеха за нас, за нашето израстване. Те бяха невероятно добронамерени не само към мен, а към всички млади специалисти и с огромно желание ни помагаха да станем част от целия колектив. Дълги години организирахме „вечер на първа работна заплата“, „вечер на първа работна книжка“ и др. Атмосферата беше много топла и привлекателна за младите.

Васил Кънев, 2012 г., по време на интервюто със "100 вести"

Оставаше единствено ние да преценим какво трябва да направим, за да останем. През този период дори не съм мислил, че някога бих могъл да бъда част от висшия мениджмънт на мултинационална компания, защото просто нямаше условия и поводи за подобни мечти. Тогавашният завод „Стоян Бъчваров“ беше единственото предприятие за производство на санитарно-битова арматура у нас. Държавата се грижеше да няма конкуренция. Пазарът се регулираше също от нея. Заводът и стопанските обединения се грижеха за израстването на кадрите, за пренасочването им, за външните пазари и контактите – за всичко. Ние, младите, трябваше да работим, да показваме и развиваме нашите качества, да преценяваме дали сме попаднали на подходящото място и да мислим за развитие и участие в конкурси и т. н. Вероятно тогава съм направил впечатление, защото след третата година в завода бях поканен за началник „Конструктивно-технологичен отдел“ на Базата за развитие. Пак по това време получих предложение да стана председател на Клуба за техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ), ангажимент, който ми допадна. Тогава самият аз разбрах, че може би притежавам определени качества за ръководител и участник в организационната дейност.

На 20-годишнината на неговата рожба - съвременното акционерно дружество "Идеал Стандарт - Видима" АД

- Не сте ли се изкушавал да влезете в политиката?

- Никога не съм се изкушавал. Винаги за мен бизнесът е бил водещ, особено в малък град като Севлиево. А и малкият град не може да бъде политически център. Да, има политически или синдикални борби, но те са временни. Докато истинският двигател в Севлиево през последните 20 години беше бизнесът. На базата на обединената компания „Идеал Стандарт - Видима“ има много поддоставчици и клиенти. През годините поканихме външни доставчици, които да инвестират в производството и в нашия регион. Те са тук, а деветото е в Добрич. Така че ние развихме успешно бизнес център, който е сред най-добрите у нас и в Европа.

- Човек има две възможности пред себе си – или да преживява, или сам да проектира живота си, кога разбрахте, че е важно да изберете второто?

- Може би след 1985 г., когато вече бях ръководител на Базата – имах не малък опит, имах и гласуваното доверие за по-голяма самостоятелност. Спечелихме приза за най-добро изделие за петилетката (1980-1985 г.) с разработен в Базата продукт, който беше плод на нашите усилия с участието на тогавашния Държавен комитет за наука и технически прогрес. Да спечелиш подобна награда никак не беше лесно, тъй като продуктът трябваше не само да бъде разработен, но и внедрен в редовно производство, да има и отзиви от потребителите и т. н. Добихме по-голямо самочувствие и тогава разбрах, че мога да проектирам следващи стъпки, месеци, години в областта на бизнеса. Започнахме кампания за набиране на научни сътрудници с мисълта Базата постепенно да прерасне в Институт. Колегите бяха категорични в своята позиция, че е нужно да поемем освен по пътя на внедряването и към изследователската дейност. Тогава разбрах, че ежедневното, ежемесечното оперативно ръководство не е достатъчно удовлетворяващо, а трябва да проектираме цялостното бъдещо развитие – кадрово, технологично, пазарно, така че след определен период ние да бъдем лидери.

- Какво точно е нужно днес, за да бъдеш лидер?

- Мащабност на мислене, знания на днешно ниво, лоялност към определен бизнес, търсене и печеливши действия, нестандартни решения за израстване на талантите. Известно е, че лидерът мисли след две-три години и повече за перспективата, а мениджърът осигурява днешния ден. Разбира се, и от двамата има нужда. Добрият баланс между двамата е най-добрата гаранция за развитието на определен бизнес.

- Случвало ли Ви се е да отлагате дълго нещо, което е трябвало да свършите, и някой друг да го направи вместо Вас?

- За 40 години сигурно е имало и единия, и другия случай – или аз да отложа, или да прехвърля някой друг да го направи. Човешко е. Но истината е, че винаги съм се стремил бързо да вземам решения, без да отлагам. С това съм известен и сред колегите си – че съм и оптимист и често вземам решенията, а след това обмислям определената ситуация и подхода, който трябва да използваме. Понякога съм оценявал, че в интерес на бързото, на изпреварващото вземане на решение, то не е било най-точното, но въпреки това времето доказва, че този подход е бил най-правилен. Навременното решение винаги носи предимство.

- Страхувате ли се от допускане на фатални грешки?

- Мисля, че до момента такива сериозни грешки не съм направил. Считам, че това е благодарение на екипа, с който съм работил през годините. В него винаги са били професионално подготвени, изключително всеотдайни и лоялни към каузата хора.

- Чувствал ли сте се някога застанал на колене?

- Не, никога не съм се поддавал на черни мисли. При положение, че съм имал постоянно чувството, че 20 години споделят политиката на компанията и ме подкрепят непрекъснато, не съм се чувствал, че съм на колене.

Напротив. Имали сме поводи само за радости от достижения през нашия изключителен период 1995-2002, а по краткосрочен период 1997-2000 сме съжалявали, че има почивни дни и празници. Толкова хубави неща ставаха и сме се питали защо в тези дни трябва да се почива, вместо да се работи. Всеки петък имаше събитие, свързано с откриване на нов процес или нова идеология. Обикновено оперативки се провеждаха в събота, за да не се губи време през седмицата. Дори и трудни, всички моменти бяха хубави. Никъде няма лесно. А и да стигнеш до високото ниво, не може да стане с безметежен живот, а с много отговорност и труд. Затова считам, че голямата промяна беше в мисленето, тъй като „Видима“ беше уникален случай. Ние бяхме единственото предприятие с местен ръководител. Всички други смесени предприятия, създадени по-късно в страната, бяха ръководени от външни представители. Ние, целият екип, успяхме да постигнем за малко време сериозни резултати. Затова винаги изказвам благодарност на всички, тъй като вдъхновението беше обхванало не само мен и ръководния екип, а и целия завод.

- Каква беше връзката Ви с общинското ръководство?

- За мен тези взаимодействия бяха в основата на успеха на това време. Ние имахме изключително добра координация между политиката на компанията и Общината. Това ни даде повод да се чувстваме съпричастни и да участваме в социалната политика на Общината, което по това време беше сериозен въпрос. Считам, че това е бил нашият най-голям принос – беше твърде чувствителен по отношение на образованието, на здравеопазването, на културата, на спорта, на сигурността. Компанията беше в основата за развитие на всички дейности и в общината.

2007 година - с Донка Иванова и Красимир Копчев

- Имате ли някакво притеснение относно развитието на България през следващите години?

- Като ръководител и като човек, участващ в ръководството на определен бизнес и ръководител на едно от знаковите предприятия, намирам, че най-големият бич за България е изтичането на хора навън. И то хора, които са в най-добрата си възраст за реализация. Освен изтичането на мозъци е налице и естественото намаляване на прираста на населението, от което става ясно, че няма да имаме достатъчен потенциал. Затова считам, че в продължение на много години напред политика на държавата трябва да бъде създаване на условия за връщането на младите хора у нас. Смятам, че една част от българите в чужбина са на много отговорни позиции в ръководствата на европейски компании. Друга част от сънародниците ни са на по-ниски позиции, но работят и печелят достатъчно, за да харчат парите си в България.

На различни срещи в Белгия съм се срещал с наши сънародници – собственици на фирми, във висшия мениджмънт на други компании, музиканти от Кралския оркестър, художници. Достатъчно е такива хора да бъдат приобщени да се връщат тук за по няколко месеца и да инвестират парите си в България, за да се възроди държавата ни. Те трябва да бъдат обект на такава правителствена политика, която да направи за тях развитието на страната и да инвестира в него.

  - Излиза, че широко скроеният човек винаги печели?

- Човек не може сам да се направи широко или тясно скроен, той го има или го няма в себе си. Такъв се ражда.

- Животът е низ от правилни и неправилни решения, кога разбирате, че сте избрали правилното?

- Резултатите от правилните решения се усещат бързо. По-важно е как ще се реагира при неправилните решения, тъй като те могат да доведат до необратими загуби. И тук отново достигам до подготовката на ръководителите на всички нива, до умението да работят в екип, да делегират права, да търсят, откриват и изграждат водещи кадри във всички направления. Точно това е инвестиране в хората и този подход може да ни доведе до минимум неправилни решения.

- Като каране на колело ли приемате бизнеса, при което или продължаваш да се движиш, или падаш?

- Не бих използвал това сравнение. Може би някъде е така, но считам, че бизнесът е доста сложна материя и философия, за да се прави подобно сравнение. Ненапразно бизнесът се поставя в основата на финансово-икономическото развитие на отделни страни и пазари. Още повече, ако сравним падането от колело със спад или фалит, това съвсем не означава края на определен бизнес или бизнесмен. Много често тези негативни промени помагат за извършването на бърз анализ и решения, които стопират процеса спад или криза, дават идея за уверено преодоляване на тези и следващи критични състояния. Няма непрекъснат възход. Във всеки бизнес се наблюдава редуването на възходящи и низходящи движения. И в крайна сметка философски е да се приеме, че падането от колелото или спада и кризата спомагат за появата на нещо добро през следващите години.

- Оправдавал ли сте се някога за нещо пред другиго, освен пред себе си?

- Човешко е да се оправдаеш пред себе си или да потърсиш оправдание чрез някого. Вероятно и аз съм изпадал в подобни ситуации, но съм се оправдавал единствено пред себе си. В такива случаи съм си казвал, че сигурно така е трябвало да стане и че всяко зло е за добро. Никога не съм търсил начин да се оправдая чрез някого или с някого, тъй като не го намирам за нормално и за мен това не е начин за решаване на проблем. Убеден съм, че с времето, с опита, с помъдряването такива случаи стават все по-малко. Затова за определени позиции, особено за по-високите, е нужен освен професионализъм, познаване на новите технологи и т. н., богат опит за точен анализ на ситуацията, недопускане търсенето на оправдания пред когото и да било и поемане на отговорност за всички свои действия. А за да поеме отговорността сам, човек трябва да бъде достатъчно добър анализатор, да предвиди всички негативни моменти, обстановката като цяло и възможните обстоятелства, които биха могли да повлияят изпълнението на определено решение. Тогава той би имал много по-малко случаи, при които да се оправдава, дори пред себе си.

- Допускал ли сте непростима грешка?

- Мисля, че сериозни грешки не съм допускал. Но и никога не съм се притеснявал от откровените разговори с моите колеги, в резултат на които вероятно съм бил възпрепятстван от грешки. Винаги съм се вслушвал в тяхното мнение. Никога не съм вземал решения изолирано от управленския тим, с когото работя. Винаги съм вземал предвид всички доводи и мнения и затова не е имало големи грешки, което се вижда и от развитието на компанията.

- Колкото по-висока е позицията, толкова по-големи са изкушенията – трудно ли е да им се устои?

- Наистина колкото е по-висока позицията в служебна йерархия, толкова по-големи са изкушенията. Съществуват случаи и на умишлено поставени капани от различен характер за компрометиране на някого или с други цели. Но обикновено големите компании имат изграден механизъм чрез определени вътрешни правила да предотвратяват подобни случаи, особено при висшия мениджмънт. Провеждат се разговори, одити, използват се различни инструменти за проверка и навреме се предотвратяват подобни изкушения. Опитвам се да се сетя дали в нашата компания е имало такава ситуация, но не мога. Още в зародиш те се пресичат. Затова и правилата в компанията се спазват много точно. А да се поддаде човек на изкушение, съвсем не е трудно, самият аз съм имал такива възможности, но никога дори не съм си и помислял да се възползвам от тях, независимо от обстоятелствата. За това допринасят семейната среда, възпитанието, развитието, колективът, професионалното отношение към собствените задължения, отговорността и лоялността към компанията.

А и аз съм търсил винаги откритост и прозрачност при вземането на решения и във всичките си действия. Затова днес мога да бъда спокоен за всичко – при разговори с клиенти и доставчици, при срещи с колеги.

- През миналата година от централата на „Идеал Стандарт Интернешънъл“ съобщиха за предстоящото Ви пенсиониране. Какви чувства Ви обзеха в този момент?

- Във всяка голяма мултинационална компания не се взема и обявява решение без предварително да са водени разговори, без да е направен анализ на последствията, без да се прецени кое е най-доброто решение. Особено внимателно се действа, когато то е свързано с висшия мениджмънт. Така беше и в моя случай – изненади нямаше, тъй като всичко беше уточнено предварително. Лично аз останах удовлетворен от отношението към мен през последните две години, тъй като, както вече казах, ми се даде възможност да помогна на един много добър тим от шест-осем човека, които да бъдат приети от Брюксел като обединяващи бъдещи ръководители. Те се доказваха стъпка по стъпка и сега всеки от тях заема своята позиция. И съм убеден в техния успех. Желая го от сърце и мисля, че това беше най-доброто през последните години. Самият аз излизам от компанията на 30 юли, когато ще се проведе заседание на Борда на директорите. Тогава си подавам оставката като председател. До края на юли съм на активна работа.

- Оттам насетне какво пред Васил Кънев?

- Винаги съм казвал, макар и на шега, че човек на 65 г. има две възможности: или, ако влачи крак, да стане приятел с двама-трима доктори; или, ако се чувства добре, да продължи. Като консултант по проект, като участник в някои проекти да остане в бизнеса и др. Мисля, че съм от втората група.

- Кои са любимите занимания на Васил Кънев?

- Винаги съм обичал да спортувам, затова търся подобни възможности, независимо от голямото натоварване и малкото свободно време. В последните години спортувам като се подготвям и участвам в различни кросове, предимно на средни разстояния. В Брюксел бягането е религия, която се подкрепя от държавата, което и на мен ми допада. Обичам да чета. При многобройните си пътувания си подбирам подходяща литература, която чета в свободното време.

- Считате ли, че сте постигнал мечтите си?

- Считам, че съм съумял да управлявам живота си. Опитвал съм да надграждам постигнатото, да се пазя от навлизането в рутинност, да търся интересните промени в живота. Надявам се, че съм го постигнал, времето ще покаже дали е така.

- Вашата формула на успеха?

- Единна формула за всеки не съществува, но мисля, че като сборна такава може да се посочи много труд, късмет, бизнес нюх, подкрепа и разбиране от семейството.