Атанас Димитров: Театърът е магия, защото всичко се случва в момента, няма втори дубъл

 Той е само на 23 години, завършил е в Пловдивски университет "Паисий Хиледарски", играл е в Държавен куклен театър Търговище. От този сезон вече е в Габровския театър. Веднага са му поверили две роли, според режисьорите се справя много добре. Той обича усамотението, Габрово му дава нужното спокойствие. Мечтае да изиграе Разколников от "Престъпление и наказание" от Достоевски, а също така и за роля на герой на Ремарк.

- Къде сте завършили актьорско майсторство, при кого?

- Завършил съм актьорско майсторство в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" в класа на доц. Лео Капон.

- На какво ви научиха в университета?

- Най-ценният урок, който съм получил е да следвам сърцето си. Лео е невероятен педагог, професионалист, артист и приятел. Той ме научи да не мисля буквално, да не поставям всичко в изградени рамки. Да търся постоянството в себе си и да превръщам негативните чувства в позитивни.

- Защо избрахте Габровския театър? Как попаднахте тук?

- Директорът Петко Койчев ме покани като гост-актьор за детско представление по украинска приказка. За второто представление, което сега репетирам "Приятнострашно" от Яна Борисова, се явих на кастинг и ме одобриха.

- Имате ли други драматични роли или ролята в "Приятнострашно" Ви е първа?

 - Дипломирах се с ролята на Рачо Драгалевски в "Двубой" по Иван Вазов. Играл съм и вестникаря от "Маршрутка" на Елин Рахнев. Тук е дебютът ми в професионален драматичен театър.

- Какъв е Вашият персонаж в пиесата?

    - Аз играя Виктор, който е по-малкият брат на Филип. Виктор е доста затворен човек, който не е имал леко минало, тръгнал е по лошия път, стъпвал е накриво, загатва се за наркотици и други зависимости.

- Играете и в украинката приказка с режисьор Людмила Оспадова, каква е ролята?

- В приказката играя Петльо. Той е по-големият, по-отговорният и учи по-малките си приятели да се грижат един за друг, да си помагат, да бъдат по-отговорни. Поуката на приказката е, че да получиш нещо, трябва да се потрудиш и който не работи, не трябва да яде.

- Доволен ли сте, че още със старта си от габровския театър ви повериха две роли, и то не малки?

 - Да, това е абсолютен реверанс към един млад и неопитен актьор. Аз съм много благодарен на директора, на режисьорите, на колегите.

- Допада ли Ви трупата на Габровския театър, има ли какво да научите от по-опитните актьори?

- Да, абсолютно. Допадат ми и репертоарът, и трупата, отношенията. Всичко е много професионално и страхотно. Има какво много да науча от по-опитните актьори. Разговарях с тях и за един месец, научих доста неща. Дадоха ми много съвети, препоръки и подкрепа. Тепърва има много какво да науча от тях.

- Кой актьор Ви впечатли най-много?

- Ами брат ми Филип от пиесата. Става дума за Стоян Руменин, още в първите репетиции усетих силна връзка между нас, бях много респектиран. Гледал съм го преди 3 години в постановката "Свекърва" и много го харесах. За мен той е олицетворение на думата “артист”. Тогава си мечтаех един ден да бъда с него на една сцена. Три години по-късно се случи.

- Какво предпочитате комедия или драматични роли?

- Харесвам повече драматични роли, макар всички да ми казват, че за комедия имам по-добро излъчване на сцена. Играх такива роли в университета "Маршрутка" на Елин Рахнев и "Двубой" на Иван Вазов. Моите персонажи бяха доста добре приети от публиката. Ноември месец ще изиграя първата си драматична роля на Габровска сцена,което е много важно за мен самия и работя усърдно върху нея.

- За каква роля мечтаете, какво Ви се играе?

 - Много бих искал да изиграя Разколников от "Престъпление и наказание" на Достоевски, ако се направи драматизация по книгата. Ако се направи и драматизация и по книга на Ремарк, също бих искал да играя.

- Надявам се, да се задържите в Габровския театър, винаги се търсят млади актьори?

- Нямам планове за напускам. Тук се чувствам добре. Обичам професията си. Благодаря на семейството си, което повярва в мен и не ме спря по никакъв начин да следвам мечтата си да стана актьор. Завърших “Национална гимназия за Сценични и Екранни изкуства” специалност “Актьорско майсторство” в Пловдив, но след 4 години там нямах желанието да продължа да се занимавам с това. Мислех да продължа да уча българска филология и история в Софийския университет. Също като баща ми. Беше трудно решение, тъй като бях приет на първо класиране в София. Никога не съм имал желание да влизам в НАТФИЗ. Тази институция е отвъд моите представи за обогатяване и развиване на качества, но там има и леко лични отношения, които не желая да коментирам.

Същата година Лео взимаше клас в Плов^{див. Прие ме. Бях много щастлив и не заминах за София. Ще цитирам любимия си писател Виктор Пасков: „Развълнувах се… Театър, дявол да го вземе! Изкуство! Бях горд.”}

^{Семейството ми повярва в мен, че мога да се справя с актьорското майсторство и че имам качествата за това. Тогава се запознах с Петко Койчев, директорът на Габровския театър. Той беше жури на националния конкурс по актьорско майсторство, което се организира всяка година в гимназията. След дипломния ни спектакъл “Offline-}на театър съм”, където бях в ролята на Холдън Колфийлд от “Спасителят в ръжта” на Селинджър, Петко дойде и каза, че му харесват актьорските ми данни и ще следи моите изяви. Той и родителите ми гласуваха доверие и подкрепа. Много пъти си мислех дали съм взел правилното решение, откакто съм в Габрово, мисля, че съм на прав път.

- Блазни ли ви киното, сериалите, които правят известни много млади актьори?

- Не гледам съвременно българско кино.Некачествено е. Бутафорно е. Не поражда в мен нищо друго освен това да съжалявам,че съм включил телевизора. Гледам с удоволствие старото българско кино. Новото по никакъв начин не може да ме впечатли и да ми привлече вниманието. Нямам желание да играя в българско кино. Предпочитам театъра. Театърът е магия, защото всичко се случва в момента, няма втори дубъл. Театърът е като първото впечатлението. Нямаш право на второ и това е едно от най-красивите неща. Както имаше един цитат, за съжаление в момента не мога да си спомня чий е: "Великото на това изкуство е, че на финала, дори покойникът ^{се събужда, за да се поклони.}

^{- Харесва ли Ви Габрово?}

^{- Габрово е спокоен град. Точно това търсех, да се отделя от забързаното ежедневие в големия град. Тук усещам спокойствие, което ми помага да остана насаме със себе си. Аз съм доста затворен човек, предпочитам собствената си компания, тишината, спокойствието. Оставам насаме,колкото си искам. И това ме прави щастлив. Работя върху първата си книга,която се надявам да излезе от печат до края на следващата година.}