Къщата на строителя в Търново е била до „Фичево сокаче”

Водеща! Malkiyat-Konstantin-Iv.-Fichev-s-dyado-si-Konstantin-Iv.-Fichev,-1935-godina,-Sofiya.
Малкият Константин Ив. Фичев с дядо си Константин Ив. Фичев, 1935 година, София.
Константин Фичев стига до тази информацият благодарение на семеен приятел – Иван Панайотов - Джовани, някога музеен работник, заместник-кмет по културата в 2 мандата

В края на ноември миналата година в София беше открит нов паметник на уста Колю Фичето пред сградата на Камарата на строителите в България. Каменният монумент е дело на скулптура Петко Арнаудов, а инициативата за изграждането му е на Националния клуб на строителите ветерани. Това ми даде повод да се срещнем с Константин Фичев, който е четири пъти правнук на известния строител.
Той е роден в Троян през 1981 г., където завършва гимназия, а после следва „история” в София. В продължение на 18 години живее в столицата в старата семейна къща, която се намира в центъра на столицата. В нея е роден дядо му Константин Фичев. От 2018 г. отново се завръща в родния Троян и е отговорник сгради и офиси в известна IT компания.


– Г-н Фичев, известно е, че уста Колю Фичето без да е завършил училище строи впечатляващи църкви, мостове и чешми. Кой от всичките му шедьоври Ви е на сърце?

Преди да пристъпи към градеж Никола Фичев е правел макети от восък на своите бъдещи творения. В семейството ни се помни, че черквата „Св. Св. Константин и Елена” е едно от най-любимите творения на майстора. Не случайно имената Константин и Иван са използвани в нашия клон на рода вече шест поколения. Не може да бъде отличена само една творба от дългия списък от храмове, мостове, ханове, конаци, бани и чешми. Лично аз съм впечатлен от черквата „Св. Никола” в Дряново, мостът при Бяла, седемстенната чешма в Соколския манастир.

Днес не се знае къде е бил домът му. Това какво говори за нас като народ?

Темата е дълбока за нас българите и липсата на памет. Ние дори не знаем къде са погребани най-големите ни национални герои. Освен черна прокоба и злощастие, би трябвало да потърсим отговорност за това в някои наши негативни национални характеристики. Освен много добродетели, притежаваме и не малко слабости. Една от най-големите е липсата на дълговременна историческа памет. Ние често не можем да усетим историческите моменти и личности, за да запазим най-много от тях за бъдещето, да станат силни темели на бъдещата държавност.

Не е известно точното място на родната къща на Колю Фичето в махала Марча, тогава до Дряново. Но пък се знае приблизителното място, къде е била къщата му в старата столица. До така нареченото от търновци „Фичево сокаче”. Стигнах до тази информация благодарение на семеен приятел – Иван Панайотов-Джовани. Той е някогашен музеен работник, заместник-кмет по културата в два мандата.

Вие изследвате родовите хроники. Открихте ли нови факти за гениалния строител и семейството?

Дядо ми Константин Фичев завеща много добро отношение към мен от страна на хора в София, Търново и Дряново. През годините успях да ги запазя и осъществя нови контакти. Радват ме приятелствата с проф. Пламен Павлов, стопаните на Хан Хаджи Николи, директора на Историческия музей в Дряново – Иван Христов и други музейни работници в страната, както и роднини.