Цоньо Ботев представи "Ах, тези габровци" в София

На събитието, освен софиянци, присъстваха и представители на габровската диаспора в столицата. Между тях и известните Васил Гъдев, професорското семейство Росица и Кръстьо Църов, Мария Томова, Николай Илиев – Галибата и др.

Стефан Иванов – автор, богослов, икономист, историк и политик, представи "Ах, тези габровци" и даде висока оценка не само на книгата като литературен факт, но и на идеята на Цоньо Ботев да променя представи, натрупани по различни причини – икономически, социални, културологични, поколенчески...

Самият автор споделя:

"Щом кажа някъде, че съм габровец, първата реакция е, че сме скъперници, свидливи, стиснати, пинтии, скръндзи и други подобни квалификации. Не мисля, че мнението за габровци си заслужава да остане такова. Това просто не е вярно. Или невярно е интерпретирано. Книгата е опит да докажа, че габровци са природно интелигентни, високообразовани, прагматични, находчиви, съобразителни, пестеливи, но и благодетели. Обичат да се шегуват, но не с грубовати шеги. Хуморът им е тънък и безобиден.

Понякога трудно разбираем за хора, които не са имали досег с него. Габровци са в състояние да се шегуват с всичко. Преди всичко със себе си. Но и с много други неща. Могат да се шегуват с професията си, с политиците, с начина си на живот, със съседите, с чужденците…

Но това, че габровци са шегобийци, не значи че те не притежават и много положителни качества. Култът към доброто образование, наследен от техните предшественици, вроденото желание да получат добра професионална реализация, наследствената упоритост и смелостта са направили така, че много неща са се случили в Габрово за първи път в цяла България или габровци са били първи, които са постигнали нещо, което много други само са мечтали.

Габровецът може да е роден, но може и да не е роден в Габрово. Измежду тези, които не са родени в Габрово има такива, които по една или друга причина са се преместили да живеят, учат и/или работят в Габрово и други, които са родени на друго място, но са с габровски корен или по-популярното – от габровски джинс.

Истинският габровец си остава габровец докато е жив, независимо къде се намира в момента."

Цоньо Ботев си поставя и още една задача, освен да "коригира" представи – да включи в книгата имената на личности, които в годините конюнктурно са „забравени“ от изследователите на Габрово и габровци. Като не преследва никаква друга цел, а само историческата истина.

Съдържанието на книгата и организацията на текстовете са умишлено подчинени на авторовата идея. Цоньо Ботев не прави самоцелни портрети или скици на героите си. Той обвързва пословичната габровска пестеливост с не по-малко пословичния стремеж към духовност, просвета и отваряне към света още в пределите на Османската империя. Неговите герои са не само личностите, но и цялата общност в различните ѝ проявления – огромните благотворителни фондове, активните благотворителни дружества, запомнящите се общоградски празници на дух, нрави и култура като Олелийнята. Отчитайки обществено-политическите и икономически условия като определящи, авторът организира галерията образи в няколко раздела: Стари габровски зевзеци; Колоритните габровци от средата на XX век; "По-новите" габровски зевзеци. За повече художественост и правдивост добавя около 50 страници със забавни истински истории, много от които съвременни. И така – близо 300 страници, населени с над 500 габровци – родени в Габрово, приели Габрово като своя съдба или горди с габровските си корени.

Цоньо Ботев съобщи, че предстои представяна на „Ах, тези габровци“ и в други градове. И че ще се радва да чуе мнение на съгражданите си или да срещне нови читатели на месинджър, имейл ts_botev@abv.bg или телефон 0888383684.