Царица Елеонора Българска - доброволка-самарянка

 Тя е немска принцеса. Родена е на 22 септември 1860 година. Дъшеря е на Хайнрих IV-ти фон Ройс, който е от немската аристократическа фамилия Ройс, която владеела малкото немско княжество Ройс, което в 1860 г. влиза в обединена Германия. Аристократичното немско име на царица Елеонора Българска е принцеса фон Ройс - Кьостриц. На аристократическия й герб бил изписан личния й девиз: „Вярност и постоянство“.
    Принцеса Елеонора фон Ройс израства в стария немски замък Остерщайн край град Гера, столицата на княжество Ройс. През 1877 г. тя посещава Русия. Запознава се с руския граф Марк Оспени, залюбват се и на 17 години се сгодява за него. Не успяват да се оженят, защото на 12 април 1877 г. е обявена Руско-турската война. Граф Марк Оспени постъпва в Дунавската руска армия, която воюва в България с Турция. Принцеса Елеонора фон Ройс се записва в курсовете за милосърдни сестри организирани от Германския червен кръст в град Любек. След 6 месеца завършва курсовете и получава званието  „сестра милосърдна“ и става член на Германския червен кръст. По това време 1877 г. Руският девети хусарски полк в който служи граф Марк Оспени, вече воюва в България с турците. В тежко сражение на 22 октомври 1877 г. край село Телиш, Плевенско граф Марк Оспени е ранен и след няколко дена умира. Тялото му е пренесено в Русия и погребано в родовото му имение Будники, Смолянска губерния.  
    Принцеса Елеонора фон Ройс в продължение  на 36 години жали за своя любим годеник граф Марк Оспени и не се омъжва.
    На 27 януари 1904 г. Русия обявява война на Япония. Великата княгиня Мария Павловна, съпруга на великия княз Владимир, брат на руския император Николай II-ри организира и изпраща свой санитарен влак в град Харбин в далечния изток. Великата княгиня Мария Павловна поканва своята първа братовчедка принцеса Елеонора фон Ройс да работи в нейния санитарен влак. Тя е назначена за старша милосърдна сестра в санитарния влак с 25 рубли месечна заплата. За нейна помощничка е назначена дъщерята на руския посланик в Цариград граф Николай Игнатев Екатерина също с 25 рубли  месечна заплата. От столицата Петербург до фронта санитарния влак пътува 20 дни. Пристигнал първо в град Харбин, а след това и в град Мукден. През време на цялата война принцеса Елеонора фон Ройс се  грижи за ранените руски войници. След края на войната със санитарния влак тя се връща в столицата Петербург. Руският император Николай II-ри я награждава с орден „Света Ана“.

    От пролетта на 1906 г. принцеса Елеонора  фон Ройс със сестра си принцеса Елисавета фон Ройс постъпват на работа като медицински сестри в болницата към църквата „Свети Дух“ в град Любек, Австрия. Тук през месец септември 1907 г. пак по препоръка на своята първа братовчедка Великата княгиня Мария Павловна принцеса Елеонора фон Ройс приема предложението на българския княз Фердинанд да се ожени за него. Сгодяват се и определят датата на сватбата за месец февруари 1908 година. На 14 февруари 1908 г. княз Фердинанд пристига със специален влак с град Гера, столицата на Германското княжество Ройс. На другия ден 15 февруари се извършва венчавката на княз Фердинанд с принцеса Елеонора фон Ройс в църквата „Свети Августин“ по католически обред. По повод женитбата им нейната първа братовчедка Великата княгиня Мария Павловна казала: „Фердинанд се жени за Елеонора, а тя се омъжва за България“.

Царица Елеонора Българска с царските деца: княз Борис, княз Кирил, 
княгиня Евдокия и княгиня Надежда - 1909 г.

    Тържественото посрещане на новата българска княгиня Елеонора в София става на 24 март 1908 г. Княжеският влак точно в 17.00 часа пристига на гара София. Под звуците на химна на България техни Величества княз Фердинанд и княгиня Елеонора слизат от вагона. В салона на гарата княгинята е представена на официалните лица. В 18.00 часа 31 топовни гърмежа оповестяват тръгването на княжеският кортеж от гарата за града. Посрещането на Височайшите български младоженци при построената арка на Шарения мост /днес Лъвов мост/. Софийският Митрополит Партений ги поздравява и благославя, а те му целуват ръка. Кметът на София поднася  на княгиня Елеонора на сребърна табла хляб и сол и я нарича майка на отечеството ни.
    Доверената дама на княжеския дворец в София Жана Антикар пише в своите спомени, че княгиня Елеонора /от 1908 г. царица Елеонора/ още от първите си дни в България изпитвала огромна вътрешна  потребност да бъде част от България, да принадлежи на българския народ, да бъде свързана неговото настояще и бъдеще. И действително с дейността си като българска царица тя успява да спечели любовта на българите и те й дават името „майка на отечеството ни“. Тя спечелва и любовта на четирите деца на цар Фердинанд от първия му брак с княгиня Мария Луиза.
    На 5 октомври 1912 г. България обявява война на Турция. Българската армия преминава през българо-турската граница и започва  бойни действия на турска територия в Източна Тракия. Във войната участва и Македоно-Одринско българско опълчение. Под ръководството на царица Елеонора Българска и с нейното лично участие специална комисия изработва Главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Проекта за знамето е изработен от художника Иван Мърквичка. Бродерията на знамето е изработена под наблюдението на професор Михайлова. Знамето е изработено от копринен плат с две лица.
    В центъра на лицевата страна на знамето е извезана икона на Светите братя Кирил и Методий. Извезан е и вензелът на царица Елеонора Българска. На 28 октомври 1912 г. на Пловдивската гара царица Елеонора Българска лично връчва знамето на Втора Сярска опълченска дружина. Знамето е осветено. Войниците полагат клетва под него и веднага заминават за бойното поле. Днес  Главното знаме на Македоно-Одринското опълчение е реставрирано и се пази в Националния Военноисторически музей в София.
    С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. царица Елеонора Българска е назначена за почетен командир на 24-ти Черноморски полк. От тогава той носи името „Полк на Нейно Величество царица Елеонора“.
    Още в началото на Балканската война 1912 г. царица Елеонора постъпва доброволка - самарянка в Българската войска. Военнополевата болница, в която работи е изпратена на бойното поле в Източна Тракия.
     В тежките боеве при Люлебургас, Бунархисар, Чаталджа тежко са ранени много български войници, други заболяват от холера и тиф. Палатките на болницата са препълнени. Недостигат лекари, медицински сестри, санитари, лекарства. Царица Елеонора лично се грижи за ранените в  полевата болница: превръзва им раните, храни ги. Чете на глас писмата им, които са получили от близките си. Вместо тях пише писма до жените им. Войниците я наричали „белият ангел с червения кръст“. Младите войници я наричали и майко.
    През Втората Балканска война царица Елеонора Българска отново е на бойното поле. Избухва епидемия от холера и тиф, но милосърдната сестра царица Елеонора не се щади. Тя е сред ранените и болни войници постоянно. Смъртоносната зараза не я подминава. Заболява неизлечимо. Въпреки направените й три операции, които само удължават живота й с три години, царица Елеонора продължава своята милосърдна дейност. За да помогне на жителите на село Бояна да си построят нова църква, тя продава едно от най-ценните си бижута, подарено от баба й. Единственото й желание в замяна на дарението е да бъде погребана след смъртта й до стената на  Боянската църква - старата.
    През 1915 г. царица Елеонора Българска получава покана лично от президента Удроу Уилсън да посети Съединените американски щати и запознае американската общественост с несправедливата съдба на българския народ в резултат от войните 1912-1913 години. Макар и с три тежки операции и недобро здраве царица Елеонора нито за миг не се колебае и приема поканата. 
    Взема една торба обезболяващи лекарства и тръгва за Америка. Успява да стигне до германското пристанище Хамбург. Тук на 57 години на 12 септември 1917 г. тя умира. Последните думи преди смъртта й били: „България е сбъдната мисия на моя живот“. Ковчегът с тленните й останки е превозен с български военен кораб от град Хамбург, Германия по река Дунав до пристанище Русе. От там с влак до Варна и Евксиноград, а след това до столицата София.
    Царица Елеонора Българска съгласно с нейното желание е погребана до една от стените на Боянската църква. В деня на погребението от княжеския дворец до Боянската църква шпалир от хора я изпраща. Народният поет Иван Вазов написва в нейна памет стихотворение.
    Със завещанието си Нейно Величество царица  Елеонора Българска дарява всичките си средства на организациите, създадени от нея. Дарява общо 250 хиляди златни лева и 100 хиляди крони на училището за самарянки при Александровска болница, на болници и сиропиталища.
    След 9 септември 1944 г. по заповед на „новата народна власт“ през 1964 г. гробът на царица Елеонора Българска е разкопан, ковчегът с тленните й останки е откаран неизвестно къде. 
    След демократичните промени през 1989 г. гробът на царица Елеонора Българска край Боянската църква в София бе възстановен в първоначалния си вид. С голяма болка ще напиша, че ковчегът с тленните й останки не може да бъде открит и върнат в гроба й.