Тодор Бурмов е първият българин министър-председател и първият журналист от Габрово

	Todor-Burmov-s-s-s-prugata-si-Marionka-Burmova-(sednali),-d-r-Stoyan-Danev-i-drugi-pred-familnata-k-scha-v-Sofiya-na-ul.-“Vrabcha”.-1903-g.-semeen-arhiv-d-r-Stoyan-Danev.-
Тодор Бурмов със съпругата си Марионка Бурмова (седнали), д-р Стоян Данев и други пред фамилната къща в София на ул. “Врабча”. 1903 г. семеен архив д-р Стоян Данев.
190 г. от рождението на Тодор Ст. Бурмов и 145 г. от назначаването му за председател на първото българско правителство

Todor-Burmov

Тодор Стоянов Бурмов  (2/14 януари 1834 – 25 октомври 1906 г.) Влиза в историята като първият министър-председател на новоосвободена България. Неговият живот преминава през две епохи – като виден просветен деец, журналист и радетел за църковна независимост през Възраждането, като политик, държавник и общественик след Освобождението. Без да е сред най-изявените и запомнящи се политици от следосвобожденския период, оставили ярка диря със своето управление, Тодор Бурмов се нарежда сред строителите на нова България с дейността си още преди нейното освобождение и като един от най-просветените за времето си българи.


Тодор Бурмов е роден на 2/14 януари 1834 г., като четвърто дете в семейството на Стоян Тодоров (Ножаря) от с. Нова махала (дн. кв. на Габрово) и носи името на своя дядо Тодор „Немеца“, родоначалник на фамилията Бурмови. Името є се свързва с големите му, навити като бурми мустаци. Първоначалното си образование получава в местното килийно училище, а по-късно продължава в Габровското училище, въпреки големите материални трудности на семейството (което има общо 6 деца).

Áóðìîâ å ñðåä ìëàäåæèòå, êîèòî Ãàáðîâñêàòà îáùèíà èçïðàùà â Ðóñèÿ äà ñå ãîòâÿò çà ó÷èòåëè

През 1847 г. той е сред младежите, които Габровската община изпраща в Русия, да се подготвят за учители в бъдещата гимназия. Едва 13-годишен той достига Киев и е записан в Духовната семинария, където преди него са учили и други българчета. След предсрочно завършване на семинарията е приет в Киевската духовна академия.

Тук Тодор Бурмов оформя своя обществен мироглед и национално самосъзнание, влизайки в ожесточени спорове с гръцки студенти, отстоявайки правото на самостоятелна българска църква. Когато не достигат думите, той без колебание влиза във физическа схватка с някои от тях.

Êèåâñêèÿò ãåíåðàë-ãóáåðíàòîð ïðåäëàãà íà Áóðìîâ äà ðàáîòè â Ðóñèÿ, íî òîé ñå âðúùà è ðåôîðìèðà ãàáðîâñêîòî ó÷èëèùå

Високата интелигентност и знания на младия българин привличат вниманието на Киевския генерал-губернатор, който му предлага да остане и работи в Русия. Въпреки доброто предложение, Т. Бурмов се завръща в родината и става учител в Габровското взаимно училище. Като най-подготвен сред останалите учители и изпълнен с нови идеи, той предприема реформи на училищата и програмите за обучение. Въвежда нови предмети, премахва наказанията с пръчка и „фаланга“, въвежда публичен изпит в края на годината, променя училищния правилник, което довежда до смяна на старото, закостеняло училищно настоятелство. Образува се горен курс, с което Габровското училище прераства в класно и значително издига своя престиж.

Марионка Бурмова

Ñðåùà ñåðèîçíà ñúïðîòèâà îò çàùèòíèöèòå íà ãúðöèçìà

Тодор Бурмов обръща внимание и на девическото образование, въпреки голямата съпротива. Обявява се открито против изучаването на турски и особено на гръцки език в училището. Това настройва срещу него старите учители, заедно с габровските чорбаджии, защитници на гърцизма. Местните първенци не се примиряват с отстъпките, които са принудени да правят и създават на младия Бурмов всевъзможни трудности и неприятности. Те отказват назначаването му за учител с договор за три години, интригантстват за спиране на заплатата му, лишават училищата от отопление и така реално го прогонват от града.


Съпругата на Тодор Бурмов – Марионка Бурмова 
(Мария Първова). 80-те години на ХIХ в. 
Семеен архив д-р Стоян Данев.

Àêòèâíî ðàáîòè 18 ãîäèíè â Öàðèãðàä


След двегодишно учителстване в Габрово, Т. Бурмов напуска на 3 февруари 1860 г. града окончателно. Започва неговият Цариградски период, продължил 18 години, през който Бурмов е активен участник в национално-църковните борби. Той поема редактирането на „Български книжици“ (1860 – 1862 г.) – списание, което играе важна роля в борбата за църковна и езикова свобода на българите. Самият Бурмов пише статии, редактира позиви, в които остро критикува Цариградската патриаршия и рязко се противопоставя на униатското движение. Той се проявява като добър майстор на перото, смел и категоричен в своето печатно слово. От 1863 до 1865 г. редактира заедно с Никола Михайлов в. „Съветник“, а до 1867 г. издава самостоятелно в. „Время“. От 1867 до 1878 г. е преводач и съветник в руското посолство в Цариград. Пише статии за руските вестници „Московские ведомости“ и „Европь“, както и за списание „Православное обозрение“. В тях той осведомява руската общественост за положението на българите в Османската империя и развитието на църковния въпрос.

Íà ñëóæáà ïðè êíÿç ×åðêàñêè

По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) Т. Бурмов служи в руската главна квартира при княз Владимир А. Черкаски. Той е сред малкото българи, които се смятат подготвени за изграждането и управлението на новосъздаващата се държава.

Пúðâèÿò áúëãàðèí - ãóáåðíàòîð íà Ñîôèÿ

През 1878 г. е вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. първият българин губернатор на София. Бурмов е в делегацията, която на 4 май пристига в царската резиденция Ливадия, за да връчи на Александър Батенберг акта на Великото народно събрание, с който е избран за български княз. По-късно, като софийски губернатор, той посреща княза при пристигането му в столицата. По това време София представлява „едно голямо село, кално зиме, прашно лете, мръсно през всички сезони“ (Каниц). Като описва столицата и нейните обитатели Симеон Радев отбелязва: „само Бурмови, които бяха живели в Цариград, бяха успели да се настанят горе-долу по европейски; това бе единствения български дом, гдето князът можеше да посещава с удоволствие“.

Пðåäñåäàòåë íà ïúðâîòî ñàìîñòîÿòåëíî áúëãàðñêî ïðàâèòåëñòâî

С указ от 5 юли 1879 г. княз Александър назначава Тодор Бурмов за председател на първото самостоятелно българско правителство (25 юли - 24 ноември 1879 г.), в което е министър на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на народното просвещение.

Първият български кабинет не просъществува дълго, но извършва широка съзидателна дейност по изграждането и укрепването на формиращите се държавни структури.

Уìåðåí ðóñîôèë

Като политик, Т. Бурмов е „неравностоен противник на хора като Славейков, Каравелов, Стамболов, неподражаеми агитатори и демагози...“ (С. Радев).

По-късно Тодор Бурмов продължава своята политическа дейност, заемайки различни висши държавни постове. Политическите му идеи го причисляват към умереното русофилско крило на Консервативната партия и ревностен защитник на руската политика. През 1883 – 1884 г. се отделя от Консервативната партия и се присъединява към либералното крило на Драган Цанков. Оттегляйки се от политиката, последните 15 години от живота си прекарва на френската Ривиера и островите на Мраморно море по здравословни причини.

У÷åí è êíèæîâíèê

Като учен и книжовник Т. Бурмов е дописен член на БКД (дн. БАН) от 1875 г. и действителен член от 1884 г. Книгата му „Българо-гръцката църковна разпря“ е принос към историческата наука в България. Ликът на Т. Бурмов е изобразен на източния барелеф на паметника Цар Освободител в София – откриване на Учредителното събрание в Търново (1879 г.), трети от ляво на дясно, сред останалите строители на съвременна България.

Книга Тодор Бурмов

Âðúçêà ñ èçâåñòíèÿ ðîä Çîëîòîâè÷ ÷ðåç ñúïðóãàòà

Тодор Бурмов свързва живота си с Марионка (Мария) Иванова Първова, племенница на известните търговци Георги и Димитър Золотович в Цариград. Той и съпругата му са първите българи младоженци, които сключват предбрачен договор. В семейството се раждат четири момичета.

Наследниците на Тодор Бурмов в наши дни са потомци на третата му дъщеря Рада. Тя е съпруга на известния български политик от началото на XX в. д-р Стоян Данев (1858 - 1949 г.) – два пъти министър-председател на България, председател на Народното събрание.

Освен в Габрово много от родствениците на Бурмов живеят в други градове на страната: София, Бургас, Пловдив, Русе и др. Потомци на рода има в Англия, Швейцария, Русия, Южна Америка, Германия и др.

Óìèðà íà 72 ãîäèíè âúâ âëàêà îò Öàðèãðàä çà Áúëãàðèÿ

Тодор Бурмов умира през 1906 г. във влака от Цариград на път за България и е погребан в София.

Днес на името на Тодор Бурмов в Габрово е кръстена малка уличка в кв. Баждар. Улици с неговото име има в централните части на София и Пловдив.

Къщата, в която живеят семействата на Тодор Бурмов и д-р Стоян Данев (зет) в София (ул. „Врабча“ 7) все още съществува.

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото