Таня Христова: “Нямаме сила да променим природата, но е крайно време да променим собственото си мислене”

- Г-жо Христова, с реализирането на кой проект разбрахте, че това е пътят за положителната промяна на Габрово? Трудно ли беше да убедите и останалите експерти в Общината?
- Габрово успя да си заслужи това признание - да е сред малкото общини, които успешно се справят с предизвикателствата на европейското финансиране. И това не е единствено статистика, макар че и цифрите са важни, видими са резултатите и ползите за града. Моторът за това постижение се дължи на един човек, който през 2007 г. стана кмет на Габрово, а понастоящем е важен фактор за развитието на държавата ни и с ключов ангажимент за възстановяване на доверието за европейско развитие на България. Разбира се, не всичко винаги е безпроблемно, понякога се налага да се надбягваме с времето и да се справяме с нелеките административни процедури. Но когато разполагаш с добре подготвен експертен екип, когато виждаш ползите от усилията си, тогава е много по-лесно да се намери начин и да се преодолеят препятствията, да обединиш усилията на администрацията. И ако е имало моменти на съпротива, те отдавна са в миналото.
- Какво се крие зад оценката „Община - отличник по реализиране на успешни проекти с европейско финансиране“?
- Не знам дали трябва нещо да се крие, може би трябва да се разкрие, че когато си вършиш работата, имаш ясна цел, отдаваш сърцето си и вярваш в успеха, резултатите не закъсняват. Не знам дали наистина сме достигнали момента, в който да се наречем отличници, но със сигурност направихме не малко. Рецептата е известна на всички: много работа, добра експертиза и екипност, не рядко смелост и винаги готовност да намериш решение и в моменти на безизходица. И пак ще повторя, че нищо нямаше да се случи без подкрепата и разбирането на местната общност. А примерите, които вероятно изпълват със съдържание това определение, са много – обновени детски градини и училища, инвестиции в туристическа, културна и социална инфраструктура, обновена градска среда, обновена ВиК инфраструктура, пречиствателни станции, регионално депо за битови отпадъци, множество социални и образователни инициативи. В цифри това са инвестиции за близо 200 млн. лв. в Габрово. След подобно начало залогът и очакванията да се продължи са големи и ние ги съзнаваме.
- Водният проект ли беше най-голямото предизвикателство за Вас като кмет? Ако знаехте какви изненади крие, щяхте ли да започнете неговата реализация?
- Всеки проект е предизвикателство и така трябва да бъде. Сигурно на това се дължи и фактът, че до този момент Габрово няма провален проект, както и такъв, който да е изпълнен формално.
А що се отнася до най-голямата инвестиция през последните десетилетия в Габрово, която пряко засегна всеки един жител на града ни, да, водният цикъл наистина може да бъде определен като най-голямото предизвикателство.

Сигурно е излишно да припомням през какви бурни етапи преминахме и колко високо беше на моменти социалното напрежение. По-важното е да оценим това, което той направи за Габрово и по какъв начин промени качеството на живот в града ни. И ще призная, че този проект, освен пряката инвестиция в екологична инфраструктура и благоустрояване на не малка част от града, със сигурност промени всеки един от нас, научи ни да бъдем търпеливи, толерантни и взискателни, научи ни да работим заедно с институциите, да бъдем по-прозрачни и по-отговорни. И това сякаш е смисълът на европейското финансиране, да ни прави отговорни и свободни да изискваме всичко да се случва по разумен и устойчив начин. Разбира се, не бих казала, че това беше лек проект. Всички знаем за липсата на подземен кадастър, за недотам добрите технически проекти, за динамично променящата се ситуация след разкопаване на терен, за многото аварии и понякога грешки на изпълнителите, за бедствията, които ги връщаха с месеци назад, за проблемите с финансовите корекции.
Мисля, че нито за миг не съм имала колебание по отношение на важността на този проект за Габрово. Още повече, че спрямо мащаба на инвестицията и размаха на строителния процес, смятам, че Община Габрово избра правилната формула за успех, а тя е - изключително добър и всеотдаен екип на проекта, постоянен и строг контрол на изпълнението, отговорни и опитни изпълнители.
- На какво Ви научи той, а и другите проекти, които се реализираха в Габрово редом с него?
- Хубав въпрос. Макар че може би по-важно е да знаем как проектите са променили тези, към които са били насочени. Дали са предоставили шанс на възрастни и самотни хора да намерят утеха и подкрепа, дали сме подобрили условията за качествено образование, дали сме станали по-толерантни към различните около нас, дали променената градска среда ни е направила по-доволни и по-усмихнати, дали сме създали нови партньорства, дали сме направили необходимото, за да ставаме по-компетентна и по-прозрачна администрация. Като кмет съм длъжна да нося отговорност, да подкрепям всяка добра инициатива и да настоявам тя да се случва по най-добрия начин, да разрешавам проблемните ситуации и да вдъхвам увереност, че винаги има решение.
- Скоро казахте по един много хубав повод, че вече сте доказан строител? Настина ли научихте този занаят? А трябваше ли?
- Поводът, по който споменах това, наистина беше много хубав. Ще припомня, че това се случи при откриването на нов хотел в Габрово, нещо, което е изключително важно за града. Със сигурност знаете, че не съм строител по образование и че това е просто метафора, макар че в последните години придобих доста компетенции в сферата на високото и ниското строителство, а и съдбата предопредели да бъда ръководител на сериозен строителен процес. Смея да кажа, че познавам начина на мислене на строителите, нерядко предусещам ходовете им, те знаят, че не се съгласявам с лошото изпълнение. А дали е трябвало това да се случи, мисля че даже е задължително за един кмет да бъде строител и в прекия, и в преносния смисъл.
- На какво друго Ви научи това голямо строителство в Габрово?
- Когато изградиш нова улица и по нея започнат да се движат хора, когато построиш нова сграда и в нея дадеш възможност за нов начин на живот на уязвими групи, когато за пръв път изградиш канализация в квартал и видиш погледа на най-възрастния обитател, тогава виждаш смисъла на строителството. Всъщност, много ми се иска в Габрово да има повече строителство, най-вече за нови производства или за разширяване на съществуващи. Когато се строи, усещането за динамика и живот е много по-осезаемо, а това със сигурност дава надежда за утрешния ден.
- Решавайки ежедневните задачи и тези, които са в по-дългосрочен план, обръщате ли се назад?
- Хубав въпрос, на който трудно може да се отговори еднозначно. Отвъд формалната страна на задължителната равносметка на прага между две важни години, прочитам в него доза философска провокация, а не просто покана за ретроспекция в годините назад на един град и на един кмет. Вероятно всеки от нас обръща поглед назад във времето - по различни причини и с различни емоции. Добре е, ако го правим, за да научим нещо важно от предците и историята ни и да потърсим вдъхновение за днешните си решения, да отдадем памет, да съживим хубав спомен, да се усмихнем. Искрено се надявам да не се обръщаме с огромна доза носталгия към миналото, защото това означава отказ от ангажимент към днешния ден, а това застрашава утрешния ни такъв. Хоризонтът никога не е зад нас. Той е винаги пред нас и това ме кара да вярвам, че смисълът е да вървим към него, да имаме целеустременост и вяра в доброто, и в нашите възможности.
И понеже знам, че няма нищо случайно, което ни се случва, като хора и нация, Вашият въпрос провокира в съзнанието ми библейската история за Мойсей и 40-годишното странстване в пустинята, което възпитава в еврейския народ самочувствие и почитане на един Бог. Сигурно защото ми се иска да вярвам, че заслужаваме като народ да имаме своята обща цел и да вървим в правилната посока. Това означава да живеем качествено днес, да се движим напред заедно, да не губим равновесие.
Убедена съм, че да гледаш напред прави по-лесни често нелеките предизвикателства пред мен и екипа ми, и дава смисъл на всяко едно усилие в ежедневието, както и подкрепата на хората, когато до тях достигнат резултатите. Разбира се, без да се опитвам да крия слабостите и понякога неуспехите, както и да премълчавам трудностите.
- Ако е така, кое е нещото, което веднага Ви излиза пред очите през тези три години – знам, че е рано още за отчет, но все пак?
- Сигурна съм, че не трите години като физична величина са основния фокус на интерес и повод за анализ, а по-скоро въпросът, до колко успяхме да придадем смисъл и посока с действията и енергията си през този не толкова дълъг период от живота на един град. Разбира се най-правилният и верен отговор ще дадат тези, които живеят, учат и работят в този град. А може би и тези, които по различен повод го посещават.
Не знам дали изминалият път, или скоростта на движение, а най-вероятно и двете, имат значение за възприемането на отминал период. Сигурно ще Ви учудя, а може би не дотам, като призная, че за мен тези три години като кмет на Габрово изминаха като един миг. Може би защото донякъде беше предопределено да развием висока скорост, може би защото трябваше за кратко време да преминем през важни за Габрово предизвикателства. Много ми иска да е и поради това, че бяхме водени от ясни цели и убедени в смисъла на резултатите за Габрово.
А кое е това нещо, което ми излиза първо пред очите? Ами пътят, който заедно изминахме през тези години и подкрепата, без която нищо нямаше да се случи - нито когато зимата на 2012 беше сковала всичко за повече от три месеца, нито когато бурните ветрове отнеха човешки живот и опустошиха домовете ни, после дойдоха наводнения и отнесоха пътища и къщи... Едва ли щяхме да успеем да положим над 100 км ВиК без разбирането и търпението на всички, въпреки двегодишните ежедневни трудности на всеки от нас на път за работа или към дома, многото разкопани улици и висока степен на запрашеност. Нямаше да можем да обновим десетки училища и детски градини паралелно с извършване на учебния процес, ако нямаше разбирането на учители, родители, деца и строители. Тази същата подкрепа роди и идеята Габрово да дръзне да разработи културна стратегия, която събуди интерес и провокира различни емоции, вярвам за доброто на културния живот оттук насетне. Намерихме смелост и достойно се включихме в надпреварата за Културна столица на Европа, станахме един от осемте пилотни градове в света за нов модел на културен мениджмънт, открихме първия на Балканите интерактивен музей на индустрията в Габрово. По пътя имаше и доста неочаквани съпротивления - улични протести и недоволство, смяна на няколко правителства.
Нелеки бяха онези моменти, които поставиха под риск най-големите европейските инвестиции в Габрово, дори се наложи да влезем в излишни битки с държавата… Това е пътят, който извървяхме и продължаваме да вървим заедно в добро партньорство с институции, бизнес и хора.
- Освен успешните проектите кое от постигнатото в Общината по време на Вашето управление Ви носи лично удовлетворение?
- Много неща ми носят удовлетворение, макар че сигурно съм спестила доста от заслужените добри думи, които дължа на екипа си и на администрацията. Използвам възможността искрено да им благодаря за ангажираността, всеотдайността и подкрепата. И за тях темпото през тези години беше доста високо. А без тях нищо нямаше да стане реалност. С риск да пропусна много от нещата, които ми носят удовлетворение, и вярвам не само на мен, ще спомена добрата финансова стабилност, която в тези трудни години успяваме да осигурим, реализацията на газификацията в нашия град, усилията ни да спасим от критично състояние транспортното ни дружество и да успеем да закупим метанови автобуси, да започнем реформа в дейностите по благоустрояване и да се ангажираме с обновяване на механизацията и подобряване на качеството на услугите, да създадем звено за поддръжка и развитие на зелената система в Габрово, да създадем туристически информационен център в града, да подкрепим създаването на качествен културен продукт чрез значително увеличаване на ресурса на програма „Култура”, да създадем Интерактивния музей на индустрията, да създадем програма за финансова подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми и много други.
- Редом с изпълнението на големите инфраструктурни проекти трябваше да се справяте и с щетите от природни бедствия, които следваха Вашия мандат. Как ще коментирате този знак от природата?
- Като ясна задача какво ни предстои и върху какво трябва да акцентираме занапред. Сред приоритетите на кметовете трябва да бъде постоянното подобряване на критичната инфраструктура, за да сме по-подготвени да посрещнем предизвикателствата на променящия се климат. Както стана ясно, това, което се случва, е само началото. Тенденцията далеч не е благоприятна. Освен за подходяща инфраструктура ще трябва да се работи повече и за по-добра подготовка на хората, за реакция в кризисни ситуации и поведение, което да съхрани здравето и живота им по време на бедствия.
Това, което се случи през последните две години само на територията на община Габрово, ясно ни показва няколко важни проблема.
Вече знаем, че имаме проблем с критичната инфраструктура, с незаконното строителство, че има безотговорно отношение и поведение на хора, които изхвърлят нерегламентирано отпадъци, че трябва да разполагаме с достатъчно средства за превенция и почистване на дерета и реки. Не на последно място имаме нужда от истинска децентрализация, ако от местните власти ще се изисква да имат ангажимент към опазване сигурността и здравето на хората. Проблемите се случват тук, на място. За съжаление, бедствия е имало и ще има. Нямаме сила да променим природата, но е крайно време да променим собственото си мислене. Важно е да има механизми и държавно управление, което освен да се справя с кризи, да въвежда адекватни реформи, които да не допускат загубата на човешки животи.
- Вие много често казвате, че имате добър екип, но в същото време за Вас казват: ”Тя е работохолик! Но трудно се доверява, предпочита сама да контролира всичко!” В това ли се крие успехът на едно начинание?
- Наистина имам добър екип, със сериозна експертиза и добра мотивация, която пожелавам на всички колеги кметове. Иначе малко ме натъжавате с думите, че предпочитам всичко да контролирам сама. Ако истински ме познавате, ще знаете, че най-удовлетворена съм, не когато налагам, а когато заставам зад решение, което някой е успял да защити или пък сме намерили заедно. Не се сърдя за тази квалификация, но тя ми напомня за една хронична болест на българската администрация - способността за бягство от носене на отговорност и формално изпълнение на задълженията. Нещо, което за съжаление отдалечава институцията от човека. И за да продължа в подобен дух, ще спомена, че по време на последната надзорна комисия във връзка с изпълнение на проекта за воден цикъл, един участник в заседанието заяви, че добрите резултати на Община Габрово се дължат на моя „казармен“ подход на управление. Сигурно всичко това е нормално при толкова много работа, всички имаме нужда от добра координация и наличие на стимулиращ контрол, разбира се в необходимата доза фин баланс. Иначе предпочитам да съм в ролята на подкрепящ и провокиращ добри решения кмет.
- През тези години, а и през последната, Вие получихте различни награди за Вашата дейност като кмет. Каква оценка си поставяте Вие и коя е най-ценната награда за Вас?
- Наградите само се връчват на Кмета, иначе са признание за усилията и резултатите на всички, които работят за кметската институция. Хубаво е, когато получаваме награди и когато се оценява това, което правим в Габрово. За мен най-ценната награда е, когато непознат човек спонтанно ме спре на улицата или в магазина и ме поздрави, за това, че сме успели.
- Какво не успяхте да постигнете?
- Със сигурност немалко неща. И в личен, и в обществен план. Но пък новата година сякаш е за да си обещаем, че това, което сме пропуснали, ще успеем да го направим и то по-добре.
- А най-голямото Ви разочарование?
- И аз като всеки човек имам моменти на трудности и разочарования. Човек трябва да е благодарен и за доброто, и за лошото, което получава. Всеки ден, всеки миг, без изключение. Разочарованието е грешна емоция. Допуснем ли я в душите си, действа изпепеляващо. Тя притъпява сетивата, изкривява действителността, отнема ни възможността да бъдем свободни и щастливи и да реагираме правилно. Да си разочарован означава дълго да си чакал някой друг да свърши нещо вместо теб или заради теб. Всъщност, в този случай ти си разочарование и за съжаление си пропуснал наистина нещо хубаво да ти се случи.
- В един предишен разговор казахте, че човек трябва да се научи да казва: ”Извинявай!” и „Благодаря”. Очаквате ли някой да Ви каже тези две думи? А Вие от кого ще поискате извинение и ще благодарите?
- Ще ви отговоря малко по-различно на този въпрос, с цитат на част от молитвата на св. Франциск от Асизи: „…О, Боже Всемогъщи, дари ме да не търся утеха, а да утешавам, да не търся разбиране, а да разбирам, да не търся обич, а да обичам, защото когато даваме, получаваме, и в прошката ни прощават…“
Сигурно няма по-прекрасно и вдъхновяващо нещо от това да изразиш истинска благодарност и истински да поискаш прошка. Сигурно преди това трябва истински да се смириш. В противен случай, колкото и да крещим „благодаря“ и „прости“, никой няма истински да ни чуе и повярва.
- Г-жо Христова, тепърва ще говорим за приоритети и задачи през 2015 година – предстои приемането на бюджета. Кажете накратко към какво ще бъдат насочени усилията Ви през тази година?
- През тази година ми се иска да фокусираме усилията си за създаване на добра проектна готовност, да изискваме високо качество на проектите и да гарантираме тяхното добро и навременно изпълнение. Не на последно място трябва да имаме и достатъчен собствен финансов ресурс, за да можем да продължим с важните инвестиции, които градът заслужава.
- Какво ще пожелаете на читателите на „100 вести“ през Новата 2015 година?
- Бих искала заедно да си пожелаем здраве и вдъхновение, за да имаме сили и смелост, да си пожелаем надежда и вяра, за да ги вдъхваме там, където усетим, че не достигат, за да може новата 2015 година да ни дарява със светлина, мир и благоденствие. Нека си пожелаем да мислим и действаме с чисто сърце, за да се случва всичко по правилния начин. Със сигурност, ако това успеем направим, ще бъдем по-добри, по-щастливи и много повече заедно в Габрово и в България! Честита Нова Година на всички!