Стефан Стамболов - Габрово и габровци имат привилегията да бъдат част от неговия живот

Stеfan Stambolov - Gabrovo i gabrovtsi imat privilеgiyata da badat chast ot nеgoviya zhivot
Стефан Стамболов
Революционер и общественик, поет и публицист, политически и държавен деец, един от заслужилите “строители на съвременна България”. Ярка фигура с трайно място в историческото развитие на българския народ. Думи, които са най-точната характеристика за личността и делото на Стефан Стамболов.

Роден в Търново на 30 януари 1854 г. С род по майчина линия, произхождащ от Трявна. Още 19-годишен си спечелва авторитет, който го нарежда сред изтъкнатите революционни дейци на българската емиграция. Включен е в състава на БРЦК и веднага му е възложена задачата за възстановяване на Вътрешната революционна организация, разстроена след обесването на нейния създател Васил Левски. С увлеченията си по социалните идеали на борбата той е най-близко до Христо Ботев. Името му се свързва със събития като Старозагорското въстание (1875 г.), Априлската епопея (1876 г.), Съединението на Княжество България с Източна Румелия и последвалата го Сръбско-българска война (1885 г.).

Стефан Стамболов се вписва в историческата съдба и на Габрово и габровци. Сред палитрата от събития, случили се през 1875 г., е и участието им в една от поредните организирани изяви за политическо освобождение – в подготовката на Старозагорското въстание. Въпреки че е отреден за „мисионер” в Старозагорско, Стамболов работи за подготовката на общото въстание и в Габровския регион. Историографите Христо и Петър Гъбенски пишат, че през 1875 г. той често идва в Габрово, поддържа връзки с учителите и възстановява революционния комитет, основан от Апостола, въвежда ги в работата по подготовката на ново въстание. В своя разказ за „Историята на града Габрово и габровските въстания”, издадена през 1903 г., те бележат: „През 1875 г. той се явил в учителската стая на Габровската [мъжка] гимназия, дето заварил учителя Ив[ан] Гюзелев. Почнал се разговор за приготовлението на въстание, и Стамболов настоявал, щото учителите на гимназията да вземели живо участие и да се заловят за организацията в Габрово [...]. Вечерта Стамболов се срещнал с Хр[исто] Конкилев в дома на последния, дето станало споразумение за образуване на комитет и начина на действие. На другия ден Конкилев се срещнал с Еким Цанков, Н[икола] Саранов и Тотя Иванов, на които съобщил разговора си с[ъc] Стамболова, и габровският революционен комитет се подновил.”

При подготовката на Старозагорското въстание на града е отредено конкретно място като изходен пункт в бъдещите действия. Според плана за реализацията му Габровският район е сборно място на четите от Южна България.

След неуспеха на въстанието от септември 1875 г., месец по-късно Ст. Стамболов се установява в Румъния. Инициатор е за създаването на Гюргевския революционен комитет и като един от главните му дейци е определен за апостол на Първи Търновски революционен окръг за подготовката на ново въстание.

В стратегическите планове за Априлското въстание Габрово е един от балканските градове, който трябвало да бъде превзет и превърнат в опорен пункт на въстаническите действия. Габрово е сред първите средища на комитетска дейност, в което идват апостолите Стефан Стамболов и Георги Измирлиев. Около 23 февруари 1876 г. заедно със своите помощници Христо Караминков и Георги Измирлиев преминават замръзналия Дунав при Русе. Още веднага след идването си в Търново и Горна Оряховица Стамболов започва да обхожда близки и по-далечни селища, включени в революционния окръг.

„През пролетта на 1876 г. един ден Стамболов бил слязъл в „Кръстникова хан”. Вечерта, когато ханът бил заключен, осем заптиета дошли и почукали на вратата. Георги Кръстников, като забелязъл заптиетата, дал на Стамболова знак – през де да бяга, а сам слязъл да отвори. Докато Кръстников отключал вратата, Стамболов скочил в една кочина, отдето се прехвърлил в дома на Н[икола] Рязков, дето се крил десетина дена, след което, предрешен в селски дрехи, избягал в Батошевския манастир” – пишат братя Гъбенски.

Сред габровците – дейци на въстанието, свързани в познанство със Стефан Стамболов поради общите им действия, са поп Харитон Станчев Халачев (ръководител на чета, която води сражения при Дряновски манастир), Георги Бочаров (член на щаба и писар на Габровската чета), Стефан Кънев Водски (учител и член на Самоводския революционен комитет).

През Търново, Горна Оряховица и Лясковец на 8 февруари 1876 г. Бочаров заминава за Гюргево, където се среща със Стамболов. Пратеник е на габровци в Румъния, за да получи указания за действие, както и да се осигури войвода за готвещото се в Габрово въстание. Той участва и на събранията, организирани в Г. Оряховица, второто председателствано от Стамболов.

По свидетелство на Георги Бочаров историографите Гъбенски отбелязват за него: „[...] минах Дунава по леда (Дунавът беше замръзнал) и отидох в Гюргево. Тука намерих Ст[ефан] Стамболов, който беше председател на комитета в този град [председателства заседанията на комитета]. Нему аз расправих, как стоят работите в търновски окръг; след което решихме да отидем наедно с него в Букурещ [...]. Стамболов ме заведе в една магазия за оръжия, дето поръча револвери, чанти и белгийски пушки с[ъс] щикове.”

Определен от ЦК в Гюргево за войвода на Търновския край, поп Харитон и Стамболов поддържат помежду си връзки чрез писма и нарочни куриери. В писмо от 25 март 1876 г. главният апостол пише: „[...] ние хора си имаме, трябваха ни само началници, а не и войници [...]”. На 31 март поп Харитон пристига в Самоводене при Стамболов. При поведеното на 1 април съвещание е решено двамата да отговарят за Горна Оряховица и околностите.

Учител в Самоводене от 1873 г., габровецът Стефан Кънев се включва във възстановения от Стамболов местен революционен комитет. В къщата, в която живее, често се събират видни революционери – между тях и Стефан Стамболов. След Освобождението, през 1888 г. с негова помощ той е назначен за ръководител на хора при църквата „Св. Крал” (сега „Св. Неделя”) в София.

След потушаване на въстанието Стамболов се отправя на север и през Дунава се установява отново в Румъния. Важен момент от дейността му през този период е участието в Българското централно благотворително общество – една от последните организации на българската емиграция, основана на 10 юли 1876 г. в Букурещ. Общата им работа в подпомагане на българите, пострадали от въстанието, пресича пътищата на Стефан Стамболов и габровския търговец Иван Грудов, който е привлечен от Кириак Цанков в ръководството още при учредяване на организацията.

След Освобождението Иван Грудов насочва дейността си към изясняване на действителните наследници на благодетеля д-р Никола Василиади. За осуетяване опитите да се оспори завещанието му, през 1884 г. той призовава Стамболов, тогава председател на IV-тото Обикновено народното събрание, да му съдейства за установяване на истината не само от „чист обществен интерес”, но и поради неправдите в ущърб на „отечествените интереси”.

Подвластен все още на разбиранията си от предосвобожденската епоха, Стефан Стамболов силно преживява разпокъсването на освободената българска държава. Затова съвсем естествено той е сред водителите на общобългарското всенародно движение против решенията на Берлинския конгрес. Сред инициаторите е за създаване на комитетите „Единство”- един от първите, основан в родния му град.

Комитетска структура на „Единство” се формира и в Габрово. В писмо до представител на габровския комитет Стефан Стамболов, съучредител и секретар на търновския комитет „Единство“, отправя искане да бъдат изпратени пушки и боеприпаси на Централния македонски комитет, главното ръководно тяло по подготовката и провеждането на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г.: „Понеже македонските въстаници нямат достатъчно количество оръжие и припаси, за да могат да увеличат размерите на своето въстание, от което ще произтече полза за целия български народ”, от Габрово да се осигурят „400 пушки заедно с 50 000 картуши [патрони]”.

Във връзка с възложената му мисия „да узнай що е станало с изпратените от Габрово до Кюстендил траспорти [...], да са постарай да ги изпрати чак до мястото и да получи квитанция за предаванието им или пък да на извести где са задържани”, Стамболов получава пълномощно от габровския комитет „Единство”, подписано на 24 декември 1878 г. от председателя на комитета Сава Илиев Сирманов. В ръководството му според документа са още Никола Голосманов (секретар), Христо Конкилев (касиер) и членове – Васил Золотович, Атанас Симеонов Кехлибарев.

Като председател на IV-тото Обикновено народно събрание той не само възторжено посреща станалото съединение между Източна Румелия с Княжество България, но и оказва въздействие върху княз Александър Батенберг да признае големия исторически акт. На 8 септември 1885 г. на път от Търново за Пловдив (столицата на съединисткото движение) Стефан Стамболов заедно с Петко Каравелов, тогава министър-председател, придружават княза, определен за ръководител на съединисткото движение. В Габрово те получават гостоприемство в къщата на индустриалеца Христо Бобчев, основател на втората габровска вълнено-текстилна фабрика, наречена на името на първия български княз – „Александър”.

Едно от значимите действия на Стамболов през 1894 г., което произвежда възторг сред голяма част от българската общественост, в това число и сред габровци, е издействането на два султански берата (указа) за български владици в Македония и за вдигане временната забрана върху българските училища в европейските владения на Османската империя, наложена от Високата порта.

Успехът е безспорен, затова и габровци, особено онази част от тях, които симпатизират на Стамболовото управление, приветстват и изразяват съпричастие към „благополучното” разрешаване на църковния и училищен въпрос в Македония. През април и май 1894 г. поздравителни телеграми за случая изпращат габровския кмет Васил Грудов и всички кметове на Габровска околия, десетки габровски граждани. „Като габровци, които знаем да ценим тази голяма народна сполука, ний изразяваме [...] нашата искрена благодарност...за патриотичната политика и за защитата на правата и интересите на българския народ [...]”.

Предизборните борби, вътрешнопартийните противоречия в Стамболовата Народнолиберална партия са кръгът от въпроси, които ангажират основно взаимоотношенията между габровци и партийния лидер, политика, държавника в продължение на почти десет години. Привърженик на Либералната партия, Стамболов внимателно следи борбите, които се водят в нейните редове и които през 1883-1884 г. довеждат до разцеплението й. Следовник на политическите идеи на Петко Каравелов, току-що навършил 30 години той става в края на юни 1884 г. председател на парламента. А от 20 август 1887 до май 1894 г. заема министър-председателския пост.

През всичките тези години Стефан Стамболов е централната фигура, която диктува хода на предизборната борба в управляващия лагер. Негова е тежката дума при нареждането на кандидатските листи. С него се съобразяват съмишленици, съпартийци, приятели.

Стожери на Либералната партия в Габрово са търговците и индустриалците Иван Златин, Калчо Симеонов, Христо Конкилев и адвокатът Христо Топузанов. Либералите са ръководни фактори в местното управление за 1878-1880 г. Ръководени от себични интереси, те се разпръскват на различни течения.

„Вашето желание е да се търси възможност за групиране на расцепените фракции, щом се указа, че каузата е една и съща [...]. Предвид на това и в интересът на Отечеството, съединихме ся [...] безусловно да бъдем верни поддържатели на правителството воглаве [със] Стамболова, като ся задължаваме да го поддържаме както във вътрешната, така и във външната политика[...]” – пише в писмо от 5 юли 1890 г. габровецът Цанко Добрев.

Към другата група търговци и промишленици – Христо Манафов, Никола Рашеев, клонят хранещите политически симпатии към Консервативната партия. В партийната си ориентация те се оказват по-твърди, като впоследствие преминават в по-строго организационно оформената нова партия – Народната. Пред опасността от унищожаване на Търновската конституция, през 1881 г. между тях се постига известно сближаване.

„[...] В Габрово намерих хаос...Всички викат, че са за правителството и всички се въоръжили един срещу други...То най-доброто е да са оставят да се подобрят и двете фракции, понеже и двете са за правителството и да си посчупят малко рогата, за да се научат за в бъдеще на ум, да бъдат по-честни в работите си” – е констатацията на Панайот Славков (председател на V и VI-тото Обикновено народно събрание) за политическата обстановка в Габрово през лятото на 1890 г.

Петко Аврамов Гачев (председател на Габровското либерално бюро), Христо Парлапанов (деловодител), Цанко Добрев, Цанко Рачков Цанков, Христо Басмаджиев, свещениците Стефан Кънев и Михаил Маринов, Иван Червенаков, Тодор С. Арнаудов, Илия К. Сахатчиев са също сред изявените габровци- стамболовисти през 80-90-те години. Разменените между тях и Стамболов писма, телеграми са конкретното свидетелство за характера на партийната политика, водена в Габрово.

Показател за безспорния авторитет, който Стефан Стамболов си изгражда през годините на своя активен политически и обществен живот, са разнообразните по характер искания, за които е търсен, изпратените многобройни поздравления и изразена съпричастност по различни поводи – лични, семейни, държавно-административни. Учудващо е търпението и хладнокръвното му отношение при опита да удовлетворява понякога и странни молби.

Габровците Никола Кавалов (учител и участник в Дюстабановата чета) и Юрдан Венов (препитавал се с търговия, поборник-опълченец) търсят съдействието му с молба за назначение на служба. Изпратени от табашкия занаят, през април 1891 г. на среща при Стамболов са Никола Гладнев, Тотю Антипов и Христо Русев, за да молят „ходатайство” да се застъпи и спре исканото от медицинските органи в Габрово преместване на табаханите извън града. Като познава „Габрово и въпросните табахани, че те не принасят такава вреда”, габровци молят министър-председателя за „милост и помощ на този еснаф”, за да се отмени „тая толкова убийствена мярка”.

Изключително пъстра е картината от имена на адресанти от Габрово – не само подведомствени, административни и полицейски чиновници, но и стопански, просветни дейци, приятели, обикновени граждани, с поздравления до Стефан Стамболов за именния му ден, новогодишните и великденски празници, деня на светите братя равноапостолите Кирил и Методий, за годежа и сватбеното тържество с Поликсена Станчева. Габровските фамилии Калпазанови, Карагьозови, Конкилеви, Басмаджиеви, Арнаудови, Добреви, Манолови, Цанкови, Топузанови, Михови, Парлапанови, Семерджиеви, Бурмови, Станимирови..., като го наричат „любимий и многоуважаван народен деец”, „славния ръководител на народните съдбини”, му отправят благопожелания – „Живейте за гордост и слава на България”. С благодарности „за вещата и мощна патриотическа защита на народните ни правдини”, в телеграма от 11 май 1894 г. директорът на Габровската мъжка гимназия Юрдан Х. Петров отбелязва – „под Вашето мъдро ръководство лъча на просвещението да проникне в най-далечните ъгли на милото ни Отечество”.

Новината за смъртта на Стамболов (6 юли 1895 г.) достига до всички краища на България. Към София се насочва поток от съболезнователни телеграми от десетки местни бюра на Народнолибералната партия и от стотици отделни членове и съмишленици. От 6 до 8 юли телеграми изпращат и габровците Цанко Добрев, Цанко Рачков Цанков, Къневи, Калпазанови, Карагьозови, Караджов, Калинов. На 4 юли 1899 г. по инициатива на габровските народнолиберали е отслужена панахида в памет на Стамболов. В телеграма до съпругата му е записано: „При стечение на приятели и почитатели на покойния велик патриот [...] се отслужи в Съборната църква „Успение пресветая Богородица” тържествена панахида [...] за успокоение на душата му”.

Присъствал на политическата сцена около две десетилетия, той е обичан и мразен, въздиган и свалян, търсен и търсещ, недоверчив и вярващ, но винаги лидер, централна фигура, която се стреми да следва хода на събитията, без да изменя на поривистата си и емоционална натура. Чрез величието и краха на своето неспокойно политическо и граждаско битие Стамболов е вписан в историята с формулата „диктатор”, но с натрупания авторитет той първи получава широка популярност и признание вън от Отечеството като политическа фигура, като дипломат и държавник от европейски мащаб. Габрово и габровци имат привилегията да бъдат част от неговия живот.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Българщина

Към началото