Средната пенсия вече е по-висока от минималната заплата - докога ще има работещи бедни

Деляна Иванова e финансист, представител за Габрово в 45.НС и 46.НС и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство в последния редовен кабинет.
С г-жа Иванова разговаряме за тенденции, породени от икономическите и политически предизвикателства, които оказват пряко и косвено влияние върху живота на хората.

- Г-жо Иванова, до какво води силният долар?

- Накратко – до обедняване на европееца. Внасяме чужди стоки по-скъпо.

Доларът бележи върхове в резултат на по-бързото вдигане на лихвите от страна на Федералния резерв, а капиталите отиват там, където са високите лихви - при долара от една страна, а от друга, Европа е най-потърпевша и навлиза в рецесия заради високите цени на енергоресурсите, множеството политики, които пречат на създаването на капацитет на производството. Всичко тръгва към долара и той се засилва. Европейската централна банка подкрепи този процес със забавянето си за вдигане на лихвите.

Обикновено слабата валута се смята за добра новина за износителите и експортно ориентираните икономики. Но предвид продължаващите смущения във веригата на доставките и войната в Украйна, това едва ли ще бъде голяма утеха. Скъпият внос допълнително повишава инфлацията, което пък провокира банките да намалят предлагането на пари, увеличавайки лихвите, и така да ограничат потреблението. По-високите лихвени проценти ще повишат разходите за ипотечни и други заеми.

Но нека това не подлъгва потребителите да превалутират спешно. Кредит се ползва във валутата на дохода. Тоест, ако получавате заплата в лева, то кредитите ви е по-добре да останат в лева или евро (с оглед на фиксирания курс). Всичко останало е спекула.

- Какви предизвикателства поставя тази ситуация пред България?

- Предизвикателствата за България са допълнително усложнени с оглед на изоставената през последната година и половина фискална дисциплина. Неразумните решения в различни сфери, включително в пенсионноосигурителната и социалната система, раздаването на пари на калпак, водят до високи стойности на дефицита. За да се компенсират тези стойности, е нужен нов и скъп дълг. Последните две емисии държавен дълг са взети при лихви около 4.7%. В пари това ще струва на всички нас над 1 млрд. лева повече в сравнение, ако заемите бях взети няколко месеца по-рано.

Липсата на капиталови инвестиции допълнително забавя икономическото развитие, това значи по-ниски заплати за хората. Този вид инвестиции създават заетост и осигуряват необходимия растеж на икономиката в трудни времена, така се запазват работни места и се осигурява възможност хората да получават заплати, а не да получават обезщетения. Постоянно се срещаме с хора, които буквално изнемогват. Хора, които не могат да се справят с нарастващите цени, най-вече на хранителни продукти. Тези хора са напълно стресирани как ще посрещнат нуждите си. Затова трябва да има ясно насочена програма за подпомагане на крайно нуждаещите се семейства, но най-вече чрез създаване на условия за осигуряване на трудова заетост и адекватно заплащане. Средният размер на пенсията например е 666 лв., а от 1 октомври да достигне 718 лв. За сравнение, работещите на минимална работна заплата (значителна част от осигурените) получават нетен доход от около 550 лв., а за тях не е предвидено никакво подпомагане.

Тук е изключително важна ролята на всички държавни институции, за да се намали негативният ефект върху хората. Трябва да има ясна категоризация на уязвимите групи и помощта, която чрез социалните системи осигурява държавата, да бъде навременна.

_{* * *}

Текстът е предоставен от предизборния щаб на ПП ИТН – Габрово и се публикува съгласно договор за отразяване на предизборна кампания.