Величка Илиева, уредник в ЕМО „Етър“ <BR> Щастливата и смела идея за създаването на Етнографски музей на открито „Етър“ принадлежи на Лазар Донков – самоук художник, архитект, историк и етнограф по душа. Той е роден на 20 септември 1908 година в Габрово. През 1942 година се жени за Мария Тухладжиева. В семейството се раждат две момчета – Иван и Христо. Мария и Лазар Донкови работят като художници, а през свободното си време обикалят габровските села с мотор. <BR> Бай Лазар се заглежда в старите къщи, скицира някои от тях. В спомените си пише: „... Идеята за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948 – 1949 година... да се види домашния бит, да се покажат в действие всички механични съоръжения и занаятчийски работилници, за да може миналото да стане видимо, да се съхрани това огромно национално богатство“.<BR> Повече от 10 години Лазар Донков скицира стари къщи, записва спомени, събира вещи и инструменти, някои изкупува на символични цени. Щастливо събитие в неговия живот е срещата с Ганка Рибарова, директор на градския музей. По нейна молба той изработва макети на струг, воденица, валявица, тепавица, гайтанджийски чарк за художествено- пространственото оформление на новата експозиция. Комисия във Велико Търново отхвърля макетите, обаче художественият съвет към БАН ги одобрява. <BR> Хронологията на събитията по изграждане на музея започва с 1 юни 1961 година, когато Лазар Донков внася мотивирано предложение до ОК на БКП. Следва разрешение на габровската управа, а на 23 април 1963 година се прави първата копка за неговото изграждане. <BR> За Лазар Донков това е най-светлият ден в живота. Определеното място – пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, е началото на реализацията на една мечта. Тук съществуват полуразрушени воденица, тепавица, валявица. 15 майстори под ръководството на Лазар Донков стават преките изпълнители на почти всичко, което днес виждаме.<BR> На 7 септември 1964 година заспалата долина на река Сивек се събужда за нов живот. Реставрирани и пренесени тук са10 народни технически съоръжения на вода, които формират най-голямата действаща сбирка на Балканския полуостров. <BR> През 1967 година Лазар Донков пристъпва към изграждане на занаятчийската чаршия. Чрез нея той иска да покаже самобитното архитектурно богатство на габровския край, характерните за региона занаяти. Без да е архитект, но надарен с художествен усет и чувство за пропорции, той проектира и ръководи построяването на 15 къщи и оформя ансамбъла „Занаятчийска чаршия“. От двете страни на улицата нарежда къщи една до друга. Разнообразието е голямо – еркери, огради, калкани, стрехи, чардаци. За 10-12 години от гола поляна, от нищото, той построи мостове, чешми, къщи, съоръжения.<BR> <BR> „...Хора като Лазар Донков се раждат, а образователните системи могат само да ги уподобят...Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана така, че недовидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „Етър“ се разщъкаха специалисти с дебели доларови командировки: щели да правят индианско селище, да съживяват тамошни народни занаяти. И доприпкаха в България...Японски професори с японско вълчо обоняние оглеждаха, чертаха и фотографираха...Сега в „Техниката“ на Токио изучават с безпогрешен статус Донкови дървени конструкции. И както е тръгнало ще дойде ред японци да ни припомнят забравени български работи“, пише Станислав Сивриев.<BR> Времето, през което съществува Етнографски музей на открито „Етър“ – 54 години, ни дава възможност да преценим каква е неговата магия. Това възкръснало занаятчийско Габрово и ролята на неговия създател – Лазар Донков да ръководи изграждането му стъпка по стъпка, да събере инструменти и хора на над 20 забравени занаята, да ги завърти на пълен ход във възрожденско производство, да експонира толкова неща в общ замисъл. <BR> Щедро надарен от природата човек с неизчерпаем ентусиазъм събра и възкреси един романтичен свят, който даде възможност на милиони посетители да се любуват на пламъците на пещта, да отчупят топла пърленка, да опитат дъхав симид и захарно петле, да се любуват на звъна на хлопки и слънцата от бакър,...да си тръгнат повече българи. <BR> Лазар Донков за нас си остава човекът, който създаде „Етър“-а.