Иван Постомпиров: В края на живота си, по ирония на съдбата, индустриалецът Пантю Пантев отново се връща към занаятчийското производство, за да се прехранва

 Съставител е на току-що излязлата и представена пред габровската общественост книга на музея „Пантю Тотев Пантев. Спомени“. 
    Чест прави, че Иван Постомпиров подготвя много професионално за публикация съхранения в музея ценен ръкопис на сина на основателя и собственик на трикотажна фабрика „Тотю Пантев“ АД - Габрово. Един истински габровец, чиято гордост са Априловската гимназия, Борбата за освобождение с четата на Цанко Дюстабанов; Габровската индустрия, в лицето, на която започва издигането на цялата ни индустрия. 
    По бащина линия родът на Пантю Пантев произлиза от Априловия род и рода на войводата Цанко Дюстабанов. За пътя на достойния син, предприемчивия и буден габровски индустриалец Пантю Тотев Пантев (1907-1999), с „некратък, неспокоен и не безрезултатен живот“, разговаряме с Иван Постомпиров.

 Г-н Постомпиров, каква е историята на постъпилите „Спомени“?
    - Те постъпват в музея преди около 15 години чрез Красимира Чолакова, директор на РИМ - Габрово, която работи по книгата за големия габровски индустриалец и благодетел Пенчо Семов. 
    Това е екземпляр от преписа на ръкописа „Спомени“, предаден от Петър Пантев - най-малкия от тримата синове на Пантю Пантев.         За настоящото издание преписът е дигитализиран. В предговора към книгата „Спомените на Пантю Тотев Пантев (1907-1999), щрихи към историята на Габрово и на България през две епохи“ отбелязвам, че те са представени в автентичен вид, без промени, поправки, като само са коригирани отделни печатни и технически грешки, добавена е информация за лица и факти, посочени под линия.
    - Давате живот на едни спомени за индустрията  на Габрово от края на XIX - първата половина на XX век? 
    - Да. Пантю Пантев започва да пише интересните си спомени на преклонните 83 години, с бистър ум и памет, които ни правят съпричастни  с разказаните от него истории. Започнал работа още като момче на 12 години през 1919 г. в домашната работилница за плетене на вълнен трикотаж в Габрово, той има 70 години трудова дейност. До 1919 г. семейството живее във Варна, където бащата е управител и технически ръководител на ютена фабрика „Кирил“ в Девня. Интересно е описана осъществената още същата година първа търговска сделка. Тогава Пантю Пантев, благодарение на своята предприемчивост успява да привлече търговец ангросист от Пловдив, който харесва стоката и изкупува цялото количество от 450 кг трикотаж. 

    - Как е било организирано домашното производтство?
    - Първоначално е било с една трикотажна плетачна машина, швейцарска марка „Dubied“, купена като втора употреба от Плевен. Майката Стефана Пантева работи на машината. От изплетения материал се шият фланели. Пантю Пантев навива преждата, а сестра му шие фланелите. Бащата Тотю Пантев е трудолюбив, много добър техник и отличен машинен предач. Първоначално получават голямо количество вълнена прежда от фабрика „Успех“ на Пенчо Семов, разменена срещу две акции от ютена фабрика „Кирил“ - Варна. След това закупуват английска вълнена лента от фабриката на Иван Калпазанов, която Пантев изприда на ишлеме в някоя габровска фабрика за да получи фина прежда за производство на висококачествен трикотаж. Производството в домашната работилница първоначално е изключително трудоемко, с много ръчен труд.
    След първата успешна търговска сделка Пантеви купуват още плетачни машини, наема работници. През 1926 г. Тотю Пантев построява голяма къща край р. Синкевица (района на бившия завод „Картал“), която се използва и като домашна работилница пълна с машини, със склад за материали и готова продукция. Същата година Пантев прави съдружие с Андрей Ковачев, друг производител на трикотаж със собствено индустриално предприятие, който има проблеми с взети кредити. Фирмата „Пантев - Ковачев“ не просъществува дълго тъй като Ковачев  загива при автомобилна катастрофа, а наследниците му имат други планове.
    - Находчивостта издига ли домашното производство във фабрично?
    - Когато Тотю Пантев строи нова сграда, предприятието се превръща фактически в индустриално. През 1934 г. е основано Акционерно дружество „Тотю Пантев“, което бележи начало на същинско фабрично производство и скъсване с домашната индустрия. 
    Пантю Пантев по настояване на майката е изпратен в Швейцария и учи в професионалното училище на „Dublied“ („Дубие“) в Нюшател, Швейцария. За няколко месеца той усвоява машинното плетачество, получава диплома и много скоро е повикан от семейството да се върне в Габрово. 
    Фабриката се разраства, увеличава се броят на работниците. „В началото на възхода, 1929 г.всички работилници се разраснаха. Почна да не достига електрическия ток. Ток получавахме от електрическата централа „Грамадата“ с дизели и от Лулев, Беров, Бедек…“. Явно модернизация без електричество не става. Индустриалецът нахадчиво прави и малка електроцентрала с газожен мотор. Особено важна за да работи фабриката през годините на войната (1940-1945).
    Производството нараства с всяка изминала година. Идват търговци от цяла България, които молят за стока. Всяка година синът Пантю Пантев обикаля европейските столици. Търговските връзки му помагат да купува модели, които още не са пуснати на пазара. Моделите -  горно облекло, облечено на деца и възрастни, даже бански костюми се показват на търговците на ревю. Всяка година фабриката пуска нови изделия. “Работотата не вървеше. Хвърчеше“,  отбелязва в спомените си Пантю Пантев. Издигнало се като едно от големите и модерни трикотажни предприятия в града и страната то произвежда освен фин вълнен трикотаж и памучен, и копринен. Плетат се и все по-търсените на пазара трикотажни рокли. 
Разбира се има я и конкуренцията. Над 44 са фирмите в града за производство на трикотаж до национализацията на 23 декември 1947 г. Още повече са трикотажните работилници със занаятчийско производство.
    Национализацията променя изцяло живота на семейството на 40-годишния тогава Пантю Пантев. Държавата иззема основните средства за производство - индустриални предприятия и мини.  Собствениците са изгонени от предприятието, отнети са им и много лични вещи. Касата е запечатана, прибрани са всички документи, назначен е комендант за охрана на вече държавната фабрика.

    В годините на социализма трикотажното производство на  завод „Добри Карталов“ се разполага на териториите на три бивши предприятия -  трикотажна фабрика „Тотю Пантев“, памукотекстилното „Принц Кирил“ и „Троица“ - за вълнен текстил.
    В края на живота си, по ирония на съдбата, Пантю Пантев отново се връща към занаятчийското производство, за да се прехранва.
    В „Спомените“ си той не отминава един мрачен период от житейския си път - пет години в различни концентрационни лагери, най-много в Белене. Завършва с времето на промените, които настъпват след ноември 1989 г. Посреща падането на комунизма с надежда, „която за жалост само блесна“.
    Допълнителна информация за фамилия Пантеви и тяхната фабрика ще може да се намери след публикуването на том VIII „Известия“ на РИМ-Габрово, където е включена статия посветена специално на тази тема. 
    „Човек цял живот създава спомени и когато остарее, започва да си ги спомня и живее с тях“, казва в интрвю синът му проф. Тотю Пантев.
    Спомените на неговия баща ни връщат в едни отминали времена, превърнали се в история. Те са фамилно наследство, но са и част от обществената памет за това минало.