Севлиево ще се поклони пред ген. Никола Генев на 12 април

    Роден е на 18 януари 1856 г. в Севлиево, в една от къщите на улицата, която днес носи неговото име и където миналата година беше открит негов бюст-паметник. Параскева и Гено Колчеви кръщават първородния си син Никола, на името на дядо му, според обичая. Семейството е сравнително заможно, но бащата се разболява тежко, а майката трудно изхранва четирите си деца. Това е една от причините Никола Генев да я нарича „моята майка светица“. 

    Като най-голям от децата, Никола е принуден много рано да започне работа и сам да се образова. Неговите усилия били оценени и още ненавършил 16 г., той е назначен от севлиевските първенци като най-младият учител в Хаджистояновото училище. Никола бил близък с младежите в града, привлечени от идеите за освобождение, а заедно със Стефан Пешев, председател на революционния комитет, подготвяли ръкописни вестници, които разлепяли тайно в града и в които били описани безчинствата над беззащитното българско население. Като член на комитета, младият учител организирал изработването на въстаническо знаме. 
    След разгрома на въстанието, знамето известно време е укривано от майката на Никола Генев, а самия той е арестуван и жестоко измъчван. Скоро след това емигрира в Румъния и се влива в редовете на лългарското опълчение. На Шипка проявява смелост и силен характер, произведен е в чин подофицер и е награден с орден за храброст. Следва повишение и втори орден в боевете при Шейново. 
    Завършва с първия випуск на новосформираното военно училище, а през 1883 г. и Петербургската офицерска школа с отлична диплома. В Сръбско-българската война през 1885 г. капитан Генев е поставен начело на Трънския отряд и на плещите му пада огромна отговорност. Сръбската армия е командвана от опитни генерали, срещу тях, с огромна воля и желание за победа, се изправят българските капитани. Първата линия, на която се дава отпор на настъпващите сърби е позиция Врабча, командвана от капитан Генев.   
    Войната завършва бързо, защото „Българите се бият като лъвове“. За героичната съпротива, която оказва с отряда си, капитан Генев отново е отличен с орден „За храброст“. За него се знае, че винаги е имал свое мнение за политиката в българската армия и през 1904 г. подава оставка с чин генерал. Много скоро отново е призован под бойните знамена. При избухването на Балканската война е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение, което достигнало 17 000 души. Лично царица Елеонора подарила главното знаме на опълчението, то било осветено на тържествен молебен  и повело опълчението към бойната слава. Участват в едни от най-тежките сражения по време на Балканската война. В началото на ноември 1912 г., след победите си при Лозенград и Бунархисар, главните сили на българската армия достигат подстъпите на Цариград. 
    Главното командване поверява на ген. Генев Кърджалийския отряд, като му нарежда да настъпи към Дедеагач - територии, отбранявани от османския корпус начело с Явер паша.  След тежка битка за прохода Балкан Тореси (днес прохода Маказа), турските позиции са завладени и на следващия ден командваните от генерал Генев части влизат в Гюмюрджина. Следва труден преход през Източните Родопи. Капитулацията на корпуса на Явер паша под натиска на отряда на ген. Генев е акт е от огромно значение. Победата на българското оръжие осигурило тила на българските армии към подстъпите на Цариград при Чаталджа и Одрин. В плен попаднали около 10 000 османски войници и офицери. Ген. Генев, с благороден жест върнал сабята на Явер паша. Този велик и славен миг за генерала е помрачен от вестта, че при град Фере е убит синът му Никифор - доброволец във войната. Пред офицера, който му докладвал за трагичното събитие, с огромно самообладание и сила ген. Генев изрича: „Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви!“ 
    През февруари 1913 г., под командването на генерала е отхвърлен към морето осем хиляден турски десант при Шаркьой. Заради решителното и умело водене на всички тези сражения, генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи”. След края на Междусъюзническата война излиза в запас. Той е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и обявили се против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. 
    Ген. Никола Генев умира в София на 12 април 1934 г. В последния си път той е изпратен с военни почести. Ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци - негови бойни другари и свидетели на славните победи, с които името му се записва в златните страници на българската военна история.