Радостин Стойчев: „Мечтата ни е да изграждаме не само спортисти, а добри и справедливи хора“

Топ новина! Radostin-Stoichev
Радостин Стойчев
Талантливите български волейболисти, създателите на волейболната академия „Стойчев-Казийски“ Радостин Стойчев и Матей Казийски бяха в Севлиево в първия юлски ден.

 По време на тяхната среща със севлиевската общественост „100 вести“ използва възможността да разговаря с Радостин Стойчев за това получавал ли е предложения за влизане в политиката, какво ново предстои в неговата кариера, има ли разлика в подхода при възпитанието и обучението в спорт на децата в Италия и в България, за уважението между хората днес, за предстоящия камп на морето, за отношението към младите хора, за тяхното възпитание и т. н.
В интервюто са използвани въпроси и на други медии.


 

- Г-н Стойчев, получавал ли сте предложения да влизате в политиката и ако да, коя политическа формация проявява интерес към Вас?

- Непрекъснато получавам подобни предложения и досега почти всички са ми предлагали.

- Защо не искате да влизате в политиката?

- В политиката не бих влязъл и не мога да вляза, защото не мога да си го позволя. Смятам, че в политиката трябва да бъдат замесени само хора, които материално са толкова добре обезпечени, че да отидат там заради някаква идея. И да работят в полза на общото благо. А аз не мога да си го позволя, защото семейството ми и разходите, които имам, не могат да бъдат покрити от заплатата на политик. И тъй като нямам намерение да се възползвам от позицията и длъжността, не мога да си го позволя.

- Децата Ви имат ли намерение да последват Вашия път на спортист?

- Категорично нямат подобни намерения. Никой от двамата ми синове няма да бъде активен спортист, макар в момента да спортуват, но само за здраве и за тонус. Моите амбиции и очаквания за децата ми не са били свързани с това да станат професионални спортисти. А и те самите не се виждат за в бъдеще като активни спортисти. Имат различни стремежи и цели в живота. И аз ги подкрепям в техните намерения.

- Как продължава Вашата кариера?

- Започнахме нов проект във Верона, който е много амбициозен. Самият аз съм много щастлив, защото за първи път в живота ми намирам среда, за която съм мечтал. Макар да е трудно, защото все още като финанси сме далеч от най-обезпечените клубове. Всичко останало е страхотно – има много ентусиазъм, много работа, много желание и според мен е само въпрос на време да започнем още от тази година. Със сигурност следващия спортен сезон ще се развием много добре и в обозримо бъдеще – следващите две години, да започнем да се конкурираме с най-добрите клубове в Италия. 8

-Ангажиментите ви в България какво предвиждат? Ще има ли това лято отново камп?

-Традиционно винаги провеждаме кампове на морето, защото смятам, че да работиш с деца е голяма отговорност. Приемам го като задължение и голямо удоволствие. Отговорност е, защото много родители ни поверяват децата си. Ние в нашата школа, в нашата Академия имаме 180 деца.

А това приемам като много сериозна отговорност. Удоволствие е, защото те са невероятно добри деца. Да прекарам един ден в залата с деца – от най-мъничките, осемгодишните, до 19-годишните, е несравнимо с нищо усещане. Особено като ги видя, че играят на три игрища едновременно и всички са с усмивки на лицата, за мен това е незаменимо. А задължение е, защото смятам, че всички от моето поколение, и по-възрастните от мен, носим нашите тежести и обременености от цялата тази реалност, която сме преживели през изминалите години. И е много трудно да се промени нашето общество, работейки с родителите. Аз това виждам и го разбирам, въпреки че полагам усилия в тази посока, но наистина е много по-трудно. Затова смятам, че бъдещето ни е да работим с децата и преди всичко да ги възпитаваме. Ако ние успеем да изградим правилния мироглед, те сами ще се справят след това и ще имат принадената стойност към нашето общество. С тази цел създадохме Академията. Много голяма наша мечта е да изграждаме не само спортисти, а да произвеждаме добри и справедливи хора.

- Има ли разлика в подхода при възпитанието и обучението в спорт на децата в Италия и в България?

- Много голяма. Според мен разликата идва от семейната среда и от училището. Уважението и респекта в Италия, които децата имат към успехите на другите дори в ежедневната си комуникация, е на много по-високо ниво, отколкото на нашите. За съжаление. И това е нещото, което загубихме в годините. Защото преди години беше обратното. Вие вероятно си спомняте, че беше норма по-младият човек да поздрави по-възрастния, да му отстъпи място, да отвори вратата пред него. Дребни жестове, които показват уважение и които не трябва да бъдат сервилни, но характеризират едно общество – да не цапаш, да не рушиш, да не използваш груб език. За съжаление, все по-често срещам младежи, дори деца, които не са възпитани в тези ценности. И от това идват затрудненията. В Италия не е така.

- Обикаляйки света, къде поставяте България като отношение между хората, като отношение към младите хора, към възпитанието им?

- Моето виждане ще обясня по следния начин. В Италия, особено в нейната северна част, където живея, за 15 години не съм срещал човек, който да е успял в нещо и след постигането на този успех – било то материален или друг, да няма вътрешното усещане и задължение да допринесе за региона си, за града си или за общността, в която живее. Масовото разсъждение там е: „Аз съм излязъл оттук и затова трябва да се върна и да допринеса с нещо за този край“. Да помогне с каквото може. Всеки успял човек усеща вътрешното задължение – и така е възпитан от родителите си - да се върне и да помогне с нещо. Вие виждате ли това в нашето общество? Въпросът е риторичен.

- Кой човек приемате Вие за успял? Този, който е постигнал професионални или спортни успехи, или обикновеният човек, който се бори със зъби и нокти с живота, но не излиза встрани от възпитанието, което е получил от своите родители?

- Това са два различни вида успех. Единият със сигурност е този, който е по-популярният и който обществото вижда и чрез който хората стават център на внимание. Другият успех е на хората, които се раждат с амбиции, но животът ги поставя в трудна ситуация, дори в невъзможност да имат постижения, но те приемат обстоятелствата и не ги прехвърлят като отговорност и като вина на другите. Те продължават да дават своя принос, макар той да е по-малък, но много позитивен за обществото. Тоест те не кривват по лошия път, а продължават да живеят с уважение към успехите на другите.

Тук бих изтъкнал друга голяма разлика между България и Европа – връщам се към предходния Ви въпрос. И тя е, че в Европа има много по-голямо уважение към успехите на другите, много по-лесно хората приемат дори успехите на противниците си и ги уважават, отколкото в България. В България ние сме много по-готови да обезценим успехите на когото и да било или да ги отдадем на нещо друго – на странична намеса, на приятелства или на възползване от определена ситуация.

- Нека да се върнем към Севлиево и камповете, които организирате на морето. В миналогодишния Ви морски камп имаше ли деца от Севлиево?

- Не бих могъл да Ви отговоря, защото в тези кампове идват деца от цялата страна и аз не ги разглеждам по териториален принцип, тъй като те са деца. Те са страхотни, уникални и откъдето и да дойдат на морето, техните лица буквално се разцепват от усмивки. От сутрин до вечер те тичат, подскачат, играят, непрекъснато питат и задават въпроси. А това е нещо неописуемо и невероятно зареждащо.

Що се отнася до Севлиево, миналата година тук беше много интересно за децата. Видях група от много ентусиазирани дечица, което много ми хареса. Те бяха с широко отворени очи и като им кажеш нещо, не знаят дали трябва да питат, дали да се разсмеят или да направят нещо. Но когато го разберат, веднага става вълнуващо, което на мен много ми хареса.

Имах възможността да разговарям с г-н Ярослав Дончев, с кмета на града Иван Иванов и разбрах, че Севлиево е един неголям град, но с хора, които работят. А когато хората работят и получават справедливо възнаграждение за труда си, е точният баланс, който трябва да търси цялата ни държава. Това, което виждам в краткия си престой в Севлиево, е, че градът върви по своя правилен път и това много, много ми харесва. И лично аз съм удовлетворен, че тук се правят съществени неща за децата, което е много важно. Нашето присъствие тук също е само заради децата, няма нищо користно в него. В този наш проект няма стопанска дейност, а само онова, което ние можем да направим финансово, организационно, емоционално единствено заради децата. И всеки, който реши да помага в тази наша дейност, е добре дошъл.

- Според Вас най-важното в живота са отношенията между хората, отношението човек-природа, все пак сме деца на майката Земя?

- Колко хора според Вас наистина го вярват и го практикуват? Ние трябва да се върнем към тези ценности, защото като се огледаме наоколо, виждаме война, пандемия, глобално затопляне, замърсяване и всичко това го правим ние, хората.

- Как се отрази пандемията върху спорта?

- Много беше тежко. Моят отбор на два пъти беше заразен от covid. А както знаете, covid-ът оставя много тежки последствия. Особено при лекоатлетите. В нашия отбор ни трябваха над 6-7 седмици, за да възстановим физическите сили на играчите. Един от нашите състезатели дори беше в изключително тежко състояние, имаше риск за живота му, дълго време беше в интензивно отделение. Но слава Богу, благодарение на лекарите, той беше спасен и сега е здрав. В спорта имаше и други негативни ефекти от пандемията. Първият е, че състезанията трябваше да се провеждат без публика, което е катастрофа. Спортът е емоция, събитие, то не може да бъде провеждано без публика и беше много, много тъжно. Вторият е икономически. Без публика няма продажба на билети, няма приходи и т. н. Пандемията наистина оказа много негативно влияние върху спорта и се надяваме тя да не се върне.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Волейбол

Към началото