Матей Казийски: „Спортът създава усещане за принадлежност“

Матей Казийски и Радостин Стойчев са създатели на волейболната академия „Стойчев-Казийски“ и в следобедните часове на първия юлски ден именитите ни спортисти бяха в севлиевската Спортна зала „Дан Колов“, където те проведоха открита тренировка с желаещите да се включат в нея деца. Проведе се и приятелски мач между „Раковски 1964“ и волейболна академия „Стойчев – Казийски“.  За спорта, за избора на професията, за възпитанието на децата и за живота извън спорта е разговорът с Матей Казийски. (Интервюто е взето преди тренировката с децата)

- Г-н Казийски, ако не се бяхте отдал на спорта, на волейбола, мислил ли сте какво друго бихте работил?

- Не за пръв път ми задават този въпрос. Но тук трябва да уточним дали това друго нещо ще е свързано със спорта или не. Защото във времето, когато започнах да тренирам волейбол, съм пробвал и различни други спортове.

Винаги ме е влечало физическото изразяване на нещата. Така че ако имах тази опция, би било възможно да се занимавам и с друг спорт.

- Кой например?

- Имайки предвид, че съм висок – сигурно баскетбол. Но съм пробвал тенис, различни бойни спортове като джудо, карате и т. н. Но като се замисля, ако не се бях се отдал на волейбола, вероятно щях да бъда баскетболист, като се има предвид колко съм израснал. А ако трябваше да избирам професия извън спорта, още когато учех, щях да вляза в техникум и да се занимавам с компютърни технологии.

- IT специалист?

- Когато ме приеха, след това се наложи да се отпиша от хардуерната специалност, защото бях решил да преследвам по-сериозно волейбола.

- Какво предстои за децата на Севлиево днес?

- Надявам се децата да изкарат страхотен ден, в който да се забавляват, да играят волейбол и да научат нещо ново от нас.

- Вие познавате възможностите на севлиевци и на севлиевския отбор?

- Съвсем не. Идвам директно от Италия и не съм имал възможност да се подготвя.

- Остава ли ви свободно време, което да отдадете на любими занимания извън спорта?

- По време на сезона – не. В момента съм във ваканция и ще отделя време за малко море, малко планина. Но ще си призная, че повече обичам планината. За съжаление, имам малко време, в което да си почивам, поради което нямам широк кръг от опции, от които да се възползвам. И когато имам свободно време, най-много от него прекарвам на компютъра.

- А време за приятели остава ли Ви?

- Разбира се, разбира се. Винаги, когато имам възможност, прекарвам свободното си време с тях. След тренировка, когато си уморен, бързаш да се прибереш вкъщи да си почиваш и тогава компютърът ми е на ръка разстояние. Когато има възможност да се излезе на вечеря, да се видя с приятели – това са най-добрите моменти.

- Един спортист има възможността да обиколи света, да опознае много държави, да се срещне с много нови хора. Коя страна, в която сте бил, Ви „легна“ на сърцето, освен родината България, разбира се. И какво най-много Ви хареса в тази държава?

- Отговорът е лесен. Това очевидно е Италия, тъй като макар и да съм сменил доста държави, винаги съм се връщал в Италия. Това, което най-много ме дърпа натам, е семейството ми. Жена ми е италианка. Синът ми е полу италианец, така че и семейството ме дърпа към Италия. Това е важна опорна точка и създава усещането за уют и за прибиране вкъщи, дори когато съм в Италия.

- Как ще продължи Вашата спортна кариера оттук нататък? Имате ли новини в това отношение?

- Още миналата година, когато се прибрах да играя в „Тренто“, подписах за две години. Така че остава ми още една година да бъда там. С „Тренто“ имаме договорка да продължа при тях, ако все още имам сили. Все пак съм на възраст, за която не е ясно колко още бих могъл да бъда полезен и да изкарам в спорта. Всяка година би могла да е последна. Самият аз се чувствам добре и се надявам да продължа и след това.

- България вписва ли се във Вашето спортно бъдеще?

- Аз съм си силно свързан с България. Имайки предвид, че продължаваме проекта с школата, която създадохме с Радо (Радостин Стойчев), и желанието ни тя да върви напред, макар самият аз да отделям доста по-малко време от него, но лятото, когато имам възможност, се занимавам доста по-отблизко, повече, с удоволствие и помагам с каквото мога на Школата.

- Имате ли своята оценка за развитието на волейбола в България?

- Имам, разбира се. Но има както позитивни, така и отрицателни неща. Има развитие от гледна точка на това, че напоследък се създадоха нови клубове на нови места, където хората се опитват да правят много добър волейбол, с много добри финансови възможности. И това ме радва. Но в същото време смятам, че има пропуски, свързани с организация, с правилници, които трябва да бъдат променени, за да се улесни процесът в това децата да растат свободни, необременени от разни странични фактори.

- Считате ли, че в България се обръща достатъчно внимание на хармоничното развитие на младото поколение, за което е важно и младият човек да спортува?

- Според мен от страна на държавата в последно време се отделя далеч по-малко внимание към спорта като цяло. И спортът страда от това. Виждам, че има липси в това отношение. Ние комуникираме с много деца и виждам, че родителите им са доволни. Както и че непрекъснато търсят възможности и искат да дадат шанс на своите деца да играят било то волейбол, баскетбол или нещо друго.

Да, има клубове, но то е в резултат на положените усилия от частни лица, а не генерално на едно общество, което да се създава около тези клубове.

- Какви качества възпитава спортът в младите хора?

- Нашият спорт е колективен и социалната част на факта, че принадлежиш на един отбор, с който се борите за постигането на една цел, според мен е изключително важна за изграждането на хората като такива. Това създава усещане за принадлежност към група, което е двупосочно. Групата отговаря за всеки поотделно и всеки поотделно отговаря за групата. Според мен това създава в отбора вътрешни микромеханизми, които впоследствие могат да се намерят във всяка друга дейност и в живота.