Проф. Петко Петков представя "Пътищата към Освобождението" на 19-ти в НМО

В петък, 19 август, от 11 часа в кинозалата на Националния музей на образованието ще бъде представена книгата на проф. д-р Петко Ст. Петков "Пътищата към Освобождението“. Изданието включва публикации на проф. д-р Петко Ст. Петков за периода до създаването на новата българска държава през 1879 г, както и до историческите промени след войните 1912 –1919 г.
Изданието е естествено продължение на издадените два сборника с негови студии и статии от предходни години: „Историята като полифония“ (2005) и „Преди сто и повече години“ (2009).
Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България.
Професорът е много добре познат на историците и краеведите в Габрово – беше научен ръководител на 8 издания на научната конференция „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“. Той е един от учените, които даде перспектива за обвързване на историята с туристическата дейност и създаването на по-добри, отговарящи на съвременните изисквания туристически продукти, които не само рекламират, но и информират, възпитават, създават интерес към България, родината, към миналото, родния край, собствената фамилия.

За книгата

Пътищата към Освобождението, разбирано като създаване на самостоятелна, модерно устроена и включваща всички български земи държава, са няколко и до политическата развръзка, за каквато си представяме Руско-турската война от 1877 – 1878 г., но и след това.
Подир големите промени, наложени от окончателния Берлински договор през 1878 г., пътищата към Освобождението за петте части на българското землище, които вече имат различен статут, се разделят и за някои големи групи български населения и части от българските земи никога повече няма да се съберат.
Затова в книгата са включени както публикации на автора за периода до създаването на новата българска държава през 1879 г., така и за следващия етап от новата българска история – до големите исторически промени, настъпили след войните 1912 – 1919 г.
Идеалът за Освобождение, т.е. за създаване на унитарна, модерна и независима българска държава се оформя окончателно в българското общество през третата четвърт на ХІХ в. И тъй като той не се осъществява през 1878 – 1879 г., продължава да се преследва и в следващите години, но при съществено променени условия, при това вече различни за отделните части на българската общност, разделена в няколко държави.
Затова пътищата към Освобождението, сиреч стремежите за постигане на общия идеал, не свършват нито през 1878 – 1879 г., нито през 1913 г., а още по-малко през 1919 г.