Проф. дфн Маргрета Григорова - рецензент и председател на журито на Априловските награди за литература, представя оценъчните анотации за участниците в конкурса

Топ новина! Otlichenite-avtori
Отличените автори
Априловските награди за литература бяха връчени официално за 18-и път в Габрово. Официалната церемония по награждаването се проведе на 31 октомври в Художествена галерия „Христо Цокев“.

Априловска награда за цялостно творчество - статуетка и грамота от Община Габрово, се връчва на писателя и журналист Илия Пехливанов.
Априловска награда за най-добра книга на 2022 година в категория:
• Художествена литература (поезия) получи Дочка Станчева за „Безсъници небесни“;
• Художествена литература за деца (проза) – Мирела Костадинова за „Перце от сойка“;
• Историческа (краеведска) литература – спомените „Хроника на моя живот“ с автор Божидар Карагьозов;
• Млад автор – Десислав Трифонов за приключенския мемоар „Тримата скаути“;
• Безплатно отпечатване на ръкопис от издателство Екс-Прес получи Велизар Велчев с ръкописа „Краят на книгата“.


Художествена проза

Велизар Велчев, „Краят

на книгата“, Ръкопис

Единственият представен ръкопис в тази категория, който категорично заслужава да бъде отпечатан, това е „Краят на книгата“ от Велизар Велчев с отбелязана година на завършване 1995.

Книгата, която провокативно обявява своя край, е колоритна автобиографична повест, написана от писател с обиграно творческо перо, талант на сладкодумен разказвач и разпознаваем хумористично оцветен стил, зареден с поетични рефлексии. Започва със стихотворно въведение за „неизтребимата слабост към дописване“, което внася елемент на поетична игра и подготвя сетивата и мисълта за последвалия разказ.

Автобиографичният разказ тръгва „от корените“ и поетизира потеклото на автора, като го разтваря в средиземноморската митична памет и атавистичния стремеж към водата. Копнежът по морето докосва водите на родната река Огоста, на чийто бряг, в село Хайредин, се е родил авторът. Повествованието съчетава линиите на родовата, духовната и поколенческата биография на автора, като ги изпъстря с множество забавни, анекдотични и иносказателни случки.

Романтичното често е хумористично обагрено, както например в спомена за първата любов към началната учителка другарката Кирилова и историите, слушани от баби и дядовци в семейния кръг. Във втората част на книгата се откроява животът на творческото съзаклятие на поети и писатели от Габровско-Търновския регион (в контекста на националния литературен живот), повечето от които възпитаници на Великотърновския университет.


Проф. дфн Маргрета Григорова работи във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, катедра „Славистика“.
Родена е на 22 декември 1964 г. в град Дряново. През 1988 г. завършва висшето си образование – специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. През 2005 г. й е присъдено научното звание „доцент по славянски литератури“ на базата на две полонистични монографии и повече от 30 публикации. През 2014 г. получава научната степен доктор на филологическите науки с докторат върху творчеството на Джоузеф Конрад (тема на дисертацията: „Джоузеф Конрад Коженьовски. Творецът като мореплавател“). През 2015 г. й е присъдено научното звание „професор по славянски литератури“. Живее в град Дряново.


Много от разказаните случки са свързани с град Габрово, а авторът е както свидетел и наблюдател, така и участник, и творец, възлова фигура в габровския културен живот. Сред тях се открояват: историята на рухналия „народен паметник“ на Васил Левски край Соколския манастир (граден с арматура и гипс в извънработно време в продължение на 20 и повече години с преданост и ентусиазъм), който и до днес е болка за габровци; историята на символната за града и неговия литературен свят череша до паметника на Тотю Иванов, която сменя своето поданство и едновременно е „ничия“ и на всички – на хората, птиците, творците; истории из живота на театъра „Рачо Стоянов“ (с който сътрудничи творчески авторът) и на литературната лига „Стига“. Разказаното в книгата стига до годините на Прехода, които коренно променят, но и разбиват живота на различни нива, включително и този на културата и литературата. Този преход е преживян болезнено от автора, който самоиронично разказва за това как се е „преквалифицирал“ в „пазач на културата“ (реално пазач на Дома на културата).

Горчивината от сменената позиция на литературата провокира и идеята за „края на книгата“, а повестта завършва с двоен и отворен „край“: в първия му вариант финалът води към спасение в регресивното връщане и бягство в изконната средиземноморска памет, във втория – до символиката на килнатия стълб за улично осветление, чиято светлина събира лица от спомените и постепенно гасне. Но въпреки тъгата, истинският ефект е спасението на този мил и отишъл си свят в обятията на една харизматична книга.

Велизар Велчев е един от главните инициатори на Априлов-ските награди и е бил техен носител, но може да продължи да бъде. Той е ключова творческа личност за град Габрово и градът живее на страниците на неговата автобиографична книга.

 

Десислав Трифонов,

Тримата скаути“.

Научно-приключенски мемоар, „Фабер“, 2022, 104 с.

Дебютната книга на Десислав Трифонов е увлекателен автобиографичен роман, който разказва за планинските приключения на трима скаути, приемащи екзотичните имена Жан-Барт, Раймондо и Мариус.

Началото на техните планинарски истории тръгва от момчешката възраст, когато жаждата за приключения е голяма и окрилява тримата скаути да поемат по нейния път, към света на „дивото“. Но също толкова голяма е и жаждата да развиеш себе си, своя характер, познания и умения, да се самоусъвършенстваш и владееш, да реагираш точно в трудни ситуации. Тримата скаути поемат по този път. В това е двойната сюжетна линия на книгата – на реалното и духовното приключение. Разказани са срещите с неумолимата красота на планината и нейния магичен природен свят, но същевременно научаваме за правилата на поведение в нея, за изненадите, които поднася и с които трябва да се справят скаутите. Сред приключенията има среща със змия и глиган, посещение на изоставена къща, история на изгубване и намиране. Книгата е написана с голяма любов към планината и планинската природа, с детайлни познания в областта на планинарството. Образованието (в СУ и САЩ), професията и опитът на автора, който е географ, природоизпитател и планински водач, преливат в достойнствата на книгата. На места в разсъжденията научното мислене леко се сблъсква с художественото повествование, но бързо намират своя приятен баланс.

Книгата заслужава да получи награда за млад автор или за дебют.

Стоян Цонев,

Пътища неведоми“,

Фабер“, 2022, 180 с.

Книгата е сборник с автобиографични разкази за пътувания на автора до различни държави и градове.

Пътуванията представляват срещи с историята и нейните фигури и интриги, показват познание и отношение към нея. Те са и общуване с народи, стереотипи и културни ценности. Разказите са конструирани през личния сюжет на честите екскурзионни туристически пътувания, които дават повод авторът да определи себе си като номад, а пътуванията си - като скиталческа одисея.

В облика на пътуванията (преди и след 1989 г.) виждаме променящия се живот, преминават картини на исторически събития от близкото и далечното минало, портрети на личности, културни забележителности. Първото от тях („Черен влак до Потсдам“) е от 1961 г., през Унгария, Словакия, Чехия към Източна Германия. Следващото е 20 години по-късно, с влака на дружбата, води през бивша Югославия, Унгария, Германия. И оттам нататък се зареждат пътувания към Австрия, Румъния, Украйна, Турция, Македония, Босна и Херцеговина, като навсякъде авторът търси дирите на историята и културата. Една от най-вълнуващите му срещи е със света на Андрич и Костурица в многострадалната Босна, край река Дрина. Навсякъде личи мисленето и нагласата на историка, който има собствена гледна точка, отношение и емоции към историята. Разказите са излезли от неговия пътнически дневник.

 

Александър Павлов,

Разкази и стихотворения

без грим 7“, Екс-прес, 2022, 72 с.

Книжка 7 на „народния разказвач“ (както го определя Николай Димитров) и акордеонист Александър Павлов съдържа кратки разказчета из собствения живот, хумористични стихотворения и приложени кореспонденции с литератори и читатели, в които авторът иска да покаже, че е оценен, разбран и благодарен за това.

Всяко от разказчетата му е свързано с комедийна случка и поука, на която е способен дълголетният човек със свежо чувство за хумор. „Словесен двубой“, „Рожден ден“, „Болнична сага“, „Маани го“ са странички на наблюдения или спомени, в които има случки и размисли. Кратките хумористични стихотворения превръщат римотворството в извор на смях.

 

Поезия

 

Любка Томова-Фогт,

Бял ден“,

Фабер“, 2021, 96 с.

Книга, съчетаваща в хармония две лица на авторката си - на поет и на художник с оригинален свят. Всяко от тях носи своето малко чудо и е различно от другите, всяко носи неповторимо изживяване, крие лирично събитие и своя лична среща със света. Най-добрите й стихове имат способността да разтърсят, изненадат, пленят и очароват. Усеща се присъствие на личност с цветен и дълбок във философското си съзерцание свят. Няма и следа от лирична монотонност. Така е във „Валеж“. „Ноември“, „Неделя“, „Сага“, „Към хълма“. Смятам, че по-силни са стихотворенията, които не са любовни. Книгата съчетава много силни стихове с такива, които им отстъпват или по форма, или по образност. Но със сигурност това е автор с много оригинален вътрешен свят, усет за природата, изкуството и неведомото. Препоръчвам като кандидат за награда.

 

Дочка Станчева,

Безсъници небесни“,

Екс-Прес, 2022, 265 с.

Книгата е обемен поетически сборник и поетически дневник на живота на авторката, чието кредо е съюзът на доброта и обич. Любов, тъга, съзерцание си дават среща в стихове с умела ритмична, римна и мелодична структура (само на единични места има отклонение от ритъма) и импресионистична образност. Картини на годишни времена и месеци, срещи с морето, слънцето, дъжда и снега, дневни и нощни вдъхновения изпълват света на „Безсъници“ и образуват общ поток – потока на поетичния дневник. Пейзажността на тази поезия е огледало на чувствата, през които авторката вижда света около себе си и го превръща в поезия. Много от стиховете са мека интимна лирика. Други са посветени на най-близки и обичани хора, изпълнени с обич и мъка от разделите с тях. Поезията на Дочка Станчева докосва с бяло перо сърцето. Препоръчвам като кандидат за награда.

 

Мария Шандуркова,

Аз и ти. Последни признания“

Лирика, „Луна“, 2021, 40 с.

Малък сборник с римувани и неримувани стихове за фината материя на любовта, за любовта като дар от Бога, за тази, която има свой небесен образец и невидими с просто око земни нишки. За любовта като пътуване и за тази, която минава през изпитания и издържа на времето. Може да бъде тъжна, самотна, нелека, но винаги владее със свои закони човешкото съществуване. Усеща се душевният финес и културата на авторката.

При някои от стиховете се улавят леки грапавини във формата и ритъма.

 

Таня Алекс,

Българийо, любов свидна“,

Емигрантска поезия,

М-Прес“, 2022, 48 с.

Емигрантски изповедни стихове с дух на изгнание, носещи болката, горчивината и студенината на чуждата страна, носталгията по България, но и страданието, и критиката към негативните страни на български живот. Залагат на откровението и публичната изповед. Някои от стиховете са молитви и мислени разговори с Бога. Появява се и приказният мотив за Пепеляшка. Стихове за трудното търпение и нужната издръжливост, за тайното изплакване на болката и жаждата за завръщане към родния свят. Някои от стиховете страдат откъм форма, ритмична стъпка и дължина на стиха.

 

Таня Алекс,

Да те сънувам“

Любовна лирика, „М-Прес“, 2022, 80 с.

Стихосбирката съдържа любовни стихове, римувани, неримувани, строфични. Те са изповедни, споменни, пейзажно-любовни. Отличават се с искреност, но не са особено оригинални, често на места изневерява формата, стъпката, римата.

 

Литература за деца

 

Мирела Костадинова,

Перце от сойка“,

Фабер“, 2021, 64 с. (голям формат)

Книгата съдържа 16 авторски приказки, написани с усет към детската литература, към нейния език, образен свят и послания, към традицията на българската народна приказка. Приказките са написани увлекателно и с много фантазия. Създават красив и етичен свят, който свързва човека и природата, възрастния и детето и възпитава изконни ценности и добродетели.

Повечето от приказките са от типа „приказки за животни“. Всяка от тях запознава детето със света на животните и природата и същевременно говори за света на хората и съдържа поука и съвет. По това приказките от книгата приличат на басни. Те поставят универсални човешки теми и мотиви, познати от народното творчество, като надделява повелята на добротата и радостта от многобагрения свят: мотивът за бавното „бързане“ на героя („Бързането на Ежко“), за добротата и всеотдайността („Добротата на плашилото“), за превеса на скромността над властта и гордостта („Сънят на врабчето“, „Перце от сойка“), за удовлетворението от добре свършената работа („Меца градинар“). Приказки като „Горските джуджета и светулката“ и „Червеното кълбо на Баба Марта“ разказват собствена увлекателна и красива история, плод на фантазията на авторката. Светулките са фенерчета на джуджетата, а червеното кълбо се търкулва към Баба Марта от едно домашно коте. Някои от приказките порицават човешки недостатъци, чиито алегории са представени чрез животните (лъжливостта на лисицата в „Кожухът на Вълчо“, биволският инат в „Инатът на бивола“). Други разказват за произхода на някоя от характерните черти в портрета на животни – „Опашката на Зайо“, „Как на Ежко пораснали бодли“. Някои от приказките се асоциират с известни български приказки, но носят нова история на нов герой и ново послание. Така например първата приказка - „Бързането на Ежко“, напомня за „Работна Мецана“ на Леда Милева по това, че Ежко тръгва да търси подправка за гозба, но неговото закъснение се превръща в пътуване през сезоните до времето на зимния сън.

Характерно за тези приказки е това, че съхраняват българския народностен колорит чрез лексиката, свързана с народни обичаи, с битови и природни реалии и детайли. Езикът на приказките е богат и мелодичен. Освен че създава пъстър и красив свят, той може да възпита езиково чувство у децата.

Препоръчвам да бъде наградена.

Дядо Трак (Христо Мандев),

За вас, дечица мили“,

Фабер“, 2021.

 

 

Под псевдонима Дядо Трак Христо Мандев-Хижар издава книга със стихове, разкази и гатанки за деца. Стиховете са игриви и забавни и са предназначени за малки деца и ученици, много от тях са свързани с училището и атмосферата в клас, имат пъстри герои с разноцветни имена и лица. Напомнят за т. нар. стихоплетство. Разказите пресъздават увлекателни случки, запознават с красиви светове, като например този на цветята, които растат на всевъзможни места и не се страхуват от вятъра. Интересна част от книгата са гатанките.

 

Историческа и

краеведска литература

 

Божидар Карагьозов,

Хроника на моя живот“,

Фабер“, 2022, 320 с.

Книгата представлява чудесно реализирано посмъртно издание на спомените на Божидар Карагьозов, внук на Васил Карагьозов и правнук на Иван Колчев Калпазанов, създател на първата фабрика за текстил в България (наричана Калпазанка), в град Габрово, неслучайно наричан българският Манчестър. Изданието е заслуга на Историческия музей в град Габрово и на роднините на автора. То излиза с вещия предговор на Катя Генчева Стоянова и послеслов на съпругата на Божидар - Събка, която допълва недописаните спомени на съпруга си със собствен разказ за драмата на национализацията през декември 1947 г.

Книгата е посветена на 140-годишнината от създаването на фабриката и има голяма краеведска стойност. Спомените на Божидар Карагьозов, както сочи авторката на предговора, запознават „с човешките черти“ на личностите на значимите интелектуалци и техните родове. Те съдържат подробен и увлекателен разказ за Палаузовия и Калпазановия род (заедно с родословно дърво), колоритно описание на Карагьозовата къща, лични спомени от ученическите и войнишките години. Последно записани са спомените от първите години след края на Втората световна война, когато авторът започва работа в машинната фабрика на инж. Цветан Недков. На този период са посветени отделни страници (писани са вероятно по повод на приватизацията под заглавие „Паралели“). Спомените са подкрепени от голям снимков материал, предоставен от наследниците на автора.

Препоръчвам да бъде наградена.

 

Илко Илиев,

Габрово. Джаз и още нещо.

Хронология – факти – събития. Разказът на музиканта“

 

 

Книгата е ценен документален разказ за историята на джаза като водещ и много символен аспект в музикалния живот на град Габрово от 1960 година досега. Едно от най-големите й предимства е, че е написана с езика и мисленето на професионалиста музикант, участник в тази история. Авторът е изключително отдаден на задачата си и я постига максимално, като се старае да пресъздаде точно, вярно и изчерпателно историята на джазовите оркестри в града, добавяйки нови факти.

С остър тон коригира грешки, забелязани в предишни книги за историята на джаза в града. Фактологичният и документален разказ е наситен и с духа на самата музика и ролята й в живота на града. Разказът е хронологически композиран и започва от времето на първите устреми досега. Тръгва от пробива на джазовата музика и първите оркестри (оркестър „КО“, ученическият оркестър, Хот клуб и Биг Бенд Габрово), след което представя историята на оркестрите, действащи между 1976 и 1990 г., 1991 и 2000 година, 2001 и 2010 година, алтернативни и нещатни оркестри между 1988-2015 година.

Книгата презентира историята на Диксиленд парада, на концерти, джаз срещи, фестивали, турнета и други участия и роли на джазовата музика и разбира се, отдава дължимото на нейните главни действащи лица – музиканти, певци, ръководители. Книгата е илюстрирана богато със снимков материал и е много ценен и незаменим източник.

Ако е възможна още една награда, препоръчвам да бъде наградена.

 

Петко Ботев,

Майстор Ботьо Петков и първата електрическа крушка в България от водна енергия“,

Екс-прес, 2022, 32 с.

Ядрото на тази неголяма, но стойностна книга е разказът за светването на първата електрическа крушка през 1891 година, захранена от енергията на водата. Това се случва във воденицата на Иван х. Беров, един от първите фабриканти на фин текстил в Габрово, който малко след това построява и ВЕЦ на река Янтра в близост до фабриката си. Светлината на електрическата крушка е преживяна като величествено и много радостно събитие и става повод за картина с богинята Аврора Тя е събитие, което променя начина на работа и начина на живот. Главен герой на споменния разказ е прадядото на автора Ботьо Петков, доверен майстор и дясна ръка на Иван Беров.

Във въвеждащата си глава книгата разказва за златните ръце и златните традиции на строителите и занаятчиите от с. Думници (родно село на Петко Ботев) след Освобождението на България, за техните дела и майсторство. След това авторът ни запознава с началото на жизнения път и първите години в строителния занаят на майстор Петков до повратния момент на срещата му с Иван х. Беров, който вижда в него своя най-верен помощник.

Заслужено внимание е отделено и на предприемчивостта и енергията на „българския японец“ Иван х. Беров и на преодоляването на щетите от пожара във фабриката за фин вълнен текстил. Ставаме свидетели и на построяването на водоснабдяването на с. Думници и на заслугите на дядо Ботьо Петков за кладенците и чешмите в селото, за прокарването на междуселски път. Авторът на книгата се опира не само на свои родови спомени, но и на спомените на Илия Габровски, и на материали от Държавен архив – Габрово.

Книгата на Петко Ботев е възхвала на майсторството, съзиданието и трудолюбието, които са същинският повод за гордостта на разказвача, самият той представител на същите трудолюбиви и съзидателни традиции.

Макар и малка по обем, книгата заслужава признание.

 

Христо Мандев-Хижар,

С бодър дух нагоре и напред“, Габрово, 2022, 56 с.

 

Книжката, както показва и подзаглавието, е „илюстрован летопис“ на Скаутския туристически клуб в Габрово. Започва с кратка информация за историята на скаутското движение в България и със закона на скаутите и съдържа хроника и описание на всички дейности на клуба от неговото създаване до 2018 година. Представени са членовете на клуба, описани са най-важните проекти, приложен е богат снимков материал. Несъмнено книгата съдържа ценна информация за историята на скаутското движение в Габрово и е в защита на неговите градивни и полезни страни, възпитателно и историческо значение.

 

Христо Мандев-Хижар, ТУР „Марга“. Туристически маршрути за габровци, 2022, 82 с.

Книгата е много полезен практически пътеводител и справочник за туристи. Тя съдържа опис на 40 туристически маршрута с отправна точка Габрово. Маршрутите са класифицирани според вида на самото пътуване – от краткия семеен излет до дългия поход. Описът съдържа информации за хижи, туристически и културни обекти и множество практически указания. Незаменимият опит на автора прави пътеводителя много ценен.

 

Хумористично-сатирична литература

 

Рада Капралова,

Нов емигрантски Декамерон.

Чорлави рими с герои любими,

Многоточие-М
“, 2021, 110 с.

Книгата е оригинално съчетание на две части, всяка от които може да се чете като се започне отзад напред и се обърне наобратно.

Частта „Емигрантски Декамерон“ съдържа хумористични римувани стихотворения, в които се оглеждат съдбите на българските жени, работещи в Гърция. Те присъстват като общност и като отделни съдби, които се пресрещат помежду си. Авторката твори колоритни портрети и разказва в стих интригуващи случки и проблемни ситуации. Разказва с чувство за хумор за трудностите в работата – гледане на стари и болни хора, лошо отношение от страна на работодателите. Разказва и за причините за емигрантската работа. В галерията от образи се откроява „Кака Гана“ – утешителка на сънародничките си, изреждат се случки и случаи от живота на Тина, Вяра, Дража, всяка със своите истории. Стиховете се отличават със съвършените си съседни рими и изрядна ритмика, която съшевременно носи и комично, и игрово внушение.

Частта „Чорлави рими с герои любими“ съдържа няколко типа хумористични стихотворения и два разказа. Първият тип стихотворения преобръща познати приказни сюжети - така е в „Джуджето и седемте Снежанки“, „Принцът и жабата“. Друга група стихотворения включва елементи на баснята, притчата, легендата. Стихотворения-басни са „Лисиният двор“ и „Марко на кастинг за ансамбъл“. В първото от тях Лисицата си прави птичи двор, но накрая птиците си отмъщават, във второто магарето Марко става певец от амвона (стихът е с политическа алюзия). Притчово звучене има „Страхът и любовта“, легендно звучи „Легендата за Перо и Рошла“. Двата разказа показват, че авторката умее да създава забавна нарация на базата на преживяна случка.

Освен че римата и ритъма са й силна страна, трябва да се отбележи и ролята й на художник на рисунките на корицата, отново в хумористичен стил.

Смятам, че заслужава да бъде наградена.

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Арт

Към началото