Преслава Андреева: „Градът е нищо без енергията на хората, които го населяват”

- Кой и кога забеляза, че пеете добре? Къде сте пяла?
- С пеенето съм започнала още преди да започна с говоренето. Майка ми винаги се връща с усмивка към това как съм си припявала измислени бебешки песни още преди да проходя и когато ме е водила на пазар с количката, хората са я пускали по-напред на опашката. Явно не е било най-доброто пеене. Не знам в кой момент съм започнала да пея добре, може би когато е станало членоразделно. Но родителите ми със сигурност са забелязали това, те бяха музиканти и от ранна детска възраст съм закърмена с любов към музиката.
Първият ми спомен за изява беше на първия учебен ден. Имах малко участия на тържества по случай празника на града, училищни тържества и прочие. После влязох в гимназията и там попаднах в съвсем различна среда, където трябваше да фокусирам усилията си в развиване на други умения. И понеже „музикант къща не храни“ затворих тази страница и продължих по друг път. Родителите ми искаха да ми осигурят по-добро бъдеще и образование, а тази професия не дава такива надежди. Много е трудно да съхраниш семейството си, когато постоянно си на път. Аз самата изобщо не вярвах, че от пеенето нещо може да излезе. Не бях пяла повече от 10 години, имах страхотна сценична треска и притеснение от камери и точно това беше най-големият ми стимул да се провокирам с кастинг в музикален формат.
- Защо решихте да участвате точно в X Faktor? Можеше да опитате в „Гласът на България“?
- Аз не обичам да ги сравнявам, двете предавания имат различен подход в избора на изпълнители и различна атмосфера. Бих се явила на „Гласът на България“ заради възможността да пея с професионални музиканти на живо. Живите инструменти много ме зареждат. Но в X Faktor предизвикателството пред мен беше по-голямо, журито гледа цялостния образ на изпълнителя. Ако при „Гласът“ е достатъчно да звучиш добре и само единият ментор да се обърне, за да продължиш, то в „Х-фактор“ трябва да впечатлиш повече от един. Истината е, че на предния сезон на „Х-фактор“ бях на кастингите в публиката, за да подкрепя участието на мой приятел, и тогава докато слушах хората, които се явяват там, си дадох сметка, че много съм се подценявала и много дълго съм мълчала и че мястото ми е там, на сцената, а не в публиката. Тръпката, с която ме зарази това място, беше много силна. На шега му обещах, че другата година ще се видим с него на тренировъчния лагер. Е, една година бях забравила за това обещание и пак на шега се записах на кастинга. А то взе, че се случи.
- Какво още, освен певчески талант, е нужно, за да върви напред един участник в шоуто?
- Ако трябва да кажем кой е този „Х“ фактор, който се търси, то той е комбинация от много качества. Оценките са субективни именно поради тази причина, но според мен, за да успееш във формата, трябва да можеш да изпъкнеш с най-добрите си и „забележителни“ качества. Да умееш да ги представиш по адекватен начин така, че да изразиш своята индивидуалност. Да бъдеш продаваем, интересен и да имаш самодисциплина и много хъс за победа. Форматът действително дава голям опит. Радвам се, че ми бе даден шанс да го придобия. Срещнах и страхотни хора, с които още поддържаме връзка. Някои от тях все още участват. Стискам им палци и ги подкрепям постоянно.
- С какво Ви изненада или впечатли реалити форматът?
- Изненада ме продължителността на снимачния ден. Действително, екипът работи неуморно. Изненада ме реакцията на публиката и на Саня, не очаквах да разплача толкова хора с първото си изпълнение, макар че аз самата едва сдържах сълзите си – песента имаше много сантиментална стойност за мен. Най-много се изненадах какво се излъчи от всичко и начинът, по който бяха представени нещата след монтажа. Като психолог ми направи впечатление как се създават условия за „естествен подбор“ и как се изграждат образи.
- С какво се занимавате в момента? Пеете в дует с китариста Николай Димитров. Музиката само хоби ли Ви е или смятате да я превърнете в професия?
- В момента съм в търсене на основна работа, с която да мога да се издържам. През това време се занимавам с неформално образование, личностно развитие и човешки ресурси, както и с младежки проекти. От година и половина насам се преоткрих отново в музиката, по това време срещнах и дуетния ми партньор Николай Димитров, с който намерихме обща муза. Не само музикално, но и в професионално отношение имахме сходни интереси. Така покрай съвместната ни работа в неговата организацията Трейнър.бг, дойде и нуждата от намиране на креативни подходи и откриване на начини за съчетаване на полезното с приятното. Използваме силата на хумора, импровизацията, смеха и музиката като инструменти за справяне в трудни ситуации и в ежедневието и развиване на личностни качества. Това роди и няколко насоки на работа под едно име – Improduce.me: Импро-театрална група, йога на смеха, дует и вокална формация. От английското “Introduce me!” – Представи ме! С него „представяме“ на съвременния млад човек някои начини, по които да се учи, забавлявайки се. Провокираме го да излезе за малко от Интернет и да бъде креативен. Или да опита да мисли, така да се каже „извън кутията“ (out of the box thinking) - отвъд очевидното и първосигналното. Дуетът тръгна съвсем естествено от това, че нещата ни се получаваха без репетиции и предварителни уговорки. Хората ни харесаха от първото свирене и затова от няколко месеца го развиваме и като допълнителна професия. Развивам се и като самостоятелен артист, но съм по-скоро „отборен играч“, предпочитам да работя с повече хора. Мечтая да имам група.
- Какво друго, освен музиката, Ви привлича?
- Вече споменах за някои от нещата в професионален план (обучения, тренинги, младежки проекти). Имам доста различни интереси и хобита, не знам дали ще мога да ги изброя. Най-общо мога да ги обединя като средства за постигане на пълноценен, здравословен начин на живот (изкуство, психология, духовни практики, пътувания и приключения, биология, спорт, здраве, екология и т. н.).
- Добро място за живеене ли е Габрово?
- Да. Определено. Много подходящо за отглеждане на деца. Спокойно, с чист въздух, хубава природа и вкусна вода от чешмата, която измива. На някого може да му се стори странно, че точно това изтъквам, но на мен много ми липсват тези мънички неща, които човек пренебрегва, но всъщност имат голямо значение.
Времето сякаш върви по-бавно, всичко е сравнително близо - да отидеш и пеша, ходиш до магазина със „сакче“ , а вечер можеш да се прибираш по нощите, без да те е страх. За жалост много от младите хора са принудени да търсят реализация другаде и живецът на града е намалял, но според мен има надежда.
- Бихте ли се върнала един ден отново тук и при какви условия?
- Надявам се един ден да имам възможност да се върна и да инвестирам усилията си в помощ на развитието на града. Боли ме сърцето като чуя „Градът замира“ или „Тук нищо не се случва“. Бих се върнала тогава, когато мога да развивам нещата, с които се занимавам. Иска ми се един ден да създам място, където хората да биват вдъхновявани да израстват, да се провокират, да преодоляват проблемите си, да творят и да създават по-красив свят около себе си и общности, които да носят енергията за позитивна промяна. Защото само по себе си мястото е нищо без енергията на хората, които го населяват.
За финал искам да споделя, че сме в преговори за дата за концерт идните месеци в Габрово. Нека всички ваши читатели се чувстват поканени. Ще изпълняваме предимно акустични кавъри на българска и чуждестранна музика в различни стилове и с много импровизации.
Желая на всички повече ведро настроение и усмивки!