Покровител на пчелите, пчеларите и меда е Свети Прокопий, името му означава „преуспяващ”

^{Препоръчана!}

Мед

Антоанета Григорова представя мед и пчелни продукти в Център „Българка” на Етнографски музей на открито „Етър”. Пчелинът е на нейния свекър – Любомир Григоров, който има един от първите сертификати на Балканския полуостров

„Медът ни е основно билков, много ароматен. Каквото и да правим, се стараем първо да има за пчелите, след това за нас”, разказва Антоанета. Тя смята, че у нас едно семейство може да се издържа от производството на мед.

Препоръчва полифлорния, не само защото произвеждат основно такъв, но заради богатството на вкуса му.

„Ядосвам се, виждайки майки, които купуват шарени близалки на децата си, а не мед. Човек трябва да се научи да го обича”, коментира Антоанета Григорова, която е убедена, че консумацията на мед е цяла култура.

„Напоследък много се говори за здравословното хранене. Има тенденция хората да се завърнат към натуралната, необработена храна. Ако ядеш лъжица-две мед сутрин, получаваш енергия до обяд.”

Антоанета предлага на посетителите в Център „Българка” на ЕМО „Етър” пчелен прашец, мед с ядки и още много продукти, които носят в себе си силата на природата.

Близо до нея е седнал Любомир Йорданов от Казанлък, който прави свещи от чист пчелен восък. Повече от 15 години се занимава с това. Тези свещи не пушат и не тровят въздуха. Интересът към натуралните продукти напоследък се възражда и това започва да личи по закупените свещи от чист пчелен восък.

В Център „Българка” на ЕМО „Етър” и утре, 9 юли, Антоанета ще представя пред посетителите ароматния мед на своето семейство, Любомир ще изработва свещи от пчелен восък, а в конферентната зала на Центъра ще бъдат прожектирани образователни филми, посветени на опазване на пчелите. Днес там Петя Чалъкова представи кампанията „На пчелите с любов“ и изнесе образователна лекция „Пчелата от А до Я“.

В самия музей, пред Книгопродавницата, продължават лекциите на Румяна Денчева, които са особено атрактивни за широката публика.

Уредникът в ЕМО „Етър” представя историята на пчеларството. Хората могат да видят тръвни, разборен кошер, четирирамкова ръчна центрофуга за вадене на мед и дори восъчна пчелна пита от средата на 70-те години на миналия век.

„Медът, наравно с хляба, е най-уважаваната от българите храна. Той не се разваля, лековит е, смята се, че е благословен от Бога”, става ясно от увлекателния разказ на Румяна Денчева.

„Приложението на пчелните продукти в българската народна медицина се радва на изключително многообразие. Най-лесен за приготовление е десерт от мед, смесен с орехови ядки. Като лекарство помага за общо укрепване на организма, повишаване на имунитета (и мъжката енергия). И до днес у нас се приготвя в домашни условия т.нар. „благ мехлем” с восък, който е незаменимо средство при рани, изгаряния, травми. Восъкът намирал много голямо приложение и в лечебни компреси, наричани „мушами”. Използва се и вълшебната сила на прополиса, който съвременните лекари наричат „природен антибиотик”.

Покровител на пчелите, пчеларите и меда е Св. Прокопий, наричан пчелар. Името му означава „преуспяващ”.