По покана на „Идеал Стандарт-Видима“ АД Матей Казийски и Радостин Стойчев гостуват в Севлиево

По покана на „Идеал Стандарт-Видима“ АД на 1 юли в Севлиево гостуват волейболните легенди Матей Казийски и Радостин Стойчев. Двамата спортисти са създатели и на волейболната академия „Стойчев-Казийски“. В 14:00 часа на петъчния следобед именитите ни спортисти ще бъдат в севлиевската Спортна зала „Дан Колов“, където е предвидена и открита тренировка с желаещите да се включат в нея деца. Програмата предвижда още приятелски мач между „Раковски 1964“ и волейболна академия „Стойчев – Казийски“. 
Миналата година Радостин Стойчев също гостува в Севлиево и в рамките на посещението беше изигран приятелски мач между отборите на момчетата до 12 година на „Раковски – 1964“ в Севлиево и ВА „Стойчев – Казийски“.
Радостин Стойчев е роден на 5 септември 1969 г. в София. Неговият баща е треньорът Светослав Стойчев, който постига световна титла с младежите в Кайро (Египет) през 1991 г. Говори френски, испански, немски, руски, сръбски и италиански език. Взима участие и в националния отбор на България.
Играл е в отборите на „ЦСКА“, „Миньор“, „Бенефика“ - Португалия, „Санлукар“ - Испания, в отбори на Австрия, Черна гора, Францция. Шампион на България с отбора на „Миньор“, и на Австрия с „Донаукрафт“. Бил е част от Националния отбор на България по волейбол. Своята състезателна кариера Радостин Стойчев приключва през 2001 г.
Считаният за един от най-талантливите и успели волейболисти в света Матей Казийски е роден е на 23 септември 1984 г. в София. Неговите родители също са били национални състезатели по волейбол – баща му е бил разпределител, а майка му е играла център.
Матей Казийски се е състезавал за „Лукойл-Нефтохимик“ – Бургас, за „Динамо“- Москва, „Тренто“ – Италия, „Халбанк“ – Туррция, в японския „Джей Тект Стингс“, „Калцедония“ – Верона, Италия и т.н.
При гостуването си през 2021 г. в Севлиево в свое интервю на въпроса какви качества, според него, трябва да се възпитава у децата и какви съвети бихте им дали, отговорът на Радостин Стойчев отговор е: „С удоволствие приех поканата на г-н Ярослав Дончев, защото наистина смятам, че хората тук подкрепят развитието на града, региона, децата, спорта. А това е много важно. Ще отговоря по следния начин: Когато бях спортист във Франция, участвах във френското първенство. Играех в малко градче – с около 35 хил. жители. Единият от шефовете на клуба извършваше тази дейност без заплащане – като социална. Той толкова помогна на моето семейство, че ни накараха да се чувстваме като у дома си. Сприятелихме се с тях и когато след това се върнах в България, те често започнаха да ни идват на гости. Запазихме приятелските си взаимоотношение и досега. И когато този мъж навърши възрастта за пенсиониране във Франция, аз с моето мислене по това време му казах, че сега като пенсионер ще може да пътува с удоволствие и ще може по-често да идва на гости у нас в България. Той ме погледна и ми каза нещо, което ще запомня за цял живот. „За съжаление – заяви той, - аз няма да мога да пътувам“. Това ме наведе на мисълта, че е затруднен икономически, което не беше вярно, тъй като имаше много добри финансови възможности. Но той каза още: „Не, не е това проблема, а че когато се пенсионирам, ще се посветя на социална дейност. Защото нашият град има нужда да създаде условия за младите хора. Иначе в утрешния ден ще има отлив на млади хора към по-големите градове. И затова аз трябва да се ангажирам сериозно с тая работа - много повече, отколкото досега, - за създаване на условия на тези деца. Те имат нужда чрез спорт, чрез изкуство, чрез музика да остават в нашия регион“.
Тези негови думи ми направиха огромно впечатление и съм го запомнил. Дадох си сметка колко голяма може да бъде силата на спорта, на изкуствата върху младите хора за да ги възпитат в правилната посока и да им даде правилните ценности. Според мен, в момента в България тече страшна подмяна на ценности и това е много опасно. Ето защо когато има такива инициативи като тази, организирана от г-н Ярослав Дончев, аз с удоволствие се включвам в тях. Защото вярвам в тези неща. Отделям от времето си и полагам усилия, за да може децата да усетят нещо от спорта. Да имат възможност да спортуват и да тръгнат в правилната посока. Така че, за мен въпроса дали да дойда или да не дойда на това събитие не стоеше“.