Отблясъци на миналото или уроци по предприемачество

Препоръчана! Dots.-d-r-TSvetelina-Gankova
Доц. д-р Цветелина Ганкова
150 години от рождението на Пенчо Семов

Изкачвам се по стълбите към аудиторията и мисълта ми е ангажирана с предстоящата лекция по предприемачество. Първата за тази специалност. Всяко начало е вълнуващо, защото заставането пред студентската публика е като представление на сцена. Искаш да спечелиш вниманието и интереса на зрителите и да съумееш да им предадеш онова послание, което не се открива в учебната литература, но дава заряд и импулс за следване на избрания път в търсене на личната формула за изява и успех.

Вместо да говоря за световните имена в бизнеса, решавам да представя личността на един българин - предприемач, оставил ярка следа с живота си, със съграденото, създаденото и постигнатото като цялост във времето на две епохи, една личност, докосната от Твореца, Създателя – личността на Пенчо Семов.

Pencho-semov

Êîé å Ïåí÷î Ñåìîâ?

Предприемач, надживял времето си, визионер с поглед в бъдещето, благодетел, родолюбец, патриот – това са само част от определенията за този изключителен човек.

И в мой стил решавам да разкажа историята на една необикновена личност, с намерението да внуша на студентите, че историята е „наука за бъдещето”, защото нейните поуки следва да бъдат асимилирани, изучени и превърнати в стимул за трезво отношение към съвременните реалности. А в духа на академичната етика горещо препоръчвам на аудиторията систематичното изследване на д-р Красимира Чолакова за него – книгата „Успехът”.

Годината 1919 е злокобна и съдбоносна за България. Тогава в Париж държавите- победителки в Първата световна война - Великобритания, Франция, САЩ и техните съюзници от Антантата - подготвят мирните договори. България се оказва в лагера на победените и това обстоятелство я поставя в неизгодна позиция. Претенциите на балканските партньори на Съглашението са териториални и финансови. Румънската страна настоява за отнемане на Северна и Южна Добруджа, Гърция застава зад исканията си да запази териториите в Източна и Западна Тракия, а нововъзникналото Кралство на сърби, хървати и словенци претендира западната граница между двете държави да се премести от 20 до 70 км навътре в българската територия. Размерът на репарациите в полза на победителите трябва да възлиза на 12 млрд. златни франка. Покриването на тези искания поставят под съмнение нормалното функциониране на българската държава и те остават без последици. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор отнема от България Северна и Южна Добруджа, Македония и Западните покрайнини, Западна и Беломорска Тракия. Държавата е задължена да изплати на победителките 2 млрд. и 250 млн. златни франка, както и голямо количество въглища, едър и дребен рогат добитък, железопътни вагони и др. Въпреки всичко България запазва границите си от преди Балканската война (1912 г.) До голяма степен заслуга за това има габровецът Пенчо Семов. Той дарява 300 000 златни лева на двама католически свещеници - единият директор на колежа „Св. Августин“ в Пловдив , а другият – преподавател в същото училище, за да лобират в защита на българската кауза пред представителите на Великите сили. В резултат на тяхната дейност претенциите към България са смекчени и държавата ни губи по-малко територии. Без този акт днес южната ни граница щеше да се простира до Стара планина, а цялата територия на юг от Балкана щеше да бъде гръцка. Намалена е сумата и на българските репарации. Дейността на Пенчо Семов го превръща в истински родолюбец, патриот, защитник и благодетел на България, в един невероятен човек.

Формирането на именития ни съгражданин като знаменателна личност е свързано с влиянието на редица фактори, като икономическата ситуация в Габрово и страната в края на ХІХ и началото на ХХ век, образованието и семейната среда.

Пенчо Семов е роден през 1873 година в село Цвятковци, габровско. Това е период на стопански подем в българските земи. Кризата, която изживява вековната Османска империя и обвързването на ориенталската икономика с европейския пазар допринася за укрепването на българската буржоазия и за засилване ролята на българското население като важен икономически фактор. Градовете се превръщат в занаятчийски центрове, създават се манифактури, откриват се фабрики, развива се външната и вътрешната търговия, променя се архитектурният облик на селищата. Габрово се превръща в един от икономическите центрове в Османската империя, процъфтява търговията с Австрия, Германия, Влашко и Русия. Стопанският разцвет в града продължава и след Освобождението (1877-1878 г.) и възстановяването на българската държава. Габрово се развива като център на българската индустрия. Много от занаятчийските работилници прерастват във фабрики, полагат се основите на текстилната и кожарската промишленост. При тези условия расте и се оформя като личност Пенчо Семов. Икономическият кипеж в града, предприемчивостта и спестовността на габровци оставят траен отпечатък върху бъдещата му професионална и човешка реализация.

Интересът към чуждите езици и владеенето на турски, френски и руски допълват характеристиката му на начетен и компетентен човек.

Твърде млад Пенчо Семов се включва в търговските дела на баща си. Пътува и търгува с него, натрупва полезен опит, който по-късно внедрява в пряката си стопанска дейност. А тя е разнообразна и разнопосочна. Произвежда прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. Заедно с баща си и брат си основава фабрика за производство на прежди и плетива „Иван Семов и синове”. Името му се свързва и с вълненотекстилната фабрика „Успех“, фабриките „Вилата“ и „Иван Семов“ в Габрово, памукотекстилната фабрика „Принц Кирил“. Успехът му е бърз, но по-важното е, че печели уважението на деловите среди, както бихме се изразили на съвременен език, превръща се в крупен фабрикант и предприемач, акционер, ръководейки около 28 предприятия в цялата страна и създавайки работни места. Изключително инициативен, особено далновиден и прозорлив, той се превръща в един от най-големите индустриалци в следосвобожденска България. Модерните за времето си машини, с които са снабдени неговите фабрики свидетелстват за това, че Пенчо Семов прекрасно е разбирал значението на технологиите и новостите за неговия бизнес. Участието му в Българското търговско параходно дружество във Варна остава следи и в Габрово, построявайки сграда във формата на параход. Намерението му е в „Парахода“ да се помещава девически пансион и средно училище за децата на негови работници“.

Без аналог е благотворителната дейност на габровския предприемач Пенчо Семов. Според историците и изследователите на неговия жизнен път личните му дарения са около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията му, основана през 1943 г., на която прехвърля част от имотите си, дарените средства са над 200 милиона лева. От дистанцията на времето в негово лице виждаме щедър благодетел, родолюбец, който с много усилия прави необходимото Габрово да стане модерен за времето си индустриален град. Въпреки, че активите на акционерните дружества и фабриките, които управлява надхвърля един милион лева, безспорно парите и богатство за него не са самоцел, а средство, с което може да бъде полезен на обществото и държавата. За това свидетелстват фактите, че той купува казиното „Бузлуджа“ и го превръща в дом на женското дружество „Майчина грижа“, създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“, построява училище и в родното си село Цвятковци. През тридесетте години на миналия век фондацията, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за Аграрния факултет на Софийския университет и за Института па заразни и паразитни болести в София. Преживявайки дълбока човешка драма със смъртта на първата си жена и двете им деца, габровският индустриалец основава фонд за борба с туберкулозата. На Съюза на журналистите в България Пенчо Семов дарява своята вила и част от чифлика си във Варна, оценени на около 450 000 златни лева. Пенчо Семов завещава средства за постояването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово, с негови средства е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“, построено е Стопанско училище в Габрово. Изгражда парк от близо 250 декара, където могат да се разхождат габровци, а в парка е построена сграда за старопиталище за неговите работници.

Семов уважава специалистите, работещи в неговите фабрики, и оценява лоялността на своите работници, давайки си сметка, че хората са тези, които съдействат за процъфтяването на неговия бизнес. И както бихме оценили от позициите на нашето съвремие неговото дело, той е най-социалният предприемач във времената на изграждане на индустриална България, именно заради тези отношения към работниците си. Той изгражда трапезарии, осигурява фабричен лекар, на големи празници организира общи трапези, на които сядат заедно и работници, и акционери. Дава пари за обучението на ученици и деца на работниците в неговите фабрики.

Неговият живот е подчинен на принципите за труд, постоянство и любов.

И за да не пропусна в моя разказ някой щрих от делата и личността на този голям българин, един от създателите на модерната индустрия в България и един от най-големите патриоти и дарители на България, отдавам заслуженото на труда на неговите изследователи и акцентирам вниманието на моите студенти върху изворите на тяхната работа. Защото е невъзможно в рамките на академичното време да бъде обхваната в детайли цялостната му многообразна и будеща преклонение дейност. 

Но по-важното е разказаното да превърнем в научено и да направим съвременни изводи, да намерим адекватни проекции и да потърсим онзи тъй липсващ духовен вектор в съвременното предприемачество, които могат да мотивират, да стимулират и да съграждат, да внушават вяра в собствените сили на младите хора, способни да комбинират прагматизъм и човеколюбие, патриотизъм и глобализъм, материализъм и духовност. Ето и някои от тях:

Първо: Името ти ще живее във времето и ще пребъде в идващите поколения, когато си градил и създавал, когато си подчинил съществуването си на грандиозни и мащабни цели, за благото и добруването на другите.

Второ: Можеш да вярваш, че ще имаш успех, ако живееш с разбирането, че животът ти е даден, за да работиш над себе си, израствайки преодолявайки житейски предизвикателства и лични драми, възкръсвайки от пепелта на краха, защото знаеш, че съдбата помага на дръзките.

Трето: Съзнаваш, че си част от цялото, от общността и всичко е взаимно свързано и взаимно обусловено, следваш всемирния закон, че за да получиш, първо трябва да дадеш. Когато искаш да подобриш финансовото си положение, подобряваш живота на околните, това не остава без признание.

Четвърто: Постигаш реализация на високи цели само съзнавайки, че си воден от благородни и хуманни подбуди, в името на доброто на отечеството. Давайки си сметка, че ще намериш добро, само създавайки добро за другите. Живеейки с радост и гордост, с удовлетворение, че си създал благо за тези, които работят за тебе.

Пето: Живееш с разбирането, че съвременният свят може да бъде спасен от безогледен материализъм и злоупотреби само воден от идеята за върховния интелект, който изразява милосърдие. А това означава да търсиш хармония със света в самия себе си.

Шесто: Отправна точка на всяко действие е убеждението: житейската и духовната енергия на човека е несравнимо по-важна от енергията на парите, и успехът не е цифра в банковата сметка, а комплекс от качества на личността в съюз с навиците и уменията; успехът – това е хармонията и балансът, това, което прави човека щастлив.

Седмо: Успелият предприемач работи с отдаденост, неуморно, последователно, гради и надгражда, подчинен на лична дисциплина, воля и постоянен труд.

Осмо: Модерното предприемачество предполага познаване и спазване на законите – както обществените, така и универсалните, всемирните. Защото незнанието и игнорирането и на едните, и на другите, се оказва препятствие по пътя към материалното благополучие.

Девето: Натрупването на пари и богатство е постоянен процес. Да обичаш парите означава не само да обичаш да ги харчиш, но и да обичаш да ги печелиш. Ако си си поставил за цел да постигнеш материално благополучие, се налага да обикнеш целия цикъл на предприемаческата дейност, а не само процеса на получаването им „в плик“.

Десето: Желанието да забогатееш или предприемаческият дух са основен елемент в енергията на предприемаческия успех, а наличието на паричен капитал е вторично, макар и важно. Истинският финансов успех може да бъде построен само върху положителни намерения, които помагат парите не само да бъдат спечелени, но и съхранени.

Единадесето: Предприемачеството изисква майсторство, а то включва в себе си умение да се трудиш и умело да продаваш труда си. То не е вродено свойство; всички присъщи му качества и умения се изграждат в живота и се придобиват в резултат на усилия. Затова е важно, човекът, който се стреми към финансово процъфтяване да включи в своя подход идеята за майсторството, което трябва да възпитава в себе си.

Дванадесето: Предприемаческото майсторство е неразривно свързано с житейското майсторство. В основата му стои начинът на мислене, стремежът към самоусъвършенстване, съвкупност от определени качества на личността, навици и умения, които се изграждат преди влизането било то в големия, или в малкия бизнес.

Тринадесето: Предприемаческото майсторство включва: умение за правилно поставяне на целите в съответствие със собствените способности и възможности; овладяване на собствената основна специалност и няколко съпътстващи; изкуство за построяване на отношения с хората, способност за преодоляване на трудностите, които могат да се преодолеят, и приспособяване към онези, които не могат да се преодолеят; изкуство да се икономисва енергия и да се подхожда към всяко изпитание като към тренировка; изкуство да живееш, без да правиш дългове; умение да подхождаш отговорно към всеки проблем, към всеки човек, към всяка работа.

Поглеждам към дисплея, показващ времето. Академичният час е към своя край. 

Възниква въпрос от аудиторията, който не ме изненадва: Каква е съдбата на наследството на Пенчо Семов? Как е изпълнена неговата воля на дарител ? Дали не се сблъскваме с ирония на съдбата? Или може би пак съдбата поставя на изпитание поколенията – каква ще бъде тяхната стъпка, как те ще опазят и надградят съграденото?...

Погледът ми се насочва към аудиторията, търся реакцията на бъдещите предприемачи. Търся онази искра в очите им, която би ми дала увереност, че посланието е получено. Че уроците са предадени. Дали са научени? Времето ще покаже. Времето, което не знае компромиси и отдава заслуженото на онези имена и личности, живели с мисъл и дело за България.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Памет

Към началото