Най-новото бижу на автомобилния спорт у нас е в Габрово

- Честита придобивка! Какво е чувството да притежаваш такъв автомобилен звяр?
- Бих казал, че все още не съм осъзнал цялостно ситуацията. Най-малкото, аз тази кола още не съм я карал. Преди няколко месеца, когато ходихме за пръв път в Испания, за да я тестваме, карах една от колите на производителя. Нашата кола е нова. В наше присъствие бяха направени само няколко рън-а на дино-то за настройки. Така че тази машина не е карана все още.
- Как реши, че това трябва да бъде твоята кола, и как се стигна до придобиването й?
- От няколко години коментираме подобен тип автомобил. Наблюдавахме старите модели на този производител, които са №1 в страните от Югозападната част на Европа - Испания, Франция, Италия, Португалия и др. Стигнахме до извода, че това е много бърза концепция, която даже при слабите варианти, старите модели, е доста добре изчислена и направена, и побеждава много по-мощни автомобили, които все пак са класически модели - „Мицубиши“, „Субару“ и др. Побеждава ги и то с доста големи разлики в генералното класиране. Това ме респектира и започнах да наблюдавам тези машини по-сериозно. Не бях напълно сигурен, че атмосферни автомобили от този тип, които са по 200-220 конски сили, ще могат да бъдат наистина конкурентни на „Мицибиши“-та, някой от които са по 800 коня. След това проучих нормативните документи у нас и установих, че според действащия правилник в България не може да бъде допуснат такъв тип автомобил, по простата причина, че той е произведен, как да се изразя, сам за себе си - прототип с тръбна конструкция, който не е от масов производител. Иначе казано, това не е кола за пътя. А действащото правило в България, което е много абсурдно и може би е останало от соц. времената, е че състезателните автомобили, за да бъдат допуснати до участие, трябва да бъдат направени на базата на четириместен автомобил. Човек ако се замисли обаче, примерно едно „Ферари“, едно „Порше“, едно „Ламборгини“, разбира се това са много вискоко бюджетни коли и аз ги давам просто като пример, също не могат да участват в нашия шампионат. Много по-елементарен пример е една „Хонда S2000“ или „Хонда CRX- Targa“ втора генерация, която е много достъпна кола и е абсолютно същата като „Хонда Сивик“, с тази разлика, че е с малко по-различна визия и е двуместна. Тези автомобили също излизат от възможността да се състезават у нас, а реално те са спортни автомобили, те са произведени, като такива. Оказва се, че у нас спортни автомобили не могат да бъдат развивани. Започнах разговори с хора от федерацията и по-специално с шефа на техническата комисия и коментирахме с него, какво трябва да бъда направено, за да се промени статуквото. Неговото мнение беше, че нашите трасета не отговарят на изискванията, които са на запад, и за това не се допускат такива автомобили. Моето бе, че това важи само за едноседалковите автомобили (Single seater), които са открити, и като цяло за откритите автомобили, които нямат цялостен ролкейдж. Но един автомобил, който е произведен по изискванията на FIA, не би трябвало да бъде спиран от участие. Предложението беше внесено в Управителния съвет за разглеждане и, доколкото знам, вече е гласувано, въпреки че не е разписано още в специалния правилник за планинския шампионат. Тоест, сега вече този автомобил би трябвало да е допустим у нас. Реално погледнато обаче, от няколко години насам, автомобили от такъв тип участват в шампионата, но прикрити и не в реалния си клас и група. Концепцията е същата, с тази разлика, че те изглеждат като нормални коли - големи високи, с автомобилен двигател, но да доста по-назад от технологиите на този болид. Той е доста по-близко до формулите, отколкото до нормалните автомобили, като конструкция на окачването, централно разположен двигател, превключване на скоростите от волана и най-важното нещо - аеродинамиката. Докато коментирахме с федерацията, излязоха клиповете на новия модел на автомобила, който вече беше ползван една година там. И тогава вече категорично знаех, че това е машината, която искам. Показателите на мощността бяха два пъти по-високи, с много по-добра аеродинамика, с подобрения и модернизация на окачването, с нов начин на превключване на скоростите и не на последно място - със страхотен външен вид.
- Дай ни още технически параметри на автомобила.
- 1000 кубически сантиметра мотоциклетен двигател от „Сузуки“, който е с турбина. Мощността е в диапазона от 300 до 450 конски сили. Колата тежи 520 килограма горе-долу. Минимално допустимото в реалната група, която е в Европа и на която и тук трябва да отговаряме, просто не знам какво име ще й дадат, е 470 килограма. Колата има хомологация към FIA, резервоарът й е хомологиран и има всички необходими документи за едно евентуално участие в чужбина.
- Вероятно участието ти в Купата на нациите в Чехия през 2016-а също е повлияло за това да се насочиш към такъв тип болид?
- Така е. Там видях, че спийдкарите са по-бързи от всички автомобили. Иначе казано - и най-бавните формули са по-бързи от най-бързите коли, гледайки класирания, скорост в завоите, бързина и т.н. Второ - при състезателните автомобили масата е решаваща за добрите времена. Миналата година олекотих много моята „Хонда“, но това беше максималното и достигнах до около 870 кг. На Купата на нациите, където се класирах четвърти в моята група, първият беше с автомобил с тегло 550 килограма, а втория и третия с по 700 килограмови машини. Просто видях, че моята кола няма повече накъде да бъде развивана. Това наклони везните към това да започнем да мислим за нещо, което е предварително замислено за състезателен автомобил - леко, достатъчно мощно, с добро окачване и т.н. След като отдавна хората го доказват с класирания, че спийдкарите са най-доброто нещо за планинско, решихме, че трябва да ги въведем и у нас. Румънците го направиха по-бързо и миналата година там вече имаше три радикала и една формула, които са такъв ранг автомобили. Те доказаха, че в бързите трасета могат да побеждават останалите коли.
- Успяха ли механиците ти да разучат изцяло автомобила по време на престоя в Испания?
- Като цяло сме запознати с почти всичко без двигателя, по който в скоро време не се предвижда нещо да бъде правено. С него ще се запознаем, когато дойде време за ревизия. Нашето обучение основно се състоеше в това да разберем как се работи с настройките на автомобила. Благодарение на това, че колата е замислена предварително като състезателна, е направена много лесна за обслужване. В рамките на няколко минути могат да бъдат променени всички настройки на окачване. Това е нещо, което специално подготвените за рали автомобили могат да направят и то не толкова лесно. При „Хонда“-та например на мен ми трябваше стенд, за да променя страничните и надлъжните наклони. При тази кола може да се променя абсолютно всичко на трасето. Другото нещо, което е много добре измислено - главното предаване е така направено, че може да се подмени в рамките на 5-7 минути. Производителят предлага набор от около 15 комплекта, петнайсетина двойки зъбни колелета, които в рамките на тези 5-7 минути могат да бъдат сменени, за да бъде достигната нужната максимална скорост. Ние сме взели 3 такива комплекта. Най-дългата сме монтирали директно за Шумен, тъй като съдейки по най-мощните до момента автомобили в шампионата, най-високата максимална скорост в България те постигат там.
- Какво предстои да се направи по колата до старта на първенството?
Трябва да я брандираме и да я притегнем. Като всяко ново нещо трябва да се прегледат детайлите. След един тест трябва всичко да се провери, да се бележат елементите по окачването. Общо взето дребни неща трябва да се направят, за да започнем с експлоатацията. Най-трудното нещо, което се очертава, е свикването ми с автомобила.
- Планирате ли тестове и къде?
- Все още не мога да кажа къде. Първият тест вероятно ще бъде седмица преди първото състезание, за ми бъде и един вид тренировка. Все още ми е трудно да свикна с директния волан, който е много бърз - по-малко от един оборот е от крайно ляво до крайно дясно, както и с това, че колата е без хидравлика. Само който е карал картинг продължително време може да разбере, за какво натоварване става въпрос.
- Интересното е, че един от най-високите пилоти в планинския шампионат ще кара най-ниския автомобил.
- (Смее се) Да, това е така. Ние реално с тази цел отидохме с Христо (б.а. Христо Димитров механикът на Стефан Стоев) до Испания. Освен да пробваме колата, да видим аз мога ли изобщо да вляза вътре, защото в разговорите, които проведохме по телефона с производителя, той гарантираше, че няма никакъв проблем с това нещо. В последствие се оказа, че той е съвсем малко по-нисък от мен. Това, което ми направи много добро впечатление, е, че колата е предвидена с доста по-добра зона за сигурност вътре. Оказа се също, че над главата си имам доста повече място, отколкото в „Хонда“-та. Така че колата е малка видимо, но вътре е добре.
- Вероятно си наясно, че ще бъдеш най-голямата атракция на идния шампионат?
- Очаквам го, макар и да не е това целта. Може да се каже, че еуфорията вече започна. Доста хора се интересуваха и идваха да видят колата, други планират да идват. Фактът, че без дори да има състезание един човек ще се вдигне да пътува 400 километра и повече само за да види една кола, говори много за интереса. Започнаха да валят вече пожелания и поздрави от фенове и публика. Може би над 300 човека казаха, че ще дойдат на първото състезание специално, за да видят тази кола. Тоест, всичко това говори, че интерес към автомобилния спорт има, просто трябва нещо да се промени явно, за да се провокират хората. Чрез този автомобил искаме да покажем, че това е по-добра концепция, съответно по-евтина и по този начин да привлечем повече хора в нашия спорт, да стане по-масов. Този производител може да бъде застъпен във всяка една дисциплина на автомобилния спорт и може да бъде направена промяна към по-добро с по-малко средства.
- Какво ще се случи с шампионската „Хонда“?
- Тя очаква своя нов собственик. Подпитват за нея, но стойността й е такава, че няма как да бъде дадена на цената, на която всеки му се иска. Мисля, че ако я продадем, ще я вземе човек, който я е оценил.
- Като говорим за купуване и продаване, няма как да не отбележим, че зад тази прекрасна придобивка стои една от фирмите подкрепящи най-сериозно габровския спорт - „Елви“ ООД, производител на млечните продукти „Боженци“.
- Както зад този болид, така и зад шампионската „Хонда“. Абсолютно е невъзможно да се достигне до такова ниво, ако не беше подкрепата на собствениците на фирмата. Господин Илиян Дянков реши, че трябва да направим тази крачка, тъй като стигнахме максимума с предишния клас автомобил. И крачката напред не беше да закупим „Мицубиши“, както правят всички, а да вземем нещо по-добро.
- Сега всички ще очакват от теб да бъдеш първи в генералното класиране на планинския шампионат.
- Това е и моята цел. Искрено се надявам да успея да свикна с колата. Карал съм такава само на писта и не мога да кажа как ще се чувствам на планинско. Там е много по-различно - пътищата са тесни, има дървета и усещането за скорост е друго. Надявам се да успея да я подкарам, казано на състезателен език, защото няма да е лесно. Максималната скорост на Шумен, примерно, ще бъде с 50 километра в час по-висока от тази на предишната ми кола. И тук не говорим за разлика от 100 до 150, а от 200 до 250. В планината това е много сериозна скорост.