Надежда Тихова: „За да го има, вестникът трябва да има почерк, стил, красив език"

    В понеделник - 26 юни, Надежда Тихова, навърши 75 години. Съучредител и първи главен редактор на "100 вести". Родена е в град Левски, израства в Свищов, където завършва Техникум по индустриална химия. След това - българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Едновременно кандидатства във ВИТИЗ с идеята да стане театрален режисьор. Но съдбата й се подрежда така, че цял живот е журналист - програмен ръководител в Радиовъзел "Габрово", репортер и редактор в окръжния вестник „Балканско знаме“, а след това и в наследника му "Габрово днес". Напуска го, за да стане един от създателите на първата частна медия в региона - вестник "100 вести", чийто първи брой излиза на 7 януари 1992 г.

- Г-жо Тихова, как се чувства един свободен човек?

 - Тя свободата е много относителна. Като работохолик никога не оставам без работа. Мозъкът ми непрекъснато работи. Даже понякога прекалява…

Първият брой на "100 вести". Главният редактор Надежда Тихова го подготвя с материали на Ивелина Кавалова, Христо Минчев, Любомир Бахчеванов, Илко Немцов, Иван Господинов... Още във втория брой част от екипа стават Иван Кадиев, Диана Терзиева, Катя Маринова... През годините за "100 вести" са работили над 30 щатни журналисти, над 700 са имената на авторите на материали, нещатни сътрудници.

 При една среща известният столичен радиожурналист Румен Стоичков ми каза: „Всеки човек носи творчество и не трябва да спира. Да прави това, което обича“.

- Същото е и с мен. Правя това, което обичам. Никога не скучая и се стремя винаги да виждам плода на труда си. Когато бях учителка в с. Стоките, справях се, харесвах професията, обичах децата, бях обичан преподавател винаги отрупан на празник с цветя. И понеже обичам, когато правя нещо да виждам веднага резултата, а до завършване на децата в училище трябваше да минат години, напуснах…

- Кога се срещнахте с журналистиката?

- Обявен конкурс от Радиовъзел Габрово за програмен ръководител откри нова перспектива пред мен през 1972 г. В конкуренция - гласови и езикови данни с добра дикция на непознат и създаден текст, се оказа, че ще бъда първият програмен ръководител с висше образование.

Радиоцентърът се намираше в един апартамент на площад „1 Май 1876“, зад Часовниковата кула. Заварих Пенка Генева, наследник на говорителката Елисавета Генчева, а също и Найден Недялков. Техническите оператори на пулт спираха предаването на Радио София и включваха сигнала на Радиовъзел "Габрово" в 14 ч. - след сведенията за нивото на р. Дунав, пускаха, спираха музиката… Новините отначало бяха само от Габрово.

С идването на работа на Георги Недялков Георгиев заработи Окръжният радиоцентър. Ние престанахме да бъдем говорители и станахме радиожурналисти със собствените си имена, личности и съобщавахме: "Пред микрофона е Надежда Тихова"…

Всички новини се създаваха от нас, радиожурналистите, чийто брой се увеличи с годините. Трябваше да се ходи по места за репортажи. Вече имахме кореспонденти и от другите градове на окръга, които включвахме директно с новини, репортажи, интервюта и други програми.

Надежда Тихова подпомага тегленето на томбола на първия рожден ден на вестника - 7 януари 1993 г.

 Местните радиопредавания бяха сутрин и след обед - персонализирани и тематични, за които редакторите се редувахме. Радиоточките се слушаха и по селата. С тях новините бързо достигаха до хората. Когато преди години радиоточките замълчаха, много хора от селата писаха и се обаждаха: „Искаме радиоточките да работят“…

- Настъпиха и други промени?

- Да. При нас работеше колежката Катя Чорова, която в един момент стана кореспондент на Радио "София" във Велико Търново, когато се омъжи там. В редколегията с Пенка Генева и Стефан Северин запретнахме ръкави, стъргахме и боядисвахме най-горния етаж, тогава над ГУМ (срещу храм „Св. Богородица“ на главната улица), където Радиоцентърът се премести в специализирано оборудвано студио.

Много активни сътрудници бяха хората от радиоуредбите на многобройните промишлени предприятия в Габрово. Бяхме ангажирани с предаване на живо от различните манифестации по случай официалните национални празници. Техниците с радиокола осигуряваха излъчването, а ние бяхме на място до официалната трибуна. Някога се случваше гражданин от манифестиращите да се приближи да каже пред микрофона я някой поздрав, я стихове… Всеки празник бяхме на работа.

  26 юни 2007 година. За рождения си ден Надя Тихова, заклет рибар, получава за подарък кепче - да лови големи риби, но и големи новини...

- Така до отиване в друга медия?

- Поканиха ме във вестник „Балканско знаме“. Поканата дойде от уважавания дългогодишен редактор, краеведа Ганчо Танев (1927-2010 - бел. на авт.). Вече бях сътрудничила на окръжния вестник, който беше с 18 000 тираж. Редакцията бе през етаж под Радиоцентъра. В отделите на редакцията работеха 28 души. Главен редактор бе Кольо Дъбравов. Постъпих в отдел „Писма на читатели“ - нещо като кошче за душевни отпадъци, нещо като нерегламентирана служба за оправяне на някои неща - повреди по ВиК, канализация, пътни проблеми. Хората идваха при нас с оплакване, защото ние можем да подадем сигнал към Окръжия комитет на БКП да се вземат мерки.

- С обществено-политическите промени на 10 ноември 1989 г. се появи и първата частна медия в Габрово.

- Да. Един ден Иван Господинов, който преди това беше зам.-председател на Временната управа на Габрово, дойде във вестника, главен редактор беше Никола Николов, и ме покани да отида в бъдещия първи частен вестник в Габрово. Тази провокация ме накара дълго да мисля. Имах сигурна работа, а с новия вестник дали щяхме да успеем? Нова медия иска да минат поне пет години да може да се утвърди. Беше трудно да реша. Но някак имах доверие на Иван, че той като почне нещо, ще го направи. При това Иван и Димка Господинови имаха завършено образование - полиграфия в Лвов, Украйна. Нещо много важно за издаване на вестника.

Началото беше на 7 януари 1992 г. Излезе първи брой на вестник „100 вести“. Бяхме трима журналисти в една стая в сградата на НТС на ул. „Брянска“. В началото нямахме маси. Само няколко стола. Пишехме на пишещите машини, сложени на коленете ни… Излизахме да търсим и новинки. Беше време, когато започнахме да правим журналистика по нов за България начин - лайдова информация. Без увод, изложение и заключение, а се започва с новината. Тя е още в заглавието. При излагане на фактите можеш да спреш, където искаш. Това улеснява правенето на вестника.

Монтажът на вестника. Страниците са на паус, за да е по-ниска себестойността. За да вдигне качеството на снимките, "100 вести" бе първата медия в Габровска и Великотърновска област, която комбинира паус с филм

Отпечатването му бе по нова технология - "100 вести" е първият вестник в региона, който премина на офсетен печат. В началото имахме само един компютър - на него се странираше, правеха се страниците на вестника от Димка и Иван. После страниците се принтираха на листове паус, които се залепваха на обратно. При старата технология, високия печат, в печатницата се нареждаха от словослагателя оловни букви както и редове. Намастиляваха се и после се отпечатваха.

С компютъра се ангажираха по-малко хора, но отначало не ни беше лесно, докато се обучим…

- Как избрахте името на вестника?

- Поначало идеята бе да се прави информационен вестник - „100 вести“, който да стане всекидневен, което впослествие се осъществи. Форматът му беше таблоид, защото е по-удобен за четене. Отначало беше с четири страници за да достигне в един момент 16 страници.

Бях главен редактор. Не беше лесно. Учехме се от грешките си. И вестникът се развиваше постепенно.

Бившият вестник „Балканско знаме“, вече „Габрово днес“, продължи да съществува. Издателство „Колонел“, за да може да издава вестник „100 вести“, който в първите години още не можеше да печели и набираше постепенно рекламодатели, издаваше и книги - преводна художествена литература.

Надежда Тихова наложи карикатурата като неделима част от графиката на вестника. Тази, на Светлин Стефанов, публикувана в бр. 6 на 11.2.1992 г., звучи напълно злободневно и днес.

- Много бързо сменихте редакцията на вестника?

- Да. След НТС редакцията се устрои на първия етаж на бившия хотел на пл. „1 Май 1876“ - за няколко години до постоянния адрес днес на ул. „Отец Паисий“ 2, улицата за Пазара.

Когато правиш нещо ново, е изумително какво можеш да постигнеш. Еуфорията е много голяма. Мозъците ни работеха на 10 пъти по-голям оборот. Хрумват ти идеи. Правиш всичко с много голям мерак, с много голям ентусиазъм и нещата се получават.

Пишехме това, което мислим, и това, което действително става. Нямаше кой да ни цензурира. Да ни казва това не трябва да го пишете. Имахме свобода на словото. Никога във вестника не е имало някаква цензура. Особено по отношение на властта.

Политика на "100 вести" е коментарът да е изваден от новината. Не можеш да пробутваш внушение в информацията. Всеки може да изрази мнението си, но в отделна коментарна рубрика - "Меко питане", "С цяло гърло", "Под сурдинка", "От другия ъгъл". С течение на годините обаче желаещите - не става дума само за журналисти от вестника, да пишат за нея се позагубиха. От друга страна, когато една медия, която държи да е политически независим, се наложи, появяват се рекламодатели, на които тя спестява определени критики…

- Стигало ли се е съдебни дела?

- Случвало се всички - и да ни заплашват, и да ни съдят... Нямаме загубено дело.

- Как се пише един добър материал? Вие бяхте рекордьор на всекидневни публикации.

- Правенето на т. нар. разследваща журналистика не можеше да се реализира при нас. За това са необходими много средства.

Нямахме ресурс да правим големи журналистически разследвания. За сметка на това се съсредоточихме върху информацията, кратки актуални коментари от всекидневието. Наложи се и рубриката "Анфас" - интервюта с известни личности. Позволявахме си неудобни въпроси, но не сме обиждали.

Много важно е съобщаваната новина да се провери от няколко източника.

По Жан Виденово време вестникът беше пред фалит, наложи се няколко години да работя в чужбина. Завърнах се като репортер-редактор. Работех предимно в направление "Култура". Четях непрекъснато. За журналистиката съм чела целенасочено и много – както методика, графика на вестника и пр.

Мисля, че не е задължително човек да е завършил непременно журналистика, за се изяви като добър професионалист. По-богагатата обща култура при всички случаи е добра основа.

Задължителна е предварителна подготовка на журналиста при интервюиране. Да знаеш много добре какво да питаш. Да накараш отсреща човека да открехне нещо вътре в себе си. Също каква е вероятността да ти отговорят и какво точно да ти кажат. Ето защо трябва предварително да си добре информиран за предстоящата среща.

- Какви качества правят журналиста добър журналист?

- Първото задължително качество е любопитството. Да си любопитен, да си наблюдателен, да ти ли работи бързо умът. Да си кажеш - ха, ето това е важно за читателя. това ще бъде прочетено, това има смисъл да влезе във вестника… Важно е разбира се и как ще бъде написано - стилът.

С развитие на технологиите журналистиката се промени тотално. Тя се разви в нова посока. Появиха се електронните медии. Там се премести информационният поток. И рекламата също се премести там. Хората спряха да рекламират във вестниците. Затова много от тях престанаха да съществуват. Вестник „100 вести“, слава Богу, преодолява тази тази вълна.

Спомням си веднъж на една конференция в Техническия университет бяха поканили една специалистка по медии. Когато правих интервю с нея, я попитах: Как вижда бъдещето на медиите? Тя още тогава ми каза, че много хартиени вестници ще изчезнат, което се и случи. И със световни, и с български хартиени издания. Едни минаха в електронни варианти. Лекторката каза още, че никоя институция не чака журналист да отиде да я пита, а предлага на журналистите това, което те трябва да напишат. Пиарите изместиха журналистиката. Всичко стана „copy paste“. И след време, добави още тя, само двама-трима журналиста в редакция ще събират от сайтове най-важното според тях и ще го предлагат на читателя. Той няма нужда сам да се рови и търси в сайтовете…

- Какво един журналист никога не трябва да забравя?

- Краткото изложение. Хората вече нямат време да четат дълги повествования, също художествени излияния. Съвременният читател е заобиколен от много информация. Някои дори предпочитат да я слушат, докато правят нещо. Наближава времето, когато изкуственият интелект ще заличи някои професии. И сега не винаги я има индивидуалността.

Ето сега, ако отворите различни медии и прегледате какво пишат за събитията в Русия и Евгений Пригожин, ще се види, че то е почти едно и също. Един преписал от друг, най-общо казано….

За да го има вестникът, трябва да има почерк, стил, красив език. Освен комуникативни умения се искат знания, постоянство, ровене, информираност. Да се поддържа всекидневно общата култура.

- Какво е за Вас журналистиката?

- Начин да изразиш себе си и да заявиш позиция. При предавания по радио и телевизия често канят и журналисти за коментар - когато те са специалисти в някоя област, са много добре информирани и могат да погледнат нещата и отстрани, и отвътре. Понякога един коментар от журналист е по-ценен дори от този на социолога, политолога.

Работата ми на журнал ист беше най-добрият начин да правя това, което обичах. Защото има много творчество. Всеки написан материал е като душевен катарзис. Чувстваш се много добре, когато завършиш и сложиш последната точка. Да видиш, че това, което се е получило е добре. А най-добрата похвала е когато чуеш: „Е, ама хубаво си го казал, хубаво си го написал“.

Според Надежда Тихова истинският журналист завинаги си остава такъв. Може обаче да е и журналист-градинар...

И сега като „свободен човек“ , който не може да бездейства, избра „назад към природата“, както е казал Жан-Жак Русо“?

- Ами, да. Свикнала съм мозъкът ми да работи на бързи обороти. Вечер журналистът е изморен, да речем след 15-часов работен ден, но трябва да знаеш какво правиш утре.Защото вестникът се прави всеки ден. Той не чака. Не може днешната работа да оставиш за утре.

А като свободен човек? Както и преди - никога в живота си не съм скучала. Винаги намирам какво да правя. Някой ми каза: "Можеш сега да напишеш книга". Не съм графоман да изливам мъдри мисли…

От три години с моя съпруг Пенчо Тихов, художник-фотограф, който винаги е мечтал да имаме къща с градинка, успяхме да реализираме мечтите в живота си. Купихме място на село, близо до Габрово, където отглеждаме екологично зеленчуци. Никога не използваме каквито и да е химии за пръскане. Като се маносат с брашненска мана краставиците, не ги пръскаме с нещо от агроаптеката, а Пенчо взима литър прясно мляко, прибавя няколко капки йод и с него пръска листата им.

Аз съм специалистът по цветята. Освен домати отглеждаме всички зеленчуци – лук, чесън, картофи, пиперки, бамя, патладжани и др., всички видове подправки.

Разбира се има и плодни дръвчета, от които не сме брали плод, защото още са млади. А тази година черешата върза две черешки, които опитахме и се оказа, че са хрущялки…

Много трудно се прави биологично земеделие. Без да пръскаш и ползваш хербициди…

Времето ми е запълнено пълноценно. Чета много, но през зимата. В ранна пролет още от април сме в градината. Но не пропускам новините. Следя ги всички, най-вече по радио, когато мога и по телевизията. Влизам в новинарски сайтове по интернет.

Един истински журналист, си остава винаги такъв - чувства необходимост и продължава да търси да е добре информиран. Един журналист не може никога без новината.

Късно ходих и на уроци по английски език. Учила съм френски, но понеже дъщеря ми и внукът ми, който очаквам да ни гостува тези дни, живеят в Америка, трябваше да мога малко и английски - от малко да комуникирам, да разговарям с внука си.

Към младите журналисти бих казала:

„Не позволявайте да ви замести изкуственият интелект!“.