На Бабинден „кокошка пее" - мъже на трапезата се допускат само ако са гайдари или гуслари

Praznuvane-na-Babinden,-1973-godina
Празнуване на Бабинден, 1973 година
Краеведът Илия Габровски за Бабинден в Габровско

През 2024 г. отбелязваме 120 години от рождението на бележития краевед Илия Габровски (14.08.1904 – 8.11.1982). Огромна част от документалното му наследство се съхранява в Държавен архив – Габрово. По този повод и по повод предстоящата си 65-та годишнина, Архивът започва поредица от публикации по материали от неговия фонд. Първата е подготвена от Илия Габровски през 1969 г. статия, посветена на Бабинден в Габровско:

„Жената носи безсмъртието на човешкия род. Чрез нея се зачева, носи, отхранва и възпитава човека. За това нашата майка е най-скъпото и мило същество на земята. Първата наша дума е сладкото име „мамо“, първата наша хапка е нейното мляко и най-свидния ни спомен е нейния физически и духовен образ. Но покрай нейното величие, благодарност и почит стои смъртта, която безжалостно иска да й отнеме рожбата в най-съдбоносния й миг-раждането. 
Ето защо от край време се е наложило да й помагат. Днес това вършат акушерки и акушери. В миналото това са вършили по-възрастни жени, майката или свекървата на невястата, а по-късно самозвани и опитни жени, които народът ни нарича „баби“. 
И до днес се помнят в Габрово: баба Атанаска Киркинка, Рада Чукилчина и др., в „Горния край“ ( ул. „Г. Генев“) баба Кера, в „Топлика“ (ул. „Отец Паисий“) баба Мария Станчева, в “Грънчарската махала“ (ул. „Евтим Дабев“) , баба София от Алойската махала (ул. „Ц. Дюзтабанов“) и др. През 1898 г. тая примитивна родилна помощ била заместена от първата акушерка полякинята Мария Платковицка Розентал, а в 1901 г. от първата акушерка габровка Мария Патрунчева, а в 1903 г. идва първия лекар-акушер д-р Константин Вапцов, завършил в Москва.

Мария Патрунчева – първата дипломирана акушерка от Габрово, 1900 г.

Нашият народ като израз и висока оценка и благодарност към всичките баби-акушерки им определил ден, който нарекъл „Бабинден“ (Преподобна Доминика на 21 януари). Тоя „женски празник“ се празнувал тържествено и шумно в миналото в Габровско. В денят сутринта всички майки, които са родили през годината, се събирал при своята баба, заедно със своите рожби. Те й носят обреден хляб, храна, вино, ракия или някой подарък. Бабата за отплата помазва с мед смесен с просо устава, челото и бузите  им, за да бъдат „сладки и обични“ като меда и ‚плодовити“ като просото. А някъде по селата им лепяли бяла вълна от къделята, за да остареят и побелеят къделята.
След като се съберат всички родилки започвала гощавката и благословите за здравето и благополучието на новородените. Бабата запявала:

„Череша си род родила
от рода се потрошила, 
на дървото суро пиле
току пее та нарича…“

Или:
„Вали, вали дъжд,
да се роди ръж,
да си купя мъж,
вали, вали росица,
да се роди пшеница,
да си къпя женица…“

На трапезата мъже не се допущат. Казват „На Бабинден кокошка пее.“ Жените са слободни“ и пийнали излизат на двора да играят. Само там се пускат мъже гайдари или гуслари. 
Веселбата става все по-оживена и радостна. Бабата – царицата на деня, облечена и пременена, закичила две китки от здравец и босилек доволна и засмяна повежда хорото. След като е в разгара си, тя се откачва от общия поток и застава на средата. Донасят й решето с просо и тя започва да сее за да раждат жените като просото. Извеждаж някоя родилка се провиква:
- Тя е къпала децата ни, хайде сега нея да окъпим!...
Друга се провиква:
Недейтя я къпа, ще я откупим!...
Защитницата взема решетото и тръгва да събира пари из гостите й.
В някои села сеят просто през решетото и на трапезата, а други къпят (омиват) бабата на кладенеца „За хубост и здраве“. Така до късно родилките прекарват денят при своята баба, която тачат като втора своя майка.“


Държавен архив – Габрово, ф. 1325, оп. 1, а.е. 116

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото